За съчувствието и състраданието
Обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата. (Евангелие от Лука, 10:20)
Откакто се помним, ние, средното поколение българи, живеем все в криза. Не е важно каква е тя. Важното е да те плашат, че кризата – ето я, диша във врата на Отечеството ти.
Или пък, че кризата току що си е отишла, но се задава нещо къде-къде по-страшно от нея, а това е преодоляването на загубите/вредите или каквото там намерите за нужно да добавите като определение на следващото маразматично действие от страна на определените хора, които като че ли за това са родени. Борци срещу кризата.
Наскоро преждевременно олисял холерик дори се опита да създаде индустрия в държавата за борба с кризите, а негова довереница взе, че си направи рекламно лого на локалната си радиостанцийка, което звучеше примерно като: “Будоар за разрешаване на кризи”. Важното е да става рекламата. Не е важно чий е часовникът, който е откраднат. Или дали са продадени компютри или компоти, според старите, брадати вече анекдоти.
В момента според сеизмолозите-гробари, страната ни е в “окото на кризата”. Пари няма, а който има, или ги е задигнал отнякъде, или ще трябва да ги върне на държавата, белким кризата понамалее и намалее до допустимите граници. Но докъде се простират тези граници и кой ги очертава, така и никой не знае. Не знаят и умните глави, кризолозите, ако решим да си направим каламбур по време на криза. Макар в тези предколедни дни мнозина да предпочитат да нагъват сирене Камамбер, нежели да четат каламбури за себе си.
И тук на помощ отново идват най-конвертируемите понятия: Съчувствието и Състраданието. А те са конвертируеми, защото в тях витае онзи енигматичен привкус на общоизвестните християнски добродетели – вярата, надеждата и любовта.
На 14 декември, тоест десет дни преди Бъдни вечер, столичен всекидневник съобщава следното в яко надзаглавие, заглавие и подзаглавие с много цветни фотографии:
"Спасиха дом за сираци. Тамплиери наградиха отец Йоан. Рицари събраха пари на търг, предлагат БЧК за награда на ООН".
За онези които са закъснели в развитието си, ще поясним, че БЧК значи Български Червен Кръст, а тамплиерите са една трудно обяснима и обтекаема група баровци, които по Коледа и Великден си раздават взаимно награди, пълнят евтините издания с рекламни снимки, събират малко пари от уж продадени културни ценности и така регламентират присъствието си в българския обществен живот. Но за този регламент отново са нужни необходимите “грешници”. За отиващата си година бяха избрани сираците от един манастирски приют, за които се грижи странният монах отец Йоан от Нови Хан. Той от няколко сезона е много популярна личност в пъстрата фауна на политико-правителствената популистка феноменология на дърдоренето.
Може би наистина прави нещо много добро отец Йоан, събирайки изоставени деца, майки и юноши. Те там живеят заедно, после той ги венчава, те се плодят, работят нещо и винаги пред камерите със сълзи на очи благодарят на всички хора от планетата земя, които ги хранят. Това, разбира се, не е лошо, и дай Боже повече да има такива добросърдечни люде. Но както писах и по-горе, това се случва все около двата най-големи християнски празници. В останалото време какво правят в това странно манастирско обиталище питомците, никой не знае, а и не иска да повдигне свещения омофор на монашеската тайна.
Както и да е. Всичко това нямаше да бъде дразнещо до противност, ако не беше съответният текст с който започва репортажът:
"Както е казал един от великите мислители: като видиш непознато дете, погали го по главата, защото не се знае дали то не е твое от някоя забежка. Този вечен принцип бе заложен и при събирането на пари за бездомните хлапета, които монахът приютява и се опитва да им посочи верния път. Чек за 18 000 лева на отец Йоан връчи Орденът на рицарите тамплиери на Йерусалим – Приорат България."
Спирам до тук с цитата, защото по-нататък той става все по-безумен и противен, за което не коря репортера, гордо написал името си над текста, а хората, предизвикали и съставили дневния ред на събитието.
