Траур за България



БЛИЗКИ ТЕМИ:

9 коментара

  1. о.Георги каза:

    Текстът много ми допадна. Браво на авторката за положения духовен и интелектуален труд, дал ни чрез Божията дарба този плод!
    Да Ви сподоби Господ Бог, Десислава, все така да преумножавате дадените Ви таланти.

    Бог да прости загиналите, а нас, останалите живи, да помилва и спаси!

  2. kaloqn каза:

    От бабино време се трърди,че на Свети празнизи умират праведници.От Игнажден до Ивановден.От Лазаровден до Томина неделя -също. И на други празници.Не съм го чел никъде,чувал съм го от бита,но и от духовници.Не зная каква е истината.Бях свидетел как питаха духовник има ли някакъв смисъл от това,че родител починал на голям ден.Отговориха му-ден като ден!Аз съм убедена,че има някакъв смисъл.Или поне Всевишният ни дава утеха,че съдбата на тези души е по-различна,че по великата си милост Бог ще ги ПО-ПОМИЛВА.Имаше преди години подобен случай на моста в Елхово за Йордановден,помните ли?Църквата трябва да дава в такива случаи някакво обяснение,защото се руши вярата на хората в Бога.Не помня в колко часа се е случило,но мястото на тези хора май е било в храма,на литургия…Да не бъдем обаче жестоки и безсърдечни-само Бог знае защо се е случило.Трябва да се дава обяснение на вярващите,както е било винаги,преди комуникационната ера.

  3. kaloqn каза:

    От много обстоятелствен вчера не се изразих правилно.Премъдростта е в Църквата,тя всичко знае.На човеците им се прави психотерапия при подобни случаи.Вероятно медицината е направила необходимите достижения в тази област.Църквата обаче е длъжна да го прави също.Тя всичко знае и знае как да го направи,за да не страда човек толкова.А ако страда,то да е за спасение.Нали все пак хилядолетия църквата е давала истинните отговори за всичко?

  4. Chorbalan4o каза:

    Не е лоша статията. От интелектуална гл.т. е добре оформена логически и солидно структурирана.
    НО да се тълкува Божията воля и то при една такава трагедия е нелепо. Факс от Господ ли получихте, г-жо Главева? “Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища – като Моите пътища, казва Господ.“ (Ис.55:8)
    Омръзна ми да се спекулира с това, колко грешен и покварен е народът ни, как всичко си го заслужаваме и т.н. „Няма вече иудеин, ни елин“ (Гал 3:28), да продължа – ни българин, ни сърбин, ни руснак… Христос не е национален Бог, г-жо Главева. И е крайно време това да се разбере и да не се спекулира с Божието име. Трагедии стават навсякъде по света и никой не е застрахован от тях…

  5. Дон Кихот каза:

    Блестящо и емоционално написана статия, но с погрешен фокус или по-скоро два фокуса. Катастрофата не може да се обясни като следствие на кича в църквата или държавата, а като логичен резултат от липсата на контрол, шуробаджанащината, корупцията, която е просмукала всяка фибра на българския живот.
    .
    „мъртвите били излизали от ада“ е еретическа идея, защото е свързана с гностическия апокатастасис. По-подробно вж. книгата:

    http://www.pravoslavie.bg/component/
    page,shop.product_details/flypage,shop.flypage/
    product_id,1460/category_id,55/manufacturer_id,0/option,com_virtuemart/Itemid,271/

  6. evfimiya каза:

    bravio,skupa desislava! mlada,a tolkova mudra! mnogo mi haresva tova, koeto ste napisali. suglasna sum obache i s mnenieto na choran4o, che tragedii stavat navsyakude po sveta. dali te sa naistina tragedii tova vse pak e vupros. ne razbiram zashto smurtta vinagi e schitana za tragediya. sinut mi obicha da kazva: „ti kato si tolkova vyarvashta zashto se plashish kato ne ti se obajdam po telefona kude sum ili zakusnyavam?“. e, i tova si ima obyasnenie – ako znaya che sinut mi se pokaiva, izpovyadva redovno i prichastyava s presvyatoto Tyalo i Prechistata kruv na nashiya Gospod Bog Iisus Hristos ne bih se trevojila vuobshte… smurtta na tyaloto ni ne e strashna – strashno e kogato jiveem bez da mislim! Bog da prosti grehovete na vsichki pochinali! i dali sa pochinali na praznik ili ne – Bog ima grijata za tyah i gi obicha s obich kakvato nie nikoga ne mojem da si predstavim. I da ne kazvame che smurtta e neshto losho zashtoto moje bi vuobshte ne e. Tam pone moje bi sme po-blizo do Nego!

  7. andrey каза:

    Добро перо. Но с извода не съм съгласен. Не можем да говорим от името на Бога и да съдим за мотивите Му.
    Катастрофи наистина стават всеки ден, ето сега и с френския самолет над Атлантика.

  8. trifcom каза:

    Поздравления за силната статия. Разбирам скептицизма в някои от коментарите относно тезата на авторката. Разбира се, Божиите мисли не са като нашите и Бог може да има и друго наум, освен да ни предупреди да се покаем и да се обърнем към Него. Все пак, според мен, Десислава прави добра екзегетика на текста в Лука 13 гл., с който е рамкирана статията.

  9. trifcom каза:

    Ето някои от аспектите на страданието: Страданието често мотивира хората да търсят Бога и да се приближават към Него. Често хората не обръщат внимание, освен ако не страдат и не осъзнаят нуждата си да се обърнат към Него. Страданието помага на хората да се идентифицират с Иисус, който страда много по време на земния си живот. Страданието помага на хората да имат състрадание и да се учат да преодоляват силните удари, като се учат от Исус. Бог често използва страданието на хората, за да утеши други, които могат да се насърчат, като наблюдават или слушат за тези преживявания. Бог често изгражда вярата на хората, когато те наблюдават и чуват свидетелства за това как хора са били приближени към Бога чрез страдание.Страданието приковава вниманието върху контраста между този свят и небето. Страданието кара човек да приложи вярата си на практика. Това води до по-дълбоко доверие в Бога.

Споделете в социалните мрежи