Вероучителни неволи
Познавачът на нашето училище разбира, че нито един, нито десет нови предмета няма да променят нищо в него. За деца, отдавна безпределно глухи за всичко, което не е дискотека, гаджета, порно или наркотици, появата на някакъв си вероучителен предмет няма да е повече от поредна муха, бръмчаща около ушите им. Смешно е да очакваме, че те ще почерпят от него добродетелите, които не са получили в собствения си дом и от всекидневната си среда.
Учителят днес е аутсайдер в нашето общество и децата прекрасно разбират това. Разбират го и възрастните работодатели, които оценяват труда на учителите по-ниско от този на чистачките. За какво възпитателно въздействие върху нечий млад ум може да се говори изобщо в тази ситуация?
При все това наивната вяра в Педагога като в някакъв ваятел на детски души се таи все още в мнозина тромави мозъци. Споделят я и нашите митрополити. Обзалагам се, че никой от тях през последните 50 години не е виждал живо дете или ученик, – а и да го е видял, не е разбрал нищо от него. Всичко, което знаят за юношеско-образователната сфера, са спомените им, в които суровият образ на селския даскал с пръчката се нарежда измежду тези на стражарина, бирника и околийския началник. С такива представи не е чудно, че съветите им удрят винаги на камък и че мъдрите им апели предизвикват по-скоро смях, отколкото страхопочит.
Ето защо се съмнявам, че “всенародното“ шествие би могло да убеди някого и да оправдае надеждите, които му се възлагат.
Нашите църковни среди не разбират, че не са на позиция, нямат нужния авторитет, за да наложат нещо на обществото. Ако църквата свика всенародно шествие в Русия или Гърция, то това наистина би впечатлило хората. Допускам, че и в Румъния и Сърбия би било така. Но не и в България. Не и Българската православна църква. И за това е виновна самата тя. Хората се умориха да виждат нейния гръб във всички трудни моменти от живота си. През всички тези години след падането на комунизма клириците ни се занимаваха с разколи, интриги, бизнес, борба за власт и пари – с всичко друго освен с нуждите на християнския народ и съдбата на бедните и онеправданите, които са мнозинството от паството им. Църквата ни се е превърнала отдавна в агенция за продажба на ритуални услуги. Дух на меркантилност и користолюбие лъха от нея. В някои храмове това чувство е толкова силно, че сякаш чуваш в ушите си гласа, който мърмори непрестанно: “дай…“, “дай…“, “дай…“. Е, с какви очи тогава Синодът се прави на морален съдник и авторитет? Кой ще го приеме сериозно? Какъв е този пастир, който е зарязал стадото си да се скита по пропасти и тъмни гори, плячка за всички орли и вълци, докато сам той си стои в кръчмата и играе на карти?
Наскоро журналистът Горан Благоев попита от един столичен всекидневник: “Може ли да спасяваш душата на онзи, който се рови в кофите за боклук и спи в кашони? Или на онзи, който е останал без работа? Можеш ли да обясниш на такива хора, че съществува душа, която за разлика от тялото е вечна и заслужава по-големи грижи? Та нали за да чуе това, човекът трябва поне в този момент да не мисли за парче хляб… Показа ли ни го това Българската църква през последните две десетилетия религиозна свобода? Създаде ли поне един хоспис за възрастни, взе ли под грижите си поне един дом за деца, останали без родители, отвори ли вратите на пустеещите манастири за бездомните?…“
Въпроси, въпроси… Писмото остана без отговор. Какво пък, тогава и народът може да отговори на жалбата на пастирите си с библейските думи: “Гладен бях, и не ми дадохте да ям; жаден бях, и не ме напоихте; странник бях, и не ме прибрахте; гол бях, и не ме облякохте; болен и в тъмница, и не ме споходихте“ (Мт. 25:42-43). Пък и да им напомни Божието предупреждение: “Кога дохождате да се явите пред лицето Ми, кой ви иска да тъпчете дворите Ми? Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие – и празнуване! Душата Ми мрази вашите новомесечия и вашите празници: те са бреме за Мене, тежко Ми е да ги нося. И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни. Умийте се, очистете се; махнете от очите Ми злите си деяния; престанете да правите зло; търсете правда, избавяйте угнетен, защищавайте сирак, застъпяйте се за вдовица. Тогава елате – и ще отсъдим, казва Господ“ (Ис. 1:17-18). Към това няма какво да се добави…
Изинете ме, но ние сме тези, които замърсяваме техните души. А ако посетите час по религия какъвто има и сега ще се убедите, че те много по-лесно възприемат тези ценности. Все пак те са лист хартия по който ние пишем от ранното им детство и каквото напишем това ще прочетем!
