“Стълб и крепило на Истината” от отец Павел Флоренски – изпитание за интелекта и тържество на вярата
„Помниш ли, тихи, дългите ни разходки в гората на умиращия август? Като стройни палми се издигаха сребристите стволове на брезите и златисто-зелените върхари се притискаха, сякаш плувнали в кръв, към кървавочервените и пурпурни трепетлики. А над повърхността на земята се стелеше като ефирна зелена тъкан лещакът с просветващи клони. Свещена тържественост вееше от сводовете на този храм.“
Така започва едно от 12-те си писма отец Павел Флоренски, събрани в книгата “Стълб и крепило на Истината” – една дълга разходка, съзерцание в свещената тържественост на вярата, истината и любовта. Текстовете са истинско богатство от теология, философия, математика, логика, демонстриращи ерудицията, дълбочината на мисълта и фината духовна чувствителност на Флоренски.
„Пир за духа, вълнуващо приключение за боготърсача, силно и освежаващо изпитание на нашия интелект, и най-сетне – своеобразен сбит, сгъстен компендуим и енциклопедия на хилядолетната християнска духовност“ – пише за “Стълб и крепило на Истината” (изд. Омофор) нейният преводач, доктор по философия Андрей Романов, награден „за ярко постижение в областта на превода” от Съюза на преводачите в България, а книгата е призната за най-добра книга на 2013 г.
Наричан новият Леонардо да Винчи, явление в световната култура, гений на православието, отец Павел Флоренски е сред най-големите и колоритни руски мислители, личност с разно странни интереси и дълбоки познания в областта на богословието, философията, математиката, музиката, филологията, електротехниката, изкуствознанието и др. Завършва Физико-математическия факултет на Московския университет „Ломоносов“ и Московската духовна академия, където по-късно чете лекции по история на философията. През 1911 г. приема свещенически сан.
Заплаща с живота си за своите убеждения, като през 1933 г. и осъден на 10 години затвор, по-късно е заточен в Соловецкия лагер, където през 1937 г. е разстрелян. Въпреки че е имал два пъти възможност да се спаси като напусне Русия, той е отказал да бяга, верен на убеждението си, че християнската общност не се състои от отделни членове, а „подобно на кристал, общината се дели не на аморфни, вече некристализирани частици, а на хомеомерни, т.е. на подобни на цялото части. Пределът на деленето не е човешкият атом, из-от себе си отнасящ се към общината, а общностната молекула, двойката приятели, която е първоизточникът на всичко, тъй както семейството е молекулата на езическата община. Това е новата антиномия – антиномията личност – двоица. От една страна, отделната личност е всичко; но, от друга, тя е нещо само там, където има „двама или трима“. Така Христос идва при „двама или трима“, събрани в Неговото име, и изпраща апостолите си да проповядват „по двама“.
Интелектуално предизвикателство, богословско вълнение, философско оживление – “Стълб и крепило на Истината” е най-известната книга на Флоренски, преработка на неговата докторска дисертация. Съдържащите се в книгата 12 писма до неизвестен получател са истински стълб на волята, търпението, смирението и смелостта. Въпреки че печелят както възторжени, така и критични отзиви, те са признати за истинско явление във философските и богословски среди.
Отец Павел Флоренски се посвещава най-отдадено на разбирането и дефинирането на истината, убеден, че без вяра, без онова висше знание, което се преподава в Свръхестественото откровение, Истината не може да бъде разбрана:
„Достоверността е това, което ми дава сигурност, че Истината, ако съм стигнал до нея, е наистина онова, което съм търсил. Но какво всъщност съм търсил? Какво съм влагал в думата „Истина“?
Истината е интуиция-дискурс, ако Истината съществува, тя е реална разумност и разумна реалност; тя е крайна безкрайност и безкрайна крайност, или – ще се изразя математически – актуална безкрайност.
Абсолютната Истина се познава чрез любов. Но думата „любов“, както вече казахме, трябва да се разбира не в субективно-психологичен, а в обективно-метафизичен смисъл.
Там, на небето, има само една Истина; тук, при нас – множество истини, отломки от Истината, несъвпадащи помежду си.“
Не е достатъчно само да намерим истината, а и да живеем според нея, убеден е Флоренски. Затова наред с философските и богословски анализи, текстовете му са синтез на изкуството и вярата, в търсене на онова, което привлича, води и най-важното – спасява:
„Да вървя и да не вървя, да търся и да не търся, да се надявам и да се отчайвам, да се страхувам, че ще изразходвам последните си сили и поради този страх да ги пилея десетократно повече, тичайки напред и назад! Къде е изходът? Къде е спасението? Към кого, към кого да викам за помощ? Господи, Господи, ако съществуваш, помогни на безумната душа. Сам ела, Сам ме заведи при Себе Си! Все едно, искам ли го или не го искам, спаси ме. Както знаеш и както можеш, дай ми възможността да Те видя. Със сила и страдание ме притегли!“.
За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки с 40% отстъпка до 31.08.2023 г. от ателие-книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>