Плоският виц в началото е циничен до вулгарност, а отговорът на монаха е повече от банален: "Чудеса ще направя с тях!" Жалко за едно духовно лице, ако смята, че сумата от 18 хиляди лева е достойна да сътвори чудо, и ако той наистина мисли така, то е длъжен тутакси да се разстриже и да иде на стоковия пазар “Илиянци”, където наистина за месец, с Божия помощ може да удвои сумата от китайските ментета и контрабандни цигари. Лошото е, че тази "чудодейна сума" е непоносимо малка част от месечното възнаграждение на някой от тези, които са се изтъпанили по снимките на всекидневничето. Защото едва ли Великият приор на Великия приорат България – Румен Ралчев – би се занимавал с подобна дейност, ако вземаше заплата дори от 1800 лева. Защото едва ли Кавалерът на най-високото отличие на тамплиерите за цивилни лица – Медал за принос и сертификат, Ирена Кръстева – би отишла на подобно събитие само заради шарената брошка. Прочее, това е същата Ирена Кръстева, която заедно с отрочето си Дилян Пеевски изкупиха повече от половината печатни медии в татковината и за разкош няколко телевизии и футболни отбора. А и как можем да възприемем и присъствието на г-н Христо Григоров – шеф на БЧК, комуто една наистина нелегитимна организация му връчва сертификат с който го номинира за награда на Организацията на Обединените Нации за изключителна полза в служба на обществото. Като че ли Червеният Кръст априори не служи на хуманна идея, а на нечии лични цели. И като какъв, питам се, моят съученик и бивш телохранител на Тодор Живков, Румен Ралчев – номинира българския филиал на една международна организация, за награда пред същата организация която иначе я легитимира? Абра-кадабра някаква… И не на последно място, какво е мястото на Българската Православна Църква в момента, в който рицарите-тамплиери (каквото и да значи това) дават пари за издръжка на един български православен монах?
Все въпроси, които си задаваме само от едно репортажче, грижливо написано от служител на наградената Кръстева и отпечатано в подчинен ней вестник. И то десет дни преди Коледа. А представяте ли си какво ще стане в последните дни на годината? Каквото се случва, прочее, в последните двадесет години – знайни и незнайни родолюбци и милозливи юпита и юпки със свещ ще търсят сиропиталища или старчески домове, където ще водят фотографи и репортери, а шофьорите им ще носят с каси мандарини, шоколадови яйца, лимонада и вафли. После ще си ударят по едно фото. После насаме ще гръмнат по едно 12-годишно уиски и ще идат в Сън-Сити да си излеят благородната душа. И на това ако му се казва състрадание, тогава то наистина няма нищо обща с православието. А, както казва едно чернокожо дете софиянче, няма дядо Коледа, а има баба Коледа, защото именно баба дава подаръците на Бъдни вечер.
Искате ли да си спомним думите на Иван Карамазов в поемата му за Великия инквизитор на гения Достоевски?
"Ти го уважаваше толкова, а постъпи така, като че ли си престанал да му съчувстваш? Защото твърде много поиска от него… Ако го уважаваше по-малко, по-малко би и поискал от него, а това би било по-близо до любовта, защото по-лек би бил неговият товар". И не веднъж ще повтори, че хората са слаби и безсилни, за да заключи: "Аз напуснах гордите и се върнах при смирените, за щастие на тези смирени."
И тъй като сме в Рождественски пости и пред явявянето на Сина Божий в плът, нека си спомним и една велика молитва на св. Ефрем Сирин, която може би е събрала квинтесенцията на християнската етика на православието. Жалко, ако сме я забравили, а дали въобще сме я познавали? Затова ще ви я припомня, и нека да помага в такива мигове, когато се зададат лъже-дарителите и лъже-пророците:
"Господи и Владико живота моего, Дух праздности, униния, любоначалия и празднословия не дажд ми. Дух же целомудрия, смиренномудрия, терпения и любви даруй ми, рабу Твоему. Ей, Господи, Царю! Даруй ми зрети моя прегрешения и не осуждати брата моего. Яко благословен еси во веки веков. Амин."
