Думите, които не спасяват



БЛИЗКИ ТЕМИ:

9 коментара

  1. Дон Кихот каза:

    Призоваваш: „доближете се до нас, пастири наши“. Добре, но ако „пастирът“ е един от многото новоръкоположени мутри, накичен с обици и злато, който спира литургията няколко пъти, за да говори с аверите си по GSM-a, може и да съжаляваш, ако се приближиш до него особено ако църквата е празна и тъмна.

  2. portos каза:

    Добър вечер, г-н Архимандрит,

    Вие написахте към Дария Захариева –

    „Призоваваш: „доближете се до нас, пастири наши“. Добре, но ако „пастирът“ е един от многото новоръкоположени мутри, накичен с обици и злато, който спира литургията няколко пъти, за да говори с аверите си по GSM-a, може и да съжаляваш, ако се приближиш до него особено ако църквата е празна и тъмна. „

    Може би мислите, че проявявате полезен реализъм. Но, освен излишен цинизъм, друго тук няма. А и дали не ви се услаждат пикантните подробности в картината, която рисувате??

  3. Дон Кихот каза:

    Ако аз разкажа в този форум на какво съм бил свидетел в тази Българската църква, уверявам Ви, повечето посетители ще я напуснат. Няма да го направя именно защото не съм циник.

  4. portos каза:

    Разкажете, може пък да се изненадате на какво аз съм бил и свидетел и участник другаде. А има и хора, дошли „направо от света“. Те също могат да разкажат…

    Какво? Нима смятате, че сте преживели „най-потресаващите неща“ ли. И че е истинско геройство това, че сте в Църквата? да ви ръкопляскаме ли искате, г-н Архимандрит.

    Аз говоря за „излишен цинизъм“. А да си циник (киник), не е лошо. Компанията на Диоген Кучето (кинос) е сравнително хубава компания…

  5. moisei3 каза:

    Здравей Дария, напълно те разбирам и подкрепям твоя апел към духовните ни пастири.Боли ,когато вместо любов и разбиране от тях получаваме студен и бездушен поглед. Дори и подигравателен!

  6. saluti каза:

    пак се поскараха читателите кой е по-по най…

    портосе, какво брат искаш да кажеш. като си бил свидетел и участник – твоя си работа. защо от това да следва, че дон кихот няма право да каже какво мисли за безобразията сред духовенството?!!!

    споделям напълно, че е много болезнено и обезкуражаващо да гледаш едни карикатури на свещеници, пък колкото и да знаеш че и ти си сам грешен човек. това епископите не бива да допускат, защото „заради такива се хули Божието име между човеците“. просто е и е ясно – не бива това безотговорно нещо. обаче те и някои епископи като помислиш.. :-))) та така- крушката си има и опашка

    браво на дария за интелигентния и чувствителен текст!

  7. Danine каза:

    Думите на повечето от нашите пастири не докосват, не само защото сърцата ни са окаменели, а и защото те са просто думи без дела. Те не са породени от живот във вярата и за това си остават само думи. Обикновено на такива места, където само се говори, се събират и много хора. Сега пълните храмове са показател за празните души. Знам за един свещеник, чиито думи са като “двуостър меч”, но хората бягат от тях. Не ги приемат, не могат да понесат истината за себе си. Духът не е желан гост в сърцата ни, защото Той, чрез думите на свещеника, ни изобличава, а кой можеда понесе истината за себе си?! Само онзи, който я обича. Но и обичта, както и вярата, са не приказки, а начин на живот, колко души познавате, които наистина ги живеят?!
    Свещениците не са паднали от небето – те са част от нас. Ние ги правим такива, каквито са. Ние сме Църквата. Тя не е нещо абстрактно – видимата Църква е отражение на нашата душа. Достатъчно е да попрехвърлим малко заглавията в пресата и дори тук, в този сайт и ще видим себе си.

  8. Danine каза:

    Словото лекува, но само когато е прието като лекарство. Исус не извърши чудеса в родния си град. Всички ние, които считаме себе си за християни, сме се самозабравили до там, че сме започнали да си мислим, че сме получили “по наследство” спасението си. За това и почти няма вече “чудеса” на изцеляване.
    Мисля, че повечето наши пастири са се доближили достатъчно до нас, като са се принизили до нивото на “селския поп в кръчмата” /пиша го с болка/, защото на повечето от нас изобщо не ни пука за тях – когато свещениикът ни поучава, той е “по-голям разбойник от нас”, когато обаче става въпрос за човешките му нужди, “Господ ще му помогне”. Ние нямаме никакви ангажименти. Да, обаче свещениците не произвеждат материални блага, а духовни. Те се грижат за душите ни, а ние – за физическото им съществуване. Така се получава взаимообщуване, и така, приемайки едни от други можем да бъдем и за-Едно. Иначе всичко остава в сферата на празните приказки.

  9. Danine каза:

    Покаялият се човек не търси грешките на другите и проблемите извън себе си. Ако всеки един от нас е на мястото си, няма да съществува това разделение и няма да има толкова въпроси без отговори и празни сърца. Решаването на проблема би трябвало да започне в сърцето на всеки един от нас. Първо вътре в нас, чрез ПОКАЯНИЕ.Мисля, че това е разковничето, а почти никой не говори за него.

Споделете в социалните мрежи