За съчувствието и състраданието



БЛИЗКИ ТЕМИ:

11 коментара

  1. Не мога да разбера притесненията на автора на тази статия. По принцип като правиш характеристика на едно общество и на настроенията в него следва да познаваш манталитета на това общество и да не се учудваш първосигнално. Трябва да познаваш манталитета и подготовката на духовните му и интелектуални водачи, системата на личностни взаиомоотношения и наложена традиция. Какво казват фактите за българите? Първо, те казват, че ние по манталитет сме мистични конспиратори. Второ, получаваме почти безплатно образование и здравеопазване, сякаш труда на учители и лекари ни се полага като богоизбрани. И БПЦ лежи на тая – да получава без да дава. Трето, ние не уважаваме българина като Човек в духа на християнската антропология. Ние виждаме ближния като конкурент, като човешки материал за градежа на „силна България“, като придатък към материалните ценностти, които комунизмът наложи като национален култ, заедно с култа към властовите структури. Защо се чудим, че има извращения в България?

  2. Петър Христов Влахов каза:

    Харесвам есетата на Любен Лачански, но в случая „тампилиерската“ благотворителност, даже и да е показна, все прави нещо за тези сирачета. А думите на отец Йоан, че ще направи чудо с получените пари, са казани разговорно, така, както всеки един от нас би могъл да ги каже.

    Наистина, това сиропиталище е някак си постоянно в медиите, но ако имаще десетки такива домове, щеше да е иначе, просто няма.

    Може благотворителността на днешните богати понякога да не е от сърце, но и това е по-добре от нищото, а и все някой от тях ще се трогне.

  3. Мартин Митов каза:

    Съгласен съм с Любо Лачански. Добро нещо е благотворителността, но когато я превърнеш в представление и реклама вече става съмнително.

  4. Βασιλιάς της βλακείας каза:

    Хубаво нещо е и рекламата, много постижения има в тази област и много хора се храним от нея, но с благотворителността /както каза mmm/ шега не бива, особено ако става въпрос за деца, сираци, самотни и бездомни майки…
    Но човешкото достойнство на същите тези хора е нещо с което не бива да се заиграваме.
    П.П.
    Преди години, по време на войната в Босна, една журналистка от CNN бута микрофона си в лицето на ридаеща жена която няколко дни по-рано е загубила съпруга си и трите си деца /били са заклани пред очите ѝ, а тя е била изнасилена/ с думите: Are you suffering?

    Ето как рекаламата може да е и най-гнусното нещо, особено ако мине границата.

  5. В християнството за да можеш да живееш според Божиите наредби трябва да има пример, който да бъде за подражание. На такива примери трябва да се дава публичност. Такъв е смисълът на издаването на житията на светиите, тяхното изографисване и разпространеието на християнската литература. Но трябва да има и актуален пример, който обикновено се свързва с личността на духовника, който трябва да ни покаже що е любов към ближния, какво значи състрадание и съчувствие към съдбата на всеки човек. Светилникът не може да бъде скрит, казва Новия завет. Проблемът на българите е, че тяхното модерно официално образование с примерите си е едно обучение в агресивно разрешаване на национални или социални идеали без да се проявява милост, състрадание и любов. Нашето модерно образование ни направи машини за убиване, първо в името на национални идеали – вж. ВМРО, после за власт и пари -вж мутрите. Затова трябва да има примери за хуманно съпреживяване на света, пък дори и били те рекламни.

  6. Сериозният проблем на българите е тяхната религиозна нагласа. БПЦ не я познава и затова не си дава труд да разгръща хуманна дейност, разчитайки на връзките си с други религии, конспирацията и на текстове в ЕС. БПЦ или твърди, че българите не са вярващи, което е постановка и на комунистите, или твърди, че българите са суеверни, или твърди, че българите залитат по чуждото и затова католицизмът и протестантството много харесват на нацията, особено на интелигенцията, за чиято съдба БПЦ нехае, защото не е властови и икономически международно признат фактор. Проблемът на вярата на българите е наличието на едно силно мистично метафизично съпреживяване на света, с идеята за пряк контакт с Бога и за въздаването на една вселенска справедливост чрез насилие, която избрани българи могат да осъществят. В тази мистична метафизика човешката личност е без значение, важното е да се докаже непогрешимостта на българина – „национален“ герой, социален герой Затова и в Бг църквата няма хуманност.