Иначе се получава като в една отвратителна рекламна страница на Софийски общински вестник, брой 80 от 20 декември 1915 година. Там пише:
"Граждани, не забравяйте бедните! Петър Н. Чапкънов. Първо Българско Ортопедическо заведение “Радост”. Изпълняват се поръчки за: Разни видове искуствени ръце, крака, корсети, апарати за къси крака, апарати за криви крака. Корсети с 1 гърбица, с 2 гърбици и без гърбици. Обувки за къси крака, разни видове кукили, гамаши за ръце, гръдници за криви вратове. Апарати за изправяне на криви части. Разни резервни части. Корсети за оправяне на криви талии. Изработка чиста, бърза и акуратна."
-520x245.jpg)
Не мога да разбера притесненията на автора на тази статия. По принцип като правиш характеристика на едно общество и на настроенията в него следва да познаваш манталитета на това общество и да не се учудваш първосигнално. Трябва да познаваш манталитета и подготовката на духовните му и интелектуални водачи, системата на личностни взаиомоотношения и наложена традиция. Какво казват фактите за българите? Първо, те казват, че ние по манталитет сме мистични конспиратори. Второ, получаваме почти безплатно образование и здравеопазване, сякаш труда на учители и лекари ни се полага като богоизбрани. И БПЦ лежи на тая – да получава без да дава. Трето, ние не уважаваме българина като Човек в духа на християнската антропология. Ние виждаме ближния като конкурент, като човешки материал за градежа на „силна България“, като придатък към материалните ценностти, които комунизмът наложи като национален култ, заедно с култа към властовите структури. Защо се чудим, че има извращения в България?
Харесвам есетата на Любен Лачански, но в случая „тампилиерската“ благотворителност, даже и да е показна, все прави нещо за тези сирачета. А думите на отец Йоан, че ще направи чудо с получените пари, са казани разговорно, така, както всеки един от нас би могъл да ги каже.
Наистина, това сиропиталище е някак си постоянно в медиите, но ако имаще десетки такива домове, щеше да е иначе, просто няма.
Може благотворителността на днешните богати понякога да не е от сърце, но и това е по-добре от нищото, а и все някой от тях ще се трогне.
Съгласен съм с Любо Лачански. Добро нещо е благотворителността, но когато я превърнеш в представление и реклама вече става съмнително.
Хубаво нещо е и рекламата, много постижения има в тази област и много хора се храним от нея, но с благотворителността /както каза mmm/ шега не бива, особено ако става въпрос за деца, сираци, самотни и бездомни майки…
Но човешкото достойнство на същите тези хора е нещо с което не бива да се заиграваме.
П.П.
Преди години, по време на войната в Босна, една журналистка от CNN бута микрофона си в лицето на ридаеща жена която няколко дни по-рано е загубила съпруга си и трите си деца /били са заклани пред очите ѝ, а тя е била изнасилена/ с думите: Are you suffering?
Ето как рекаламата може да е и най-гнусното нещо, особено ако мине границата.
В християнството за да можеш да живееш според Божиите наредби трябва да има пример, който да бъде за подражание. На такива примери трябва да се дава публичност. Такъв е смисълът на издаването на житията на светиите, тяхното изографисване и разпространеието на християнската литература. Но трябва да има и актуален пример, който обикновено се свързва с личността на духовника, който трябва да ни покаже що е любов към ближния, какво значи състрадание и съчувствие към съдбата на всеки човек. Светилникът не може да бъде скрит, казва Новия завет. Проблемът на българите е, че тяхното модерно официално образование с примерите си е едно обучение в агресивно разрешаване на национални или социални идеали без да се проявява милост, състрадание и любов. Нашето модерно образование ни направи машини за убиване, първо в името на национални идеали – вж. ВМРО, после за власт и пари -вж мутрите. Затова трябва да има примери за хуманно съпреживяване на света, пък дори и били те рекламни.
