На седянка без пуканки



БЛИЗКИ ТЕМИ:

8 коментара

  1. Ангел Небесен каза:

    Тези неща са напълно естествени за всяко хедонистично общество, проблемът е в пропорциите; и докато този социум не се освободи от комплексите си на народ -„мъченик“ ще продължава да смята овчият страх за евангелска смиреност пред нещастието и страданието, няма да се стигне до „достойният гражданин“ на „една нормална държава“. Обратно, всесто да се стигне до трезвата смиреност осъзнаваща своите реални стойности, започва едно хиперболизиране на всякакви национални „качества“, които са такива само в кухите делви на националистите.
    Разбирам желанието за осмисляне на някаква колективна отговорност, но то не минава през „ние“, а през „Аз“. Честна пионерска, не искам да се ползвам с облагите на безбройните привилегии циркулиращи в политическата сфера. „Аз не съм комунист и никога няма да бъда“, позволете ми гордостта да НЕ се чувствам като всеки „недоволен“ гражданин или таксиджия пък било и с 5 виШи образУвания.

    По отношение на учителите: най-накрая някой трябва да започне да изпълнява програма “Моля Другарко….” и всички “високообразовани” ДРУГАРКИ да напуснат системата на образованието; на „нагиздените дружинни ръководителки“ и 300лв. са им много.

  2. Dadi каза:

    И се чувствам безпомощен и неспособен да бъда съзнателен и активен гражданин. Затова си седя в Германия и чакам „нещата в България да се оправят“. То в самата България май вече никой не очаква такова нещо.

    Моята лична цел е да се науча да приемам себе си, и другите, и обществото, и света, такива каквито са. Мисля, че това би освободило огромно количество енергия, която сега е блокирана от мрачни мисли за това колко ужасно, отвратително и безнадеждно е всичко. Знам много неща, които мога да направя, но ми липсват сила и желание. Предполагам, че много хора се чувстват по същия начин. Всъщност всичко пак опира до любовта: ако обичам себе си и другите хора, няма да приемам като лична обида това, че сме страхливи, алчни, лениви и т.н., ами ще знам във всяка конкретна ситуация как да постъпя, така че да не се чуствам после неудовлетворен, виновен и безсилен. С любов всичко става по-ясно и по-лесно. Но любовта е толкова загадъчна и неуловима!…

  3. Дон Кихот каза:

    Много добър коментар на втръсналата ни вече тема:

    Бог да благослови революцията!

    http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2782&sectionid=5&id=0001101

  4. nadejda каза:

    и човек може да го преживее всичко това за един ден, да излезе в дъжда, да се нареди на някаква опашка или да мине през личния си лекар… и да да не проумява как може да се

  5. nadejda каза:

    и да разчита на едната случайност

  6. dr rossy_koleva каза:

    Написаното по-горе са размисил, неведнъж преминали рез съзнанието на повечето българи. Подкрепям казаното изцяло – и за безперспективността в България, и за политическата ни „върхушка“, и за манталитета ни, напоследък най-често откриващ се в мрънкането и ругаенето. Можем да кажем, че това е отражение на задънената улица, до която ни отведе откъсването от вярата. Но е вярно и друго- че народът ни е объркан от сложната ситуация в която се е оказал – да бъде воден от прослойка, която мисли с параметрите на парите, а не на човечността. Какво да правим – щем нещем ще кажем – честит ни български капитализъм. И то в неговия доста първичен вид!

  7. dia каза:

    Можеше да бъде озаглавено „Народопсихология на съвременния българин“ ! Чудесно написано и много вярно! И много тъжно, разбира се! Само че как ще се променят нещата?

  8. Мария.А каза:

    Не мога да добавя нищо. За първи път съм удовлетворена, че толкова много българи мислят като мен.Вече мислех, че съм „бяла врана“, че никой друг не вижда истинския проблем на нашия обществено-политически живот. Всъщност първи го е видял Алеко Константинов. Когато се отричаме от православната духовност ни остава само ориенталския тарикатлък, който е довел много народи до „задънена улица“.

Споделете в социалните мрежи