Църквата не е клирици, а народ и клирици! Уморих се да слушам как клириците били виновни, че не били в час. А хората къде са? Аз съм мирянин и никой не ме подтиква с гегата да ходя на неделна или празнична служба, нито пък ми дава безплатна храна или здравна помощ за това. В търновските църкви има доста бедни хора, които не очакват отплата или пък някакви свръх дела от свещенниците. Когато московски журналист попитал възрастен свещенник, какво правихте вие за народа по време на съветският режим, старецът спокойно му отвърнал; отслужвахме Света Божествена Литургия! Нещата са сходни. В България, привидно демократична се води свирепа подмолна война срещу църквата й, срещу народа й! Вие би трябвало да знаете това по добре от мен и не да вдигате бялото знаме от трибуната който имате, а напротив-да настъпвате разумно и неумолимо за каузата на българският народ, за да не излезете страхливец! И позволете ми да Ви поправя, като Ви кажа, че именно Вероучението е надеждата за България!
Дълбоко, дълбоко съм разочарован и наранен от тази пораженческа статия. Разочарованието ми идва от факта, че се свири отбой още преди сигнал за атака и то от хора в редовете на църквата. Това е стереотип на мислене и в този стереотип е изначалната вина. Ако някой го нарича реализъм, защото всички все пак знаеме реалността в нашата църква, то аз го наричм неверие!! Защото Христос наистина възкръстна, а пък ние се страхуваме да го кажем! Страхуваме се да тръгнем срещу света и да се борим с него като имащи закрила от най-висша инстанция-Божествената!
Призовавам Г-н Романов, ако няма какво да помогне то поне да не пречи на доброто дело! Още по-добре ще бъде ако се извини и преосмисли позицията си, защото е нужен църковен фронтовак и бригадир! Моля Ви Г-н Романов, недейте така! Помислете! Разсъдете! Помогнете! Не обезсърчавайте!
Говорите с болка и вярвате в това, което казвате.
Но аз очаквах от Вас повече духовна сила!
Истина е, че атеизма издълба пропаст между Църква и народ. Дори и най-добронамерения човек изпитва по-скоро дистанцираност, страхопочитание и несигурност в църква и пред свещеник, защото не е научен от дете. Работата на богослова е именно тази – да бъде мост над пропастта. Това е работа на всеки чувствителен, сърцат и духовен човек. Какъвто зная, че сте Вие, г-н Романов.
Статията не е пораженческа. Г-н Романов казва верни неща, това е реалността. Да си затваряме очите и да повтаряме едно и също, това е болест. Естествено, че няма да ни хареса трезвото мислене на статията, защото ни изправя пред проблем, който не е лесен за решаване. Но не може да се върви напред ако не се отговори на проблемните въпроси, които поставя Андрей Романов. Имам педагогически опит и наблюдения върху децата и зная, че написаното в статията е истина. Докога ще се опияняваме от възрожденски оптимизъм? Ако искаме да сме ловци на човеци, а не безплодни смоковници, по-добре да се сблъскаме с реалните проблеми. Иначе нищо няма да постигнем
Има верни наблюдения в статията, но като цяло е теднециозна и песимистична. Не може да разчитаме на семейството да взпитава дуцата в православен дух, защото 50 години комунизъм създаде вакуум и днес семейството е в дълбока криза. Единият или двата родители работят в чужбина, децата с бабите се възпитават от улицата. Училището и силно феминизирано, няма мъже учители поради жалките заплати и оттук липсва дисциплина. Повечето директори са комунисти и пречат на въвеждането на предмет религия.
