Дневникът на Невидимото дете

Една приказка разказва за едно дете*, което било толкова срамежливо и страхливо, че станало невидимо; също така си нямало мама и татко, а една леля, която се държала с него много „иронично”… После, като попаднало в едно друго семейство, Невидимото дете почнало да се появява. Първо му се появили лапките…

Майката в новото семейство много искала да го види. Намерила из старите рецепти на баба си някакво предписание за невидими деца и започнала да го „лекува”. Лечението било трудно и продължително, а и в него трябвало да участва цялата фамилия… Защото само мъничко да му се скарат за нещо и лапките пак изчезвали. Но като били внимателни с него, лапките се появявали… С всеки ден Невидимото дете се появявало малко по малко. Ето че се показали целите крачета, после чак до врата… Майката му ушила нова рокля, и Невидимото дете даже проговорило – казало „благодаря много”. Само лицето му още било скрито. Ето че един ден обаче се случило нещо много смешно и Невидимото дете започнало да се смее… Така най-накрая се показало и нослето му.

Приказката за Невидимото дете започва много тъжно, но накрая – всичко се нарежда. За разликата от началото и края на историите, в които живеем ние. Техните поуки остават, но почти нищо не променят, докато някой не пострада… Тогава всички застават нащрек и почват да вземат мерки всякакви и веднага – за жертвите по пътищата, за полусрутените сгради, за личното или служебно оръжие, за охраната в училище, за дисциплината в клас…

Но мерките не обясняват нищо подобно като:

Защо деца унижават деца, обиждат се, бият се, стрелят се, завиждат си?… Защо едно момиче на 17 години е нападнало съученичката си в междучасието? Защо едно момче отива на училище с нож и пистолет? Защо има деца на държавата и деца на улицата?

Деца откраднати и деца избягали.

Деца пребити…

Детето, което търсим

Внимание! Тук иде реч и за Вашето дете! – с това ще ви посрещне страницата**, на която може да намерите историята на отвлечения през 1997 г. Съвестин и усилията на неговия баща да го намери. История за прехвърлени отговорности, за неспазени обещания, небрежност и бездействия… понякога цинично безразличие.

Детето, което избяга

Всеки ден у нас изчезват средно по 6 деца***, а за последните две години техният брой се е увеличил двойно. За 2004 г. обявените за издирване деца са били около 600. А само за първите 6 месеца на 2006 г. изчезналите деца са 1099.

Един ден детето излиза, отива на училище и просто не се прибира у дома… Детето се изгубва по пътя. А отговорностите се прехвърлят и прескачат – от семейството в училището, от училището на институциите, след училището на „обществото”, на борсата… Като подхвърлени зърна…

И никакви мерки: било „полицейски часове” за дискотеките, глоби за родителите, които са си „изпуснали” децата, въвеждането на предмета „Час на полицая” или превантивни кампании за рисковете от случайни запознанства в интернет няма да са спасителни за детето, ако то се чувства „подхвърлено”, неизслушано и само…

Защото повечето от изчезналите в България деца, просто… са избягали от къщи. А най-честите причини, за да напусне едно дете дома си, са домашното насилие, или … неразбирането – така уточняват специалистите.

Понякога ги намират, а те не искат да се върнат. Понякога се връщат и часове след това изчезват отново. Има даже случаи в рамките на няколко месеца, когато едно и също дете го обявяват за издирване на няколко пъти…

Детето, чиито белези всички видяхме

Колко ли са невидимите белези по тялото и душата на едно дете, чийто родител прегръща гнева и яростта… Дори просто „иронията” на една леля, може да го накара да изчезне. Колко ли са страшните детски съдби, които не сме видели по телевизора… И колко невидимо може да остане едно новородено бебе пред милиони очи… Вторачени в суетата си.

Това е просто статистика за възрастни, а какво ли би записало едно Невидимо дете в дневника си…

---

* Приказката на Туве Янсон за Невидимото дете е различна от приказката на Джани Родари за Невидимия Тонино – да не се бъркат. Тонино сам е пожелал да стане невидим, защото малко бил мързелив и не искал да има задължения и отговорности, а само да яде безплатно пасти в сладкарницата; майка му и татко му били добри…

** Към форума на Православие БГ и темата Внимание трафик на деца

***Блага Георгиева: „По 6 деца изчезват всеки ден”, в. 24 часа, бр. 276, 6 октомври 2006 г.