  7. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Чингиз,

    Пишеш, че „в Бг църквата няма хуманност“. Не, няма хуманност в твоя хорумен терор, на който администраторите на този сайт не обръщат внимание. А тъй като форумът се чете от стотици търсещи иили неукрепнали в православието хора, ти ги съблазняваш с клеветническото отричане на всичко нормално в днешната Българска църква.

  8. Дон Кихоте,
    Знам, че истината поражда омраза, както казват древните римляни и затова разбирам твоите напъни да ме забраниш. Ако администраторите в портала искат да ме забранят – да ме забранят. Но какво казват фактите, които се знаят от всички в България и по света? Първо , бившата БКП сериозно се е месила в делата на Църквата, има духовници и свещеници, които са били агенти на ДС в името на „национални“ интереси – това хуманно ли е? Второ, хората, които работят за вярата в България са подготвяни от Държавата, а не от Църквата и Църквата получава безплатно труда им в името на „национални интереси“, като не се интересува как живеят в условията на криза, безработица и пазарна икономика – това хуманно ли е ? Колко духовници, митрополити и свещеници ходят по болници, сиропиталища и приюти за да помагат и утешават нуждаещите се – това хуманно ли е? Хуманно ли е да взимаш по 50 лева за треби, като средната заплата е 300 лева? Хуманно ли е да гледаш животни по манастирите, наместо хора?

  9. Дон Кихоте,
    Правя втори коментар, защото непрекъснато ме нападаш без да излагаш факти и аргументи в подкрепа на твоята теза. Това е инквизиторски подход, срещу който в света има огромна съпротива. Какво казват фактите, а когато фактите говорят и боговете мълчат, както казва римската поговорка. Фактите казват, че за да имаш любов към ближния и съответно хуманност ти трябва да си готов на всичко, за да може твоят ближен да живее добре и да няма земни терзания и проблеми. Иска се грижа, която според св.отци е присъща на християните и ги различава от юдеите и мюсюлманите, които имат теоцентрична ирационална нагласа , която не държи толкова на човека, който е готвен да бъде пожертван в името на религията. Обратно – християнина жертва себе си за да може ближния му да живее – има примери в житията на светиите, няма да ги цитирам. Кой от БПЦ се жертва, за да може неговия ближен да живее по-добре – часовници за 10 хиляди долара и автопарк за милиони в бедстващ народ – що е то?

  10. Стефания каза:

    Не мога да разбера дълбоката неприязън в църковните среди срещу работата на отец Иван. Цялата тази статия е написана, за да се омаскари човека. Че тамплиерите се легитимират чрез различни благотворителни проекти е ясно. Обаче тази акция е добре дошла за онези благочестиви християни у нас, на които приютът в Нови хан им е трън в очите, защото не отговаря на представите им за благочестивост. Ако бяхме в друга православна страна, досега отдавна Църквата да му е протегнала ръка, да е станал църковен дом, с десетки работещи в него богослови, социални работници, психолози и т.н. А сега кусури само намират и се радват, като се появи нещо ново. Ами да, един човек сам няма как да поддържа социален дом, нито е учил за всичко, нито пък е по силите на който и да е. Противни са ми тези меки удари под кръста на „живата християнска съвест“.

  11. Kris каза:

    Защо,не попитаме българското „общество“ защо допуска да ги правят на глупаци.Нека да попитаме поне едно от децата,какво ще прави ако не познаваше отец Иван.Ако разпъваме всеки монах взел пари от тАмплиери,ротари и тем подобни,ще останем без СВЕТИ синод.

Споделете в социалните мрежи