Епископът, Църквата, вярата



БЛИЗКИ ТЕМИ:

14 коментара

  1. portos каза:

    Поздравявам ви, Дария! Това сериозно.

    Скоро не съм попадал на текст, който да чета с такова удоволствие. И това сериозно.

    А това не чак толкова:
    Благородна дамо, вие мислите като истински… мъж:-):-):-)
    Шегичка:-)

  2. hoho каза:

    Това, което авторката е написала, може да се прочете навсякъде. Какъв е смисълът на публикуваното. Ако е: „Казвам ти дъще, сещай се снахо“, не е добре написано. Друг смисъл не виждам. Само да се публикува нещо, което не носи послание…безмислен труд

  3. scrupus каза:

    Парадоксът се състои в това, че този текст е публикуван на сайт, който функционира и носи името на Православието БЕЗ ДА ИМА БЛАГОСЛОВЕНИЕ ОТ НИТО ЕДИН ЕПИСКОП НА ОФИЦИАЛНАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ, тоест НЕ Е В ЕДИНСТВО С НИТО ЕДИН ЕПИСКОП В СМИСЪЛА НА ТЕКСТА.

  4. iliana каза:

    извън информацията в горния линк, необходимо на господин скрупус уточнение: Православие България е медия.

    Православие България не е нито поместна църковна общност, нито личност, та да търсите единството с епископа „в смисъла на текста“. правете тези отграничения…

    и за да вникнете по-добре в “ смисъла на текста“, ще сложа тук едно изречение от него: „Единството на всяка поместна църква, на всяка местна община извира от единството на евхаристийната чаша и единството на епископа.“ …

    извън горното, напомням ви че коментарната секция е предназначена за дискусии по публикувания текст. не е пространство за общи тенденциозни коментари и излив на негативни емоции. в тази връзка коментари от подобен характер ще бъдат премахвани.

  5. portos каза:

    Посланието, което ще ти донесе безспорна полза е, че една българска богословка осмисля и синтезира. Това е новината, идваща към тебе с текста.

    Ти какво друго послание искаш??

    Ако не можеш да мислиш на нейните обороти, то си е лично твой проблем и защо ни занимаваш с това??

    Какво ти носи на тебе полза и какво е безполезно за теб трябва ли мен да ме интересува? Или ти си критерия за всички неща??

    Богословът е богослов, когато осмисля и синтезира или най-малкото така става богослов.

    Ако ти смяташ, че публикуването преимуществено на автори, живели минимум преди 50 години, така че да не се чувстваш подценен и обезравнен, задето твои съвременици пишат, че и авторстват, че и ги четат, значи жестоко си се объркал.

    Ще помоля теб и приятелите ти, да не спекулирате с Православието, защото то е толкова мое, колкото и ваше.

    Това ти го казвам лично и директно и никого не ангажирам с мнението си.

  6. Дон Кихот каза:

    Самата основа на тази статия е погрешна. През І в. и дори и по-късно длъжностите „епископ“ и „презвитер“ не се разграничават ясно. Крайният монархизъм на структурата на Църквата, в която всичко изхожда от епископа и се връща при епископа, няма нищо общо с Евангелието. Подобна концентрация на безотговорна власт е още по-чужд на духа на новото време, което иска промени.

  7. portos каза:

    Някой тук да вижда „краен монархизъм“, освен вас в статията на Дария?

    Ето, оглеждам се, ослушвам се. Тук „краен монархизъм“, там „краен монархизъм“?? Абе?! Къде се дяна тоя „краен монархизъм“, че трябва да го има все пак, щом Архимандрита каза, че го има?!

    Само да не стане като с гностицизма, дето го виждате под път и над път, че тогава, като го видяхте в една друга статия, голям смях беше, щях да си глътна цигарата чак. Ужас – беше ми последната!

    Ако бяхте се постарали да прочетете какво всъщност някой друг (макар и не на нивото ви) се опитва да напише, може би щехте да схванете Евангелската красота в това евхаристийно богословие, което отрежда на епископа такова място, не заради друго, но защото трябва да му го отреди логически, еклезиологически, есхатологически и всячески обезателно, без въобще да става дума за какъвто и да е „краен монархизъм“… Проследихте ли ми мисълта или да пиша и аз нова статия (упс – шегичка).