Сериозният проблем на българите е тяхната религиозна нагласа. БПЦ не я познава и затова не си дава труд да разгръща хуманна дейност, разчитайки на връзките си с други религии, конспирацията и на текстове в ЕС. БПЦ или твърди, че българите не са вярващи, което е постановка и на комунистите, или твърди, че българите са суеверни, или твърди, че българите залитат по чуждото и затова католицизмът и протестантството много харесват на нацията, особено на интелигенцията, за чиято съдба БПЦ нехае, защото не е властови и икономически международно признат фактор. Проблемът на вярата на българите е наличието на едно силно мистично метафизично съпреживяване на света, с идеята за пряк контакт с Бога и за въздаването на една вселенска справедливост чрез насилие, която избрани българи могат да осъществят. В тази мистична метафизика човешката личност е без значение, важното е да се докаже непогрешимостта на българина – „национален“ герой, социален герой Затова и в Бг църквата няма хуманност.
Чингиз,
Пишеш, че „в Бг църквата няма хуманност“. Не, няма хуманност в твоя хорумен терор, на който администраторите на този сайт не обръщат внимание. А тъй като форумът се чете от стотици търсещи иили неукрепнали в православието хора, ти ги съблазняваш с клеветническото отричане на всичко нормално в днешната Българска църква.
Дон Кихоте,
Знам, че истината поражда омраза, както казват древните римляни и затова разбирам твоите напъни да ме забраниш. Ако администраторите в портала искат да ме забранят – да ме забранят. Но какво казват фактите, които се знаят от всички в България и по света? Първо , бившата БКП сериозно се е месила в делата на Църквата, има духовници и свещеници, които са били агенти на ДС в името на „национални“ интереси – това хуманно ли е? Второ, хората, които работят за вярата в България са подготвяни от Държавата, а не от Църквата и Църквата получава безплатно труда им в името на „национални интереси“, като не се интересува как живеят в условията на криза, безработица и пазарна икономика – това хуманно ли е ? Колко духовници, митрополити и свещеници ходят по болници, сиропиталища и приюти за да помагат и утешават нуждаещите се – това хуманно ли е? Хуманно ли е да взимаш по 50 лева за треби, като средната заплата е 300 лева? Хуманно ли е да гледаш животни по манастирите, наместо хора?
Дон Кихоте,
Правя втори коментар, защото непрекъснато ме нападаш без да излагаш факти и аргументи в подкрепа на твоята теза. Това е инквизиторски подход, срещу който в света има огромна съпротива. Какво казват фактите, а когато фактите говорят и боговете мълчат, както казва римската поговорка. Фактите казват, че за да имаш любов към ближния и съответно хуманност ти трябва да си готов на всичко, за да може твоят ближен да живее добре и да няма земни терзания и проблеми. Иска се грижа, която според св.отци е присъща на християните и ги различава от юдеите и мюсюлманите, които имат теоцентрична ирационална нагласа , която не държи толкова на човека, който е готвен да бъде пожертван в името на религията. Обратно – християнина жертва себе си за да може ближния му да живее – има примери в житията на светиите, няма да ги цитирам. Кой от БПЦ се жертва, за да може неговия ближен да живее по-добре – часовници за 10 хиляди долара и автопарк за милиони в бедстващ народ – що е то?
Не мога да разбера дълбоката неприязън в църковните среди срещу работата на отец Иван. Цялата тази статия е написана, за да се омаскари човека. Че тамплиерите се легитимират чрез различни благотворителни проекти е ясно. Обаче тази акция е добре дошла за онези благочестиви християни у нас, на които приютът в Нови хан им е трън в очите, защото не отговаря на представите им за благочестивост. Ако бяхме в друга православна страна, досега отдавна Църквата да му е протегнала ръка, да е станал църковен дом, с десетки работещи в него богослови, социални работници, психолози и т.н. А сега кусури само намират и се радват, като се появи нещо ново. Ами да, един човек сам няма как да поддържа социален дом, нито е учил за всичко, нито пък е по силите на който и да е. Противни са ми тези меки удари под кръста на „живата християнска съвест“.
Защо,не попитаме българското „общество“ защо допуска да ги правят на глупаци.Нека да попитаме поне едно от децата,какво ще прави ако не познаваше отец Иван.Ако разпъваме всеки монах взел пари от тАмплиери,ротари и тем подобни,ще останем без СВЕТИ синод.