Свещениците предпочитат линията на най-малкото съпротивление и не искат да се занимават с неделни училища. През 1946 г. властта отдели образованието от църквата и Синодът издаде окръжно за неделни училища, но без контрол и санкции. Почти никой не го изпълни и резултатът е налице.
История на юродството –
http://depositfiles.com/en/files/ujzlu2lgn
Да, г-н Романов, това което казвате звучи песимистично и дори пораженчески, но сте АБСОЛЮТНО ПРАВ.Казвам го от позицията на човек, който преди десет години е завършил Духовната академия, както обичам да се изразявам и от тогава досега все се въртим в този омагьосан кръг. И не защото сме били бездейни ние богословите или ни е липсвала мотивация. Напротив,много сили,ентусиазъм и енергия отдадохме на тази кауза, аз и много мои колежки но ни липсваше подкрепа. Митрополитите ни казваха, „борете се ,ние не можем да ви извоюваме това право“. Всеки оптимизъм е до време, а и човек се уморява от толкова препятствия по пътя си.дано сега се получи нещо, дано! Съвременните ,ученици получиха вече негативния пример от своите родители.Един голям педагог от ранга на Ян Коменски в своя опит е отбелязал:“Не можем успешно да се съпротивляваме на злото в човешкия род, освен като му се противопоставяме още в най-ранна детска възраст“.Но родителите не мислят така.
и аз мисля, че андрей е прав. не виждам нищо пораженческо в статията, понеже битката, ако ще говорим с тези понятия, е за душите на децата, а не за бележниците им или за преподавателски места. дайте да уточним приоритетите, за да не стават грешки.
а не е пораженческа статията, понеже в нея се съдържа убеждението, че обучението по религия трябва да бъде плод на църковния живот, а не присад на образователната система. и ако не го разбираме това – жалко. и за миряните, и за духовниците, и за преподавателите по религия в частност. има една теза на шмеман (дано сега не завалят оценки за шмеман), че християнството не е религия, ако разбираме това, ще разбираме невъзможността да научим децата на християнство извън живия църковен опит.
нищо няма да се постигне с такова обучение. особено пък, и не на последно място (ама изобщо), като се има предвид и нивото на чисто теоретичната подготовка на тези преподаватели, които масово ще влязат в училищата незнайно откъде. може би има някаква полза от това децата да бъдат ограмотявани религиозно, просто ей така – за грамотност. това е другата теза. но тази полза е чисто културна и предпоставката да я добием е наличието да добре ограмотени преподаватели. което, знае се, е проблем.
така че добре е наистина в църквата да се обединим за каузи, обаче да тръгнем от собственоцърковните дела, за които пише андрей. да оправим църквата, после да се занимаваме с училището. да се събуди църковният живот, да се изправи църквата, така че в обществото да се открои нейния образ; да има доверието и надеждата на хората, да се видят плодовете на православната християнска вяра; да има силни енории, където децата да се възпитават с любов. да има интелектуалци с църковно съзнание, на които хората да вярват и да се заслушват в тях…. и прочие, и прочие…
звучи много утопично, нали? по- лесно е да се направим на „биргадири“, да минем по „Царя“ с един плакат и да се успокоим с мисълта, че ако два пъти седмично случаен човек чете някоя вероучителна читанка на детето ни в училище, духовните проблеми на нацията ще бъдат решени.
не знам кое е по-утопично, обаче.
Ако всички мислеха първо за душите на децата щеше да бъде добре, но за съжаление не е така.И как да оправим Църквата, когато всички, които работим на една и съща нива, толкова често сме в противоречие помежду си и дори не се подкрепяме в трудни ситуации. Трябва единомислие, а не само ентусиазъм. Разбира се, че става дума и за преподавателски места, защото как един учител, който дори не е вярващ и са му чужди тези понятия ще учи децата на вяра само поради единствената причина да си попълни липсващите му часове. Не е ли истина,че на богословите се гледа като на натрапници в училищата? И кой друг ако не богослов би следвало да преподава предмет вероучение? Добра позиция на БПЦ, но позакъсняла.
