„Риба по време на поста“

Архимандрит Гавриил (Ургебадзе), Самтавро 1993 г.

Това стана по време на Рождественския пост през 2017 година. С благословението на Светейшия и Всеблажен Ка­толикос-Патриарх на Грузия Илия II и на протойерей Вла­димир Воробцов от Православния Свето-Тихоновски хума­нитарен университет организирахме и проведохме в Мос­ква вечер, посветена на стареца Гавриил. Беше 25 декември – денят, в който се чества паметта на свети Спиридон Три­митунтски (по стар стил). На следващия ден ни дойдоха на гости наши московски приятели. Цяла вечер си разказвахме разни истории, свързани със стареца, с филма, и правехме планове къде ще посрещнем Рождество Христово.

Един от тях попита дали може да се яде риба по време на поста. Аз и моят приятел, Георги Абаиадзе, му отгово­рихме, че след 25 декември до Рождество не се позволява да се яде риба. „Но защо?“ – попита той. Тук ние с Георги ре­шихме да си покажем дълбоките познания за правилата и двадесет минути обяснявахме на всички защо не се разре­шава яденето на риба, и ги наставлявахме на „правия път“.

На другия ден отнесохме светините на стареца в храма и останахме там до късно. Върнахме се вкъщи приятно измо­рени. Всички си легнаха да спят, а на нас с Георги не ни се спеше. „Хайде да пийнем чай“ – предложих аз и сложих чайника да се вари. Прииска ни се да хапнем нещо с чая, отворихме хладилника и видяхме една чиния с приятно за­пържени скариди. Извадих чинията и двамата с Георги ус­пешно пристъпихме към дегустирането им. Дегустирането на скаридите така ни се услади, че забравихме за чая. Хап­нахме си добре и скоро легнахме да спим.

През нощта сънувам следния сън. Намирам се в ма­настира Самтавро и отец Гавриил излиза от килията си. Всички се приближиха до него, за да вземат благословение. Изведнъж той гръмогласно попита: „Кой може да отиде до магазина? Не мога да си представя Рождественски пост без скариди. Някой да ми донесе пържени скариди!“ И про­дължи до обяснява колко много обича скариди, а аз все по­вече и повече почервенявах от срам.

Отворих очи и чувам силния смях на Георги, който съ­нувал точно същия сън. Така отец Гавриил ни изобличи нас, многознайковците, и „дълбоко“ вярващите. Искам да отбе­лежа, че след този сън не изпитвах никаква изненада. Чув­ствах единствено разкаяние и радост. Такава радост винаги изпълваше човека, когато общуваше с отец Гавриил, само защото той беше с теб.

Колко ми се иска да го попитам насън за много неща, но някаква сила не ми дава да го направя… Старецът казва само това, което е полезно.

Често си мисля какво бих му казал на стареца, ако го срещна наяве, а не насън. И винаги ми идва една и съща мисъл: няма да мога да промълвя и дума пред него, освен тих шепот: „ОБИЧАМ ВИ!“ И това е така, защото Бог, на Когото старецът бе посветил целия си многострадален жи­вот, е ЛЮБОВ.

Торнике Чикадзе

Откъс от книгата „Добрият старец Гавриил“ от Константин Церцвадзе, Фондация „Покров Богородичен“, 2021 г., превод: Мила Игнатова