Богослужебният език на църквата
Спомням си първото цялостно богослужение, на което присъствах в началото на съзнателния си църковен живот. Беше Божествената литургия на свети Йоан Златоуст, отслужена в чест на празника на св. Димитър Чудотворец в едноименната църква в Асеновград, преди повече от двайсет години.
Богослужението беше на църковнославянски – език, от който нищо не разбирах, но въпреки това усещах, че съм „у дома“. Това обаче не ми стигаше. Исках да разбирам всичко, да знам какво казва свещеникът, импровизираният хор, да знам какво се случва, да знам повече за православната ни вяра и тъй като тогава, както и сега бяха (и са) малко храмовете, които имат катехизаторска дейност, станах студент по богословие в Богословския факултет на Софийския университет, тогава Духовна академия.
За мен езикът не беше пречка да достигна до Бога, защото освен всичко друго, както много от тези, които бяхме преоткрили вярата малко преди или малко след 1989 година, имах желанието „целият си живот на Христа Бога да предадем“1. Така беше при мен, но за много от хората тогава, а и сега, това, че не разбират езика, на който се служи в православния храм, е проблем, който пречи за присъединяването им към съзнателния живот в църковното тяло. Понякога това служи за оправдание, но в повечето случаи е факт, който трябва искрено да си признаем. Църквата е общност от различни хора с различно образование, интелект, култура, години, характери и поради това богослужението трябва да е достъпно за всички, да става на разбираем език, да се произнасят ясно молитвите, защото с тях се осъществява нашата връзка с Бога, те ни казват какво се случва с нас, какво преживяваме в момента, подготвят ни за участието на Евхаристийната трапеза, за общение с Христос и за съединение с Възкръсналия Спасител на света.
Църквата не е институция, нито е елитарно общество от „избрани“ хора – свещенослужители или филолози, а общност от всички вярващи в Христос, в която богослужението е начин и средство, чрез което се осъществява единството на църковното тяло с Христос. Затова езикът, на който се извършва богослужението, трябва да бъде разбираем и достъпен за всички, в противен случай църквата губи своя смисъл, не изпълнява своето предназначение да доведе всеки един от кръстените в царството на славата. Днес сме се маргинализирали, затворили, често пъти, тези, които трябва да бъдем „учители израилеви“2 налагаме някакво християнство без Христос, защото то е по-скоро формално – да се спази буквата на нещо, което самите ние не разбираме, в това число и да се молим на език, на който не всичко разбираме в пълнота. Църквата в действителност се секуларизира, но е парадоксално това, че използването на разбираем език в богослужението се схваща като модернизъм. Нито Христос, нито апостолите, нито светите отци, нито равноапостолните Кирил и Методий и техните ученици са модернисти, когато проповядват, говорят, извършват богослужението на един разбираем език. Да се извършва богослужението на разбираем език се съдържа в самата структура на църковното тяло – то е общност на тези, които заедно се спасяват в Христос. Темата за употребата на богослужебния език в църквата днес е по-скоро част от проблемите във връзка с мирогледа на съвременния православен християнин. Дали нашият православен мироглед е на основата на формализма, законничеството, злоупотребата с интерпретирането на църковни канони, библейски и светоотечески текстове в зависимост това кое е в наш интерес или той е мироглед на свободата в Христос, на радостта и любовта в Христос, чрез Когото се спасяваме в Него, Разпънатия за нас на кръст, Възкръсналия победител на смъртта.
Днес се чуват гласове, че трябва да има дебат за това на какъв език да се извършва богослужението. Този дебат е формално необходим в нашите условия, защото нямаме изграден правилен и истински православен мироглед. По същество обаче той е безсмислен, тъй като извършването на богослужението на разбираем език се съдържа в самата структура на църквата, другото е парадокс, който няма основание в учението на Христос и в православната еклесиология. Затова и в най-новата история на църквата в България през 1997 г. Св. Синод взима решение за превод на всички богослужебни книги с цел тяхната употреба в богослужението. Това не означава пълно премахване на църковнославянския език от богослужението, а възможността за богослужение на разбираем за всички език. В този смисъл църковнославянският е непременно необходим и незаменим при съборно съслужение с представители на църквите от „славянски произход“. Но в енориите на църквата в България богослужението трябва да се извършва на разбираем и достъпен за всички език, според предаденото ни от св. апостол Павел, че в „църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат“3.
Бележки
1. От ектения на Литургията на св. Йоан Златоуст.
2. Йоан 3:10.
1 Кор. 14:19.