За съжаление много малък процент от завършващите богословие у нас са годни за учители. Хората от този сегмент съзнават способностите си и не са съгласни да мизерстват с учителска заплата.
Когато бях за първи път в Англия през 1995 г., четох в една библиотека. Недалеч от мен седяха две индийки, навлечени в жълти сарита, които ту шепнеха, ту ме гледаха (бях в расо). Най-сетне едната не издържа и ме попита дали съм християнски духовник. След като потвърдих, тя ме запита кой е Христос. А защо задаваше такъв елементарен за Англия въпрос? Защото произхождаше от индуистко семейство и беше назначена за учителка по религия, без да има понятие от християнство. Един преподавател сподели, че там обучението по религия е като ваксинация – веднъж го изтърпяваш и повече не искаш да чуеш за вярата.
Моето разбиране по темата е изразено в следната публикация Религията в училище: не трябва да им позволяваме да се погаврят и с най-святото!
Браво, Андрей! Подписвам се с две ръце под това, което сте написали. Отдавна трябваше да се кажат тези истини. Впрочем, те се знаят от всички, но малцина имат смелостта да говорят за тях.
А на онези, които смятат, че задачата на Църквата е да извършва само св. Евхаристия, ми се иска да кажа: както Христос ни заръча да правим това за Негов спомен, така ни заръча и да се грижим за Неговите и наши братя. Ако смятаме, че пред чашата с Причастието всички сме равни, то трябва да зачитаме и правото на всеки да живее достойно, да се радва на подарения му от Бога живот. Не може някой да яде хляб и негов брат в Христа да му поиска хляб, а той да му даде камък…
А относно вероучението – смятам, че образованието в училище трябва да е религиознание, а не вероучение.
Пораженческа статия,опитваща се да внуши безнадежност,страх и отчаяние.“Балсам“ за маловерни,страхливи и мазохисти.Прав беше вчера Дон Кихот,че от вчера сякаш адът се е разтворил и бълва омраза и лъжи срещу Църквата-по телевизии,радиостанции,форуми в интернет и др.Но,Слава Богу,Църквата е непобедима!И още-не питайте какво Църквата може да направи за вас,а какво вие можете и трябва да направите за нея!
Поздравления за мъжеството на г-н Романов да очертае реалните параметри на вдигналия се страшен шум около литийното шествие.Една дистанцирана църква от народа си , парадност и прехвърляне на отговорности , бездуховност от духовници…Тъжно и много пораженческо , но не за автора на статията ,който има очи да види действителната картина и смелостта да я нарисува .А ние бързаме да нападаме – пораженческо , песимистично – не ,просто много истинско.
И червата да ти се влачат по земята, казваш – пояса ми се е развързал. Това е християнина. Не можем да очакваме толерантност, любов и милост един към друг, след като сме възпитавани от атеисти и безпощадни хора. Всеки е нараняван, хулен, изблъскван от кариеристи, прегазван от луди крави, но след като е паднал – става, благославя ги, изтупва прахта от себе си и продължава. Към целта, да помогне на по-слабия и беззащитния. Християнина има за пример Господ, вървящ по страшния път към Гологота, ако е истински християнин, а всичко друго е от лукавия.
Факта е,че Българската Православна Църква почти няма мисионерска дейност,нито просветителска.Обърнете внимание,тя е представител на официалната религия и вяра в страната.Тревожно е,че в страната няма ясни закони и е нещо като беззаконен рай за всеки,който има пари и идей за нова религия или предлага ново и различно поведение.Националната сигурност е абсолютно застрашена,в BG-то няма понятие за национална сигурност.Държавата и държаните институций сътрудничат ли с Църквата-представител на официалната религия?На никой не му пука,че истински приют за бездомни деца ще бъде затворен,поради глупост,злоба и алчност.Къде сте Владици?Какво да си миля?Мисля си,че сключвате зделки с правителствата и сте национални мълчаливци,съгласяващи се с всичко казано от другарите Управници.Задължителното обучение е политически ход и не е в полза на Православието.Нямам за цел да хуля,това е истината и не искам да се вталявам с коментари как ще го понесат децата,на тях каквото им покажеш-такива стават.
