Храм и Пантеон

Най-напред “безследно изчезнаха” десетки свещенослужители. След това стотици бяха пратени по лагери и затвори. Стотици бяха вербувани от ДС. Бяха обезлюдени повечето манастири. Бяха разрушени храмове. Това беше системна и методична политика на тоталитарната държава против Христовата църква.

Най-големият храм в България, разрушен през времето на воинстващия атеизъм, е “Всѣ́хъ Свeты́хъ” в Русе. Това е първият храм, построен след Освобождението в най-европейския град на Княжеството. Проектът е на виенския инженер Едуард Винтер. Строежът е завършен през 1889 г. Храмовете, строени през вековете на робството, са вкопани в земята. Новият храм, като символ на Свободата се извисява величествено. Сигурно точно това е станало причина и за неговото разрушаване. Пътят не трябваше да води към храма.

Сградата и стенописите са оценени на стойност 64 008 лв., сумата е преведена по сметката на митрополията и на 25 декември 1964 г. митрополит Софроний отслужва последна Литургия в обречения храм. На 12 януари следващата година сградата е предадена на ГНС. След което цели 10 години стои изоставена и подложена на поругание.

Чак на 16 април 1975 г. костите на тримата Доростоло-Червенски митрополити – Григорий (1872- 1898), Василий (1899-1926) и Михаил (1927-1961), погребани в притвора на “Всех Святих”, са пренесени в катедралния храм “Света Троица”. Всъщност това, което е пренесено не са само кости. Тялото на митрополит Григорий е намерено напълно запазено. Всички които присъстват на отварянето на гроба са изумени.

Следва разрушаването. То става през нощта на 26 октомври 1975 г. Цяла нощ кипи ударен комунистически труд с булдозери, багери, кранове, кирки и чукове. Запазени са само няколко снимки, направени скришом, защото разрушението се охранява от милиционери. Скоро някои от най-активните разрушители са настигнати от възмездие.

За две години и половина и за 275 887 лв. на мястото на храма е издигнат Пантеонът на възрожденците. Нелепата му архитектура предизвиква насмешка дори у Тодор Живков, дошъл за откриването на 28 февруари 1978 г. В последвалите години русенци го окичиха с многобройни иронични епитети. Пантеонът никога не се превърна в място, където признателните потомци да отдават почит към заслужилите възрожденци, изровени от гробовете си и препогребани в него.

На площада пред пантеона се проведоха първите многолюдни митинги след 10 ноември 1989 г. Хората очакваха възраждане. Имаха надежда…

На един от тези многохилядни митинги издигнах увеличен фотос на съборения храм и идеята той да бъде възстановен. По-късно предложих храмът да бъде изграден в стария център на града. Там е имало джамия и след нейното събаряне в края на ХІХ век, мястото става църковно. Било е осветено от митрополит Григорий за построяване на храм, носещ името на св. цар Борис-Михаил Покръстител. В продължение на 40 години са събирани средства за изграждането му. След като този храм не е могъл да бъде построен, двата проекта биха могли да бъдат обединени в едно. Защото “Всех Святих” е построен като гробищен храм, а сега там гробища няма. Трудно ще стане и енорийски храм, тъй като наблизо има други два такива. Остава възможността да бъде използван за церемониални светско-църковни цели, но това едва ли би го осмислило. След много неуспешни начинания храмът да бъде построен на най-подходящото място в града, може би все пак е по-добре да има храм, макар и на неудачно място..

Много злополучни опити се правиха за християнизиране на пантеона. Върху златния купол беше поставен железен кръст. Вместо да се християнизира целият интериор, който бездруго е одухотворен от прекрасните фигури на скърбящите майки (шедьоври на Бачо Кольо Желязото), за параклис беше приспособено едно странично помещение, в което бяха поставени две полу-икони и един свещник. Накрая го затрупаха до половината с пръст, върху която поникнаха бурени.

Има дори проект, на терена около пантеона (т. е. върху праха на възрожденците) да бъдат построени спортни и увеселителни заведения. Проектът е наречен “Витализиране на пространството”. Едва ли може да има по-абсурдна идея от витализиране на гробища. Но мъртвите не протестират.