В страната на вечната смърт
И все пак тъкмо образът върху дървото предизвика най-оживената дискусия. Авторът обясни, че това нещо в Bulgaria се нарича „necrolog“, но призна, че смисълът и предназначението му са тъмни за него. Изказаха се различни предположения – хората се питаха дали това не е „death certificate“ (смъртен акт) или „death announcement“ (обява за смърт) и защо въпросният документ виси върху дърво. Мисля, че така и не се стигна да общо решение.
Най-интересното е, че снимката наистина беше уловила нещо много характерно. Бих казал дори – нещо ярко-национално. Тези “death announcements” красят почти всяка свободна повърхност по нашите градове и паланки, никое дърво или телеграфен стълб не минават без тях. Виждали сте ги в тяхното гротескно изобилие по спирките в крайните градски квартали и в селата – те ви натрапват впечатлението, че през последните 20 години населеното място, в което се намирате, е произвеждало само мъртъвци. Новите некролози се лепят върху старите, цялото село ви гледа от тях – преселило се успешно във вечността, – някакъв епос на вечното умиране, на непрестанната смърт. Народ, който е зает с това – да умира? Страна на вечната смърт? Отгоре на всичкото печалното събитие има навика да се размножава по някакъв странен начин и да се разтяга във времето – съвсем пресни некролози ви съобщават за смърти, станали преди шест, девет или петдесет години…
Илюзията тук, разбира се, е в това, че никой не смята за нужно да ви съобщи нещичко и за пресните човешки същества, които Господ е изпратил наскоро в селото и в света. Няма да видите обяви за раждания, за свежи, утринни човешки ликове, за младежи, влизащи в мъжка сила, за разцъфващи пролетни девойки. Няма и обяви за възкресения – или възкресенията са станали редки, или възкресителите предпочитат да ги крият. И така ние си оставаме насаме със смъртта и неволно се чудим на самите себе си, че още сме живи, а не умрели.
Не че съм против некролозите. Те са наистина нещо народностно, национално – казвам го без насмешка. Те добавят нещо особено към атмосферата на тази земя, някаква хилядолетна печал. Memento mori. Тъжна е България, въпреки усилията на всички телевизии да ни развеселят. Черните забрадки, черните дрехи на стариците. Задушниците като национален празник. Сиви, повехнали лица в автобуса или трамвая – те изглеждат и приживе като духове. Обраслите с бледи бурени дворове-дупки в старите квартали на София – там почти не стига Божията светлина.
Стар, уморен от живота народ.
Вечерни времена. Залез. Ще доживеем ли до времето на зората – когато вместо некролози обяви за възкресения, преображения ще се множат пред очите ни, а Божият Дух ще се излее огнено (Иоил 2:28) и върху тази стара земя?
Дай Боже!
Некролозите не са чисто българска „измислица“. Виждала съм некролози и в Сърбия и Черна гора, при това опасани с доста дебел черен кант, така че от далече привличат вниманието. Чувала съм, че и в Гърция ги има. Мисля, че идеята им е да кажем едно „Упокой, Господи“ в полза на Божия раб, преселил се във вечността.
Kato cijalo na Zapad horata, uvlecheni v kupuvaneto na stoki za bita, ne obichat, napravo izpitvat isterichen strah da se seshtat, che ima i takova neshto smart. Dori prijatelite mi v Skandinavia i Germania se uzasijavaha, kogato si pozvolijavah da puskam nijakoija cherna shega. Smijataha go za uzasno gadno.
V tova otnoshenie anglichanite sa dosta razlichni, no vse pak… Za smartta trijabva da se misli vseki den i trijabva da se priema spokoino i s ijasno saznanie. A za Grcija tam, rijadko se poijavijavat nekrolozi, no gi ima i zamata duma mi govori, che nekrologat e doshal tochno ot tam, a ne e nasha izmislica.
A na glezlijoto, koito e napravil tapata snimka bih iskalda mu kaza, che na mene BG mi haresva takava, kakvato e, i che moga da pokaza naj uzasnite snimki, koito imam, koito sa snimani ne kade da e, a ottatak Viena.
Znam obache che toi, kakto povecheto si sanarodnici sa gadni rasisti i ne znam kak go kombinira s hristianskata si vijara. Prosto varvarska bezprincipnost.
На тоя народ му липсва вдъхновение.
Мисълта за смъртта е душеполезна , зашото смирява.
Нужно е да има повече некролози пред държавните институции, та дано съвестта им се събуди и се постараят да послугуват на тоя народ, което им е основно задължение.
Берем още плодовете на комунизъма и НИХИЛИЗМА!!!
Dokolkoto znam na Zapad njama nekrolozi – pone taka sym chuvala. Napisanoto ot g-n Romanov potvyrzhdava formiranoto ot men mnenie, che nie, iztochnite hora mislim poveche za smyrtta, otkolkoto za novija zhivot. Kartinata s boklucite, opisana v statijata, kojato govori za nehajnost za neshtata okolo nas, t.e. za tozi zhivot, potvyrzhdava mnenieto mi.
едва ли сме изоставили нещата в този живот, защото мислим за отвъдния. Човекът, който е нахвърлял боклуците на тротоара, вместо да ги извози където им е мястото, после не е отишъл на църква, а на мач или е седнал да пие ракия. „Некролози“ на запад има – във вестниците има цели страници обяви кой починал, кой се родил, кой се оженил и пр, просто хората не намират за нормално да закачат портрета на умрелия на оградата, а на другия ден като се отлепи да го тъпчат из калта. Нещата едва ли имат толкова езотеричен ракурс.
🙂