Време за отговори
Все още ми е трудно да преживея истините от интервюто на Татяна Филева. Не защото концентрацията на болезнени факти в него не взриви летаргията, в която гние привидно спокойния църковен живот.
Очаквам искреността да бъде начало на поредица от хубави неща. Но ще призная, че първото, което помислих след изчитане на текста бе, че дори малкото ядро от вярващи българи не заслужава толкова безпощадна искреност.
Всеки от нас е знаел за нещо подобно и не е говорил открито. Сигурна съм, имаме оправдателни аргументи защо не сме направили нещо, защо не искаме, защо не можем. Мисля си, че може да сме подозирали и поне докосвали част от мъчителната тайна на нейното и други ранени сърца и виждайки болката да сме бързали да се скрием зад стените на измамната си „тукашност“.
Спомних си и онзи брой на „Мирна“, наречен „Църковната самота“. Основният текст говореше за привидното ни църковно общуване, продиктувано от страх без любов. После отново се върнах на лицето на жената, която изваждаше съкровените си болки в очакване на отговор. Лицето й излъчваше още много доверие. И тя в очакване да срещне разбиране и любов ни се разкри. Татяна продължава да бъде идеалист.
Обилното лицемерие кънтеше в празните централни църкви в този ден. Свещениците служеха почти сами в компанията на самотни певци, самотни клисарки, самотни свещопродавачки.
Изглеждаше ми убедителна медийната тенденция към безогледно очерняне на Църквата и църковните личности. Сигурна бях, че това се случва едностранно и потърпевш е църковната общност. Татянината изповед предизвиква напускането на удобните гледни точки. Звучи ми вулгарно, грозно и грубо, ако врагът е маскиран сред нас.
Нагнетеното напрежение, което ни прави така очевидно самотни, идва може би отвън, идва и отвътре – от нас самите и нелекуваната страстност. Тя неочаквано избуява, дебне, изяжда, разбива добре оборудвания и привидно спокоен свят на традиционно църковно живуркане с добре пресметната и сигурна печалба. Светът на студената тъга на църковните хора.
Може би случаи като разказания не са толкова много, поне се надявам да не са толкова много, заради огромната зловещина, витаеща край него. Със сигурност не са малко и на много хора са известни. Дойде ли време да се говори за тях? Въпреки че винаги е било време. Докога ще спотайваме мерзостта? Държим се така сякаш тя може да бъде забравена, ако не я споменаваме и не говорим за нея. В същото време чудовището на всепозволеността става все по-безогледно.
Такива проблеми има и струва ми се не са свързани само с една-единствена фигура, а с определени кръгове, с нагласи, начини, по които се работи с жените в църквата. Имам предвид залегналия ориенталски модел, който и сега си битува в църковните общности – че жените каквото и да правят, не стават равнопоставени и трябва да бъдат употребявани. Осезателната надменност, с която ни посрещат от свещеноначалието, с много малки изключения. Смея да кажа, че така масово се постъпва с клисарки, така се прави с прислуги и чистачки от женски пол в повечето прицърковни, манастирски и т.н. формирования.
Населението на БПЦ въпреки очевидното неудоволствие на шовинизирани и обезпокоени самопровъзгласили се властелини в расо е 90% женско. Почти няма признаци за промяна на този факт и ако това е повод за тенденциозно и системно държане на църковното население от слабия пол в атмосфера на постулатни полуистини, време е тази „традиция“ да бъде прекратена. Традиционната надменност, произтичаща първично от физическо и емоционално различие, както и от повърхностно четене на свещените текстове не оправдава липсата на истинска, дълбинна и честна енорийска работа с жените. Такава работа липсва с много малки изключения. Чисто женските теми традиционно биват замитани под килима на театралната празнична показност. Лицемерното маркиране на задължения няма да направи ситуацията в Църквата по-добра, няма да ни направи по-обичащи, няма да ни побратими. Кажете защо трябваше една млада и талантлива жена да избере толкова безжалостно разкриване пред очите на всички ни. – Не е ли защото твърде дълго е чакала отговор и път за лечение на своите духовни рани? Тя е подходила с доверие, дори детско доверие, и е била убедена, че тази любов, за която пише във великите образци на църковната житийна, светоотеческа литература съществуват живи и животворящи не само в книгите. Таня не иска нашето съчувствие, тя очаква да срещне очите на някого от тези, които могат да й отговорят защо се стигна дотук и защо „лошите“ медии помагат на една съсипана и изгубила доверието си интелигентна жена. А църквата предпочита да не вижда и чува такива като нея.
Студената призрачна празнота на църквите ни осъжда. Осъжда вас, пастири, на които разчитаме да се отворите и да подадете ръка с човещина и без изчислени емоционално-стратегически ползи от нас, вашите постоянни енориашки.
