Колко струва да обичаш?
И така, колко ти струва да обичаш? Какво ти коства? С много ли обедняваш, когато разходите започнат да превишават приходите? Не знам дали е нужно да си християнин, за да си зададеш тези въпроси. Но знам, че за да стигнеш до отговора, който монахът задаваше във въпросите си, трябва най-малкото да си чувал за Христос – за разпятието, за смъртта, за Възкресението… А онзи монах – той не просто знаеше отговора, той живееше с него; той не просто беше чувал за Христос, той живееше с Него. Има хора, на които това им личи. Това беше и разликата между него и мен: той живееше с отговора на въпрос, който аз до тогава дори не бях си задавал.
Струва ми се, че времето около Пасха е най-подходящото, в което си струва да питаме директно: „колко ми струва да обичам?”. Отговорът ни, какъвто и да е, ще застане редом до онази „кръстна” любов, за която Спасителят беше казал: „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Иоан 15:13). И колкото и да е парадоксално, тази „любов по-голяма” няма да ни потисне с величината си, а ще ни издигне, няма да ни внуши комплекс за малоценност, а ще ни изпълни с радост.
А това, ако не друго, може да бъде едно добро начало. Начало, след което разходите често ще превишават приходите!