  8. Дон Кихот каза:

    Един историк пише, че християнството е единствената антимна религия, която е достигнала до наши дни. Дори бих казал, че още носи родилните си петна от І век – робовладелската организационна структура, формирането на крайни парадигми като естествена реакция на някогашните разколи и ереси. Но днешното време е съвсем друго, то не е времето на късната Римска империя, която Църквата имитира в много отношения. Трябва промяна!

  9. portos каза:

    „Трябва промяна!“
    Боже Господи, ерудита му с ерудит!

    Епископът е гарант за реална Христоцентричност. Неговото иконично служение ни пази в Бога от луди религиозни спекуланти – гурута и от надути доценти.

    Епископът ни преподава Сетите Дарове и това е основата на Православното Предание.

    А вие ни „преподавате“ само една куха надменност, която вероятно се дължи на желанието да компенсирате унижението, заради това, че в академичния свят вашата „наука“ се е маргинализирала и съставлява едно същинско гето (поне в България).

    Намерил какво да променя… Я долу ръцете от епископския институт!

  10. 100 каза:

    Презвитерът се разграничава от епископа с появата на втората енория в града и това, да речем, става през ІІ век. Но сега сме ХХІ и разграничението е очевидно. Първата „промяна“ има 20 века зад гърба си (запазват я дори някои протестантски фракции). Колко време давате за случването на предлаганата от Вас „промяна“? И какво се предлага, всъщност? Можете ли да предложите текст?

  11. scrupus каза:

    Много интересна избирателност в критериите чий коментар да изтриете показахте,евала.Е дано сега вече да е станало ясно на всички, че някои ваши претенции са само една поза,балон и така нататък.След като сте ме лишили от възможността да изразя реплика на коментар по предишен мой коментар израз на елементарна коректност ще бъде да изтриете и първия ми коментар.При това стечение на обстоятелствата той просто „виси“ в безтегловност.Ха да видим сега какво ще направите…..

  12. portos каза:

    Аз не успявам да уловя последователност и ясно казване на нещо в богословския ви коментар.

    От една страна посочвате-
    ЦИТАТ:
    „Крайният монархизъм на структурата на Църквата, в която всичко изхожда от епископа и се връща при епископа, няма нищо общо с Евангелието. Подобна концентрация на безотговорна власт е още по-чужд на духа на новото време, което иска промени.“

    Но не ни казвате как точно са стоели нещата в „онова благословено време“, което утопически възхвалявате, противопоставяйки ги на отстъпническия Втори век (ах, колко познато като подход). И как точно са изглеждали нещата с Предстоятеля в Литургията от Първия век и как са гледали на него верните (независимо дали ще го наречете апостол, презвитер, епископ или старейшина и вярно е че тези служения са на места взаимозаменяеми – сам св. ап. Йоан нарича себе си Презвитеря).

    Но Вие не довеждате нещата докрай, защото или не знаете, или умишлено спестявате информацията и започвате да говорите „за Рим по принцип, за краен монархизъм, за новото време и старите си гуменетки“.

    Кажете отче, кога църковната структура започва да наподобява Империята (по вашето хвъркато твърдение) – От самото начало (без значение от думата, с която се назовава Предстоятеля – за функции, а не за имена говорим) или през Втори век.

    Или пак ще се нацупите обидено и ще замълчите позьорски, за да не се усети, че нямате отговор. Тези неща отче, се усещат – не обръщайте внимание на клакьорите – мене питайте.

  13. portos каза:

    Или говорете само от „Името на Новото Време и неговите изисквания“ и не намесвайте „Евангелието и неговия Дух“, или говорете докрай, ако имате да предложите информация от Светото Предание, която да ви подкрепи становищата.

    Колкото до отношенията епископ-презвитери, които са утвърдени наистина Втори век, аз наистина невъждам по какъв начин този факт рефлектира истински върху темата с Предстоятелството в Църквата и същината на водителството, но Вие какво ли не успяхте да видите, къде ли не, че всичко възможно…

Споделете в социалните мрежи