Питам се дали изповедта на Татяна ще предизвика честен и ясен отговор. Питам се вместо подписка ще дочакаме ли, ще дотърпим ли адекватна човешка реакция, не подписка срещу „недобросъвестните“ медии? Ако наричаме Православие.БГ и петте живи специализирани сайта в БПЦ недобросъвестни медии, кои медии са добросъвестните?
Такъв е „господарският“ и „мъжкият“ подход към жената – „там да си мълчи и да слуша“. Единственото изключение за една жена да излезе от заформилите се порочни практики в нездрави енорийски общности е тя да бъде комбина със самозабравилия се „началник“. Това означава или да му е жена, или да му бъде довереник и съучастник.
Почти навсякъде, и почти винаги в храмовете мъжете са бизнесмените, а жените – черноработниците и доброволците. Почти не се сещам са храм, в който служителките да се осигуряват според съвременното трудово законодателство. Работи се за смешни суми, без реални документи и твърде често – над 12 часа. И за това няма предписания в Свещеното Писание или Свещеното Предание, в правилата на Вселенските събори или другаде. За такава злоупотреба и политика на сегрегация разполагаме с тъмни примери от тъмните средни векове. Те нямат нищо общо със светлото Новозаветно Христово учение. Единствените „градивни“ модели от България сега са на семейни монополи в църквата, в които свещениците и презвитерите контролират всеки елемент от търговско-сувенирно-требната приходно-разходна част. Атмосферата, проядена от лицемерие и присадила в себе си тоталитарните практики на недалечното време, ражда и лъжестарчество. Спекулативното използване на тоталитарните методи все пак битува в много уж църковни общности. Не без погнуса ще кажа, че зловонните практики се ползват съзнателно за блокирането на свободата на емоционални, крехки, впечатлителни и всеотдайни хора. Да, хората, които са раснали особено в първите години на т.нар. преход, са някак естествено поразени от тоталитарното мислене. Някога системата обгръщаше човека и създаваше убеждението, че се грижи за него. Младите хора от 90-те често имаха вградено в себе си убеждението, че трябва да се опират на авторитет доверчиво, саморазбиращо се, и това ги оголваше за по-дълбоко впримчване, контрол и подмяна на доброто с маскирана злина. Да, странният преход от тоталитарно към фалшиво духовно ръководство приспива трезвостта. Интуитивно чувстваш, че не е добре, а по „послушание“ оставаш на поста.
Но няма ли кой да усети отговорност при похабяването на качествените хора? Сякаш те са безкрайно много… „Смея да кажа за себе си, че след това, което се случи, загубих доверие към църквата. Вярвам в Бога, но църквата е лицемерие; не църквата като учение, което е дадено от Бога, а нейните служители… Категорично не искам да чуя за духовен наставник много дълго време; по-скоро за психотерапевт искам да чуя в момента“. Редовете от интервюто на Татяна приканват към отговор. Нека някой от БПЦ има поне толкова смелост, колкото има тя.
Душата на човека струва повече от целия свят. Всяка душа, на всеки малък, слаб, изнемощял, объркан и беден човек, който влиза в Божия храм, струва повече от всичко видимо. Ако, както цитира Илиана Александрова в споменатия брой на „Мирна“, „ние се присъединяваме към Христос, за да станем Църквата“, може ли нашата църква с лека ръка да допусне изгубването на една или повече светли и верни й души. Смятам, че не. Време е за добрите дела. Да се събудим и да направим всичко възможно да обичаме без да употребяваме и „изяждаме“ емоционално ближния си. Трябва да има духовно ръководство без привидения и актьорски напъни за старчество. Имаме съвършени образци в духовната литература. Приложени с разсъдителност и скромност, те ще ни помогнат да намерим спасението си.
Благодаря ти, Дария, силен и убедителен текст! Жени в Църквата, нека си подадем ръка, за да бъдем заедно; да застанем заедно срещу всяко беззаконие вътре в самата Църква, срещу всичко, което погубва душите ни и невидимо, но сигурно разрушава живота ни – на нас, на нашите деца и на всичките ни ближни.
Г-жо Захариева,
Има точно две неща, които ми подействаха отблъскващо от интервюто на Таня. Едното е иваждането на показ на неща от личния живот на другата послушница, а другото – цитираният от вас текст. Първото е просто неетично (смятам), а второто показва поначало недоверие в Бог, Евангелието, Църквата. Във Веруюто ясно казваме, че вярваме в Църквата.
Тук ще трябва да отбележа и вашата повърхностна оценка за посещаемостта на храмовете. Искам да задам следните въпроси. 1. Мислите ли, че е възможно празните църкви да са следствие от липсата на желание от страна на „вярващите“ да заменят телевизор, салата и ракийка (примерно) с посещение на неделна служба?
2. Дали не е възможно милиони родители да не са си свършили работата, за да се е стигнало до тук?
