Варненски урок
През последните седмици Варненската епархия мина през сериозно изпитание. Но истината е, че това бе изпитание за православната ни общност като цяло, и че варненското свещенство и вярващи ни дадоха сериозен урок.
Хвала на будните варненци с църковна и обществена съвест, задето привлякоха вниманието на обществото към скандалното продължаване на отдавна отживели времето си практики в Църквата, когато изборът на ключови лица в нея става предрешително и задкулисно, в изборния процес се „наливат“ пари, а свещениците и църковният народ нямат думата, а трябва само покорно да гласуват и търпеливо да чакат спуснатото отгоре решение. Това са типично номенклатурни нрави от времето на късния социализъм, преодолени като цяло от обществото ни, но запазили се за съжаление в Църквата като в някакво своеобразно островче на миналото. Класическият трик с „избираемия“ и „неизбираемия“ кандидат само маскира типично социалистическия изборен модел с един безалтернативен кандидат.
Не искам да говоря тук за личности. Nomina sunt odiosa. Но очевидно е, че на варненци се опитаха да натрапят един крайно непопулярен в Църквата човек. Преди години, в едни по-послушни времена, всичко щеше да мине без проблеми и Българската православна църква щеше да се сдобие с още един недостоен митрополит. За щастие, днес нещата са се променили – или поне започват да се променят. Народът вече не е безгласен, хората имат свое мнение, в това число и по църковните работи, медиите отразяват това и „номенклатурата“ вече не може да решава всичко килийно в своите кабинети. Това показва, че обществото ни се е събудило и че църковните хора все повече започват да се усещат като жива общност, която решава проблемите си, а не чака покорно своята съдба. Дано с тази варненска история започнат благотворни промени в Българската православна църква като цяло.
Благодарим на гражданите на морския град, един от най-будните градове в страната ни, за поредния урок, който ни дадоха. Варненската епархия, която преживя съвсем наскоро голяма травма – имам предвид трагичната гибел на дядо Кирил – трябваше да мине през още едно сериозно и тежко изпитание. Варненци го издържаха с чест. Синодът също постъпи мъдро, като се съобрази с мнението на варненския църковен народ. Дано всичко това да е начало на една по-обнадеждаваща ера в живота на Църквата, когато живият възрожденски дух ще замести апатичния и вял „номенклатурен“ стил на църковно администриране. Wind of change!
Няма как да не се радваме на това явление, защото за голям ужас на злото в нашето общество, то е символ на оздравяване. Да се молим на Бог, да бъдем будни- най-вече будни, да не позволяваме да бъдем мамени и да не се отчайваме. Защото ако бъдем ревностни в търсенето на истина и справедливост, Бог ще ни помогне, а с такава сила, няма кой да ни спре.
Оправим ли си църквата, държавата бързо ще последва.
Това във Варна е малка, но твърда крачка в правилната посока. В такива дни мога само да се гордея с това, че съм българин. Само ние си знаем колко много значи тази стъпка, след всичко което сме претърпели.
Слава на Бога, че този избор мина добре. Искам само да апелирам да протестираме съвсем кротко, и мирно. Не трябва да имаме дори помен от злоба в душите си, когато отстояваме правдата. Да се пазим от охулване на ближните! Смятам за много опасно пускането на компромати по телевизията. Хора в расо трябва да бъдат съдени единствено от Църковен съд и компрометиращи материали в никакъв случай да не стават достояние на обществото. Смятам, че така рискуваме да съблазним малките във вярата и да станем достойни за огнената геена.
Оптимизмът е нещо добро. Но Варна никога повече няма да види Митрополит Кирил, както и ние. Варна не се бори достатъчно за разкриване обстоятелствата около смъртта на дядо Кирил. Тогава те трябваше да стоят пред синода и да настояват. Времето ще им покаже какво са загубили.
Има и още един много тъжен момент около избора. Ужасната травма, която преживяхме, когато зли сили вдигнаха църквата на рогата си и я удариха с всички сили в земята. Тези ужасни разкрития, тази наказателна акция, тази месомелачка през която минахме всички!
А хората извън църквата вече трудно ще пристъпят и ще се доверят…
Г-н Романов, не така отдавна църковните хора в друга жива общност не искаха „покорно да чакат своята съдба“. Тогава вие и медията ви застанахте на противната страна. Какво да си мислим за вас г-н Романов? Противоречите си.
[b][i]Nomina sunt odiosa?[/i][/b] Това пък какво ли ще да е? Вероятно наред подобрението в църковният климат ще ни се наложи да учим и латински? 😆
Нека не избързваме с емоциите,гръмки слова“нова ера“вятърна промяна:)! Типично за духовно начинаещи е гордост от малкото постигнато а късогледство за многото предстоящо.Колкото и да необичат някои в БПЦ сравнения,нужно е да погледнем себе си в огледалото и да се сравним с другите православни страни.Истината,е че сме обидно духовно изостанал народ, радваме се на наши си победи, които в съседните църкви са просто нормални неща. Летвата пред църквата в 21в. е високо вдигната,и за да се впише в историята трябва да усвои високо майсторство, със стара слава,чужди заслуги..т.н. си оставаш изолиран в Гето.
http://enoriata.blogspot.com/2014/01/wind-of-change.html