Мнение на една мирянка в Блог.бг:
http://veselaj.blog.bg/politika/2010/09/25/otec-ivan-i-mitropolit-nikolai.610840
За Андрей само ще кажа, че това е един честен и достоен човек, който не бива да се напада и да се атакува. За БПЦ нищо няма да кажа. Само ще кажа на другарката Траянка, че идиотското в „ревностното християнство“ е унищожението на човека за сметка на идеологическата чистота в запазването на догми и канони – точно от това се страхуват хората, на които им говориш за религия в Европа и в България. И стига с този комунизъм – извинителна бележка за всичко. Комунизъм имаше и в Полша, и в Унгария и в Чехословакия. Там обаче няма такава въпиюща простотия, напомпана с грандомания и отчайваща неблагодарност и непризнателност, няма мистични национални конспирации и действие по линия мой и наш човек, няма целево раздаване на пари на хора, които са под нормите на човешко качество според историческите и реалните европейски стандарти. А винаги съм казвал, че нужда от вяра имат възрастните хора, а не децата, на които им предстои още много време. Дръж се, Андрей!
http://www.slavicorthodox.hit.bg
Всъщност, оказва се, че [b]официалното становище[/b] на БПЦ е, че трябва да се въведе [b] задължителен ИЗБОР[/b] между вероучение [b]и „нещо като етика, за атеистите“[/b] (цитирам Д. Панайотова, която пък се позовава на официалният документ – концепция, по въпроса!)!
При това положение, вероятно са важни разни детайли, които, в момента, може би(?) са в главите на активистите от БПЦ, но те не се съобщават изрично(!?), а също така при масовите прояви се загърбва и горепосоченият официален и безусловен факт (че се предвижда [b]ИЗБОР[/b]) – нещо, което считам за странно некоректно (че не се изтъква достатъчно ясно и определено!)!
Познавам един гръцки гражданин, Константинос Апостолидис, който е от първото селище, веднага след минаването на българо-гръцката граница. Бяхме състуденти през 80-те години в Духовната академия в София. Та той разказваше нещо интересно, което чак сега схванах от статията на г-н Романов.
Казваше: Когато енорийският свещеник излезе и тръгне по чаршията, бабичките, които седят на разговор пред домовете си на столове, стават прави и му се покланят, после го поздравяват. Ходят и му целуват ръка, водят и внучетата си.
Защото схващат свещеника, обикновения като тях човек, за пратеник на Бога в енорията и Негов представител. Схващат го още за учител, наставник, душеспасител, и т.н. и т. н.
Трудно ми е да повярвам, че това ще се случи в България. Поне на този етап. След 50-60 години, да. Ако има православие, тогава. Какво ли ще завари тук, в България, като дойде втория път, нашия Творец и Изкупител?
Не мисля, че статията е пораженска. Тя е аналитична. За да знае човек какво трябва да прави трябва да е наясно със състоянието на нещата. Ако искаме да сме истински Христови ученици трябва да се изобличаваме, наставляваме, да носим заедно теготите си и да сме будни (по завета на Иисус Христос). Състоянието на БПЦ не е такова, каквото много православни християни биха искали и освен да се молим за нея, можем и трябва да казваме истината и да предявяваме нашите очаквания. Това е оздравително за БПЦ.
Мнението на Андрей ми допада напълно!
За разлика от други негови текстове, които изглеждат лишени от критични бележки, тази студийка е направо забележителна.
Браво Андрей!
