За числата и плодовете
Преди време Предраг (един приятел от Белград) ми каза: “Абе, вие православните в България сте 200 човека и всички се познавате”. Много му се смях тогава – обичаше да се шегува. И до сега обаче често се сещам за думите му. И си мисля, че в един особен смисъл беше прав – тук числото нямаше никакво значение.
Оттогава (1990-91 г.) досега много неща се случиха в българското православие… и още толкова не се случиха. И все пак, станаха ли православните в България повече от 200? Или все още са си толкова, само че в 200 отделни групи и групички – и вече не се познават?
Всъщност, на кой му пука за числата?
Когато Господ говори за Новия Израил, Той говори за “двама или трима”. И още нещо казва: “по плодовете им ще ги познаете”. Често подменят думите Му, казвайки: “по делата им ще ги познаете”. Питали ли сте се защо…? Защо по делата, а не по плодовете? Дали заради инерцията от вчерашното: “дела, дела и пак дела…”, или заради днешната ни зависимост от безличния функционализъм на корпоративно-учтивия служител? Има някаква измамна утеха в деятелността сама по себе си – без визия, без перспектива, без надежда. Деятелност, на която липсва дълготърпение, и затова неуспяваща да вкуси нито от собствените плодове, нито от чуждите, а още по-малко – да им се зарадва.
А плодовете? Кои всъщност бяха плодовете?
– Любов, радост, мир, дълготърпение… Да се огледаме ли – цялото православно общество в България, всички тези 82-86 % според последните преброявания… искате ли заедно (като за обща снимка), или един другиго – с очите на Адам и Ева след грехопадението. Знам какво ще видим – че сме голи; че като общество и като православно общество най-вече, можем да се похвалим само с дела, но не и с плодове, с листата на които да прикрием цялата тази липса на любов, радост, мир, дълготърпение…
Впрочем, някой знае ли колко са православните в България днес?
Много хубави и нехубави, новерни, неща казани с малко думи!
Къде са плодовете – „Любов, мир, радост, дълготърпение… в Духа Светаго“ /ако се не лъжа/ ?! Ами то „там, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“, както е казал нашият Господ. На повечето от нас съкровището не е на небето, а заровено в земята и ние сме забили поглед в нея. Проблемите и житейските грижи не са ни оправдание, а липсата на знание, възпитание и вдъхновение.
А не на последно място и страхът – има го към земните господари, а към Оня, който ни дава и взема живота в земното и небесното царство, го няма! – А нещата трябва да са наопаки, затуй са наопаки и плодовете ни:-) И държавата ни:-(((