Варненски урок

През последните седмици Варненската епархия мина през сериозно изпитание. Но истината е, че това бе изпитание за православната ни общност като цяло, и че варненското свещенство и вярващи ни дадоха сериозен урок.

Хвала на будните варненци с църковна и обществена съвест, задето привлякоха вниманието на обществото към скандалното продължаване на отдавна отживели времето си практики в Църквата, когато изборът на ключови лица в нея става предрешително и задкулисно, в изборния процес се „наливат“ пари, а свещениците и църковният народ нямат думата, а трябва само покорно да гласуват и търпеливо да чакат спуснатото отгоре решение. Това са типично номенклатурни нрави от времето на късния социализъм, преодолени като цяло от обществото ни, но запазили се за съжаление в Църквата като в някакво своеобразно островче на миналото. Класическият трик с „избираемия“ и „неизбираемия“ кандидат само маскира типично социалистическия изборен модел с един безалтернативен кандидат.

Не искам да говоря тук за личности. Nomina sunt odiosa. Но очевидно е, че на варненци се опитаха да натрапят един крайно непопулярен в Църквата човек. Преди години, в едни по-послушни времена, всичко щеше да мине без проблеми и Българската православна църква щеше да се сдобие с още един недостоен митрополит. За щастие, днес нещата са се променили – или поне започват да се променят. Народът вече не е безгласен, хората имат свое мнение, в това число и по църковните работи, медиите отразяват това и „номенклатурата“ вече не може да решава всичко килийно в своите кабинети. Това показва, че обществото ни се е събудило и че църковните хора все повече започват да се усещат като жива общност, която решава проблемите си, а не чака покорно своята съдба. Дано с тази варненска история започнат благотворни промени в Българската православна църква като цяло.

Благодарим на гражданите на морския град, един от най-будните градове в страната ни, за поредния урок, който ни дадоха. Варненската епархия, която преживя съвсем наскоро голяма травма – имам предвид трагичната гибел на дядо Кирил – трябваше да мине през още едно сериозно и тежко изпитание. Варненци го издържаха с чест. Синодът също постъпи мъдро, като се съобрази с мнението на варненския църковен народ. Дано всичко това да е начало на една по-обнадеждаваща ера в живота на Църквата, когато живият възрожденски дух ще замести апатичния и вял „номенклатурен“ стил на църковно администриране. Wind of change!