Статията е правдива,и песимистична.Кое обаче не изглежда песимистично в България,етническия състав ли,ими моралът на тези които се наричаме българи и сме давали пример за добродетелност векове.В материалната сфера песимизмът е същия,но там специалистите са повече…Сега очаквам обидените църковници да заклеймят светската България ,да се дисцанцират от всичките и светски ритуали и мероприятия,и да обявят създаването на нова“ България на духа“.Да си спомним какво напрви св.Илия,когато нямаше кой да слуша Божия глас.Така ще спечелят много хора,които са унижавани от държавата-мащеха и тези хора ,вместо да се чудят как да отпрашат зад граница ще възпитават децата си тук във вяра и добродетелност.Тези деца ще станат граждани на нова България.Това звучи утопично,и трябва много силна вяра за да стъпиш на този път.Като първа крачка предлагам референдум“ за задължително изучаване на православие в училищата“
[quote name=“refab“]че се предвижда ИЗБОР[/quote]
Проблемът не в това, че ти се „дава избор”, а кой го дава и по какви критерии. И на църквата и се дава избор: неделни училища или свободно избираем предмет в държавно училище, а тя защо не приема този избор? Защото е важно откъде тръгва йерархичната позиция „за избор“; защото тя неизбежно приоритизира едно за сметка на друго. Тук църквата НАЛАГА концепция с възможност за „избор”, включително и на мен като атеист, за да оправдае по някакъв начин претенцията си да присъства в държавното училище, където по никой български, а и европейски закон не може да присъства като индоктриниращ предмет. Какво друго ако не индоктринация е това да втълпяваш строго разчетени догматични постановки без свобония избор на детето (и против това има закон). Как така за някои неща и хора важи „свободната воля”, а за други ситуации и цели – не?
На Д. Панайотова не бих и дал да разхожда куче в парка, камо ли да се занимава с деца и да пише концепции.
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3290131
Зашо всички говорите децата, а не нашите деца? Няма чужди деца, няма чуждо страдание, няма чужда смърт…
Нашите деца са наш плод и ако той е горчив, ние трябва да бъдем отсечени.
Срам ни е, да кажем – децата ни, или нашите деца, защото не изпълнихме дългът си на родители. Не им дадохме най-здравата опора в живота – вярата в Бога, нито истински устои. Затова господине Ilro, говорим и пишем по този начин. Срам ни е, но и ние сме жертви, защото не знаехме, а също и родителите ни, които или не знаеха или не смееха да ни възпитат в православен дух. Нека им благодарим, че поне са ни кръстили. И се погрижим да дадем това, което сме пропуснали – на децата на децата ни. На внуците. Поне на някого да дадем шанс за смислен живот, сред всеобщата разруха и духовна пустуш.
Тука станахме като на боксов мач, всеки вика за един играч, ако приемем че играч е едната от две възможни позиции. Ето точно това е състоянието на българските християни, и на българският народ като цяло, разделени във всичко.
А би трябвало да сме единни, единомислещи! Но не сме!
Явно трябва да си изясним позициите като Църква преди да предприемаме каквито и да било обществени изяви и да заявяваме мнение. Ако не сме единни, то първо трябва да станем, вярно ли е или не? Аз горещо подкрепям Вероучението и смятам, че то е хининовото хапче, което обществото ни трябва да изпие за да започне бавно възстановяване. Е мнозина се чумерят, понеже знаят че горчи, но сами знаят, че без него маларията на безверието и разврата ще довършат болника, нашият народ.
Не става ясно за какво обучение става дума. Обявява се за вероучение. Подизрам, че се касае за обучение само по православие . Доколкото познавам практиката на синода, явно са надушили , че Разгъвачът на маркучи в пресечена местност е склонен да нарушава човешките права и да се прави на държавник вземащ “ Велики“ решения, поразменили са патриотично-църковни приказки и са решили , че момента е сгоден да прехвърлят обременителната за тях просветна мисия върху държавата, а онзи да се перчи като Нов Константин,
Едва ли става дума за раздумка и показване на мускули с весел тонус. Работата е сериозна, все пак сме държава членка на ЕС. Даваме много, за да получим по-малко. Честито!
Политиката си е политика и тя няма нищо общо с вярата, дрън, дрън, дрън! Балъците от частната държава вярват на всичко, което им кажат политиците. Пазете се, да не станете старостилци с апокалиптични възгледи. Не е хубаво да се повредиш, че духа евр(оп)ейски вятър.
Помните ли, кой беше любимец и закрилник на народа?
Беше Тато, утре може да е Бате.
Беше лицемерно, но евала на холдинга, евала на съгласнопродажниците, евала на немислещите!