Относно вашите нападки към БПЦ. Сигурен съм, че има доста мъже, които трябва да се научат да уважават жените, но далеч не смятам, че това е единствен и основен проблем на енорийския ни живот.
продължение…
Аз виждам по-страшни неща. Не изпълняваме базовите си християнски задължения (казване на правилата с вяра и благоговение). Нямаме реален живот в Христа. Не сме единни. Енориашите не се познават достатъчно. Не сме готови да дадем едната риза на брат си от енорията. Не даряваме достатъчно за Църквата, а после очакваме високи заплати за клисарите и БПЦ да реши всичките ни проблеми.
ТАКА НЕ СТАВА.
Омръзнало ми е да споря с хора с подобно мислене. Не очаквах, че и в Църквата ще срещна такива. Това много ми прилича на оплакванията от неработещата държава. Най-често питам недоволните –
1. Минавали ли сте някога на червено?
2. Плащате ли си всички данъци? Изпълнявате ли всичките си задължения към държавата?
А сега да преминем към Църквата. Дали аз и Вие изпълняваме всичко, изисквано от нас, за да търсим сметка от служителите на БПЦ? Отгледахме ли по-добри служители в нашите семейства, за да очакваме те да застанат смело и да Ви отговарят. Всъщност, две епархии вече излязоха смело.
А всъщност що е Църква? – Богочовешки организъм, в който живеят Бог, светиите, всички кръстени християни.
Не мога да приема критики и очаквания към свещенството, преди да съм чул критиките към нас – недостойните християни.
Простете за острите ми думи.
За съжаление инфантилизмът (в лошия смисъл на думата) в нашето църковно и парацърковно общество за пореден път показа, че е обхванал всички членове на човешката част от богочовешкия организъм. Повече от стряскащо е всичко, което стана ясно за дейността на този !СХИ! йеромонах, но и реакцията на много от нас да осъдим сгрешилия без да понечим да потърсим начин да помогнем за осъждане на самия грях, също не е от най-християнските. Напълно инфантилна и безсмислена е и реакцията на т.нар. „инициативен комитет“, който защитава монаха. От какво го защитава не е ясно. Оказва се, че БПЦ все пак е направила нещо, макар и ненавременно. Имаме реална забрана в трета епархия! Поведение на абсолютни „шушумиги“ имат зографския и германски игумени. Единия го няма никакъв, а другия вижда скрита издателска война. Защо някой не каже: Прибираме си го, не го съдете, няма да идва повече при вас да изповядва. Хайде да възстановим мира в църквата! Ама нейсе, нито миряни, нито духовници сме дорасли…
Господин Николов! Необходимо е да отговоря. Моят текст е моя позиция. Тя не се припокрива с позицията на Таня във всичко. И не е нужно.
Говорим за слабостите – да, напълно е възможно да се замени ракийката за богослужението, уви. Родителите можеха да разберат Църквата и да не се боят от желанието й да има вероучение, ако наистина имаше ползотворен и постоянен диалог между двете страни. Нужно беше търпение и старание за вцърковяването на самите родители. Които да помогнат за това на децата си. Вижте, не говоря за уважение, а за закостеняло твърдоглаво нежелание за разбиране и помощ към по-слабия и по-малкия. В същото време и за възползване от тази слабост.
По отношение на жестоката употреба на пенсионери и жени за символично заплащане не смятам, че Църквата няма възможност да поеме разходите. А най-вече не смятам, че е проблем да регламентира трудовите си взаимоотношения със своите работници.
Господин Николов! Необходимо е да отговоря. Моят текст е моя позиция. Тя не се припокрива с позицията на Таня във всичко. И не е нужно.
Говорим за слабостите – да, напълно е възможно да се замени ракийката за богослужението, уви. Родителите можеха да разберат Църквата и да не се боят от желанието й да има вероучение, ако наистина имаше ползотворен и постоянен диалог между двете страни. Нужно беше търпение и старание за вцърковяването на самите родители. Които да помогнат за това на децата си. Вижте, не говоря за уважение, а за закостеняло твърдоглаво нежелание за разбиране и помощ към по-слабия и по-малкия. В същото време и за възползване от тази слабост.
По отношение на жестоката употреба на пенсионери и жени за символично заплащане не смятам, че Църквата няма възможност да поеме разходите. А най-вече не смятам, че е проблем да регламентира трудовите си взаимоотношения със своите работници.
[quote name=“Fileva“] Жени в Църквата, нека си подадем ръка, за да бъдем заедно; да застанем заедно срещу всяко беззаконие вътре в самата Църква, срещу всичко, което погубва душите ни и невидимо, но сигурно разрушава живота ни – на нас, на нашите деца и на всичките ни ближни.[/quote]
Татяна, не очаквай да се случи. Както сама знаеш, много жени от тези, които са пострадали от въпросния го подкрепят – дали от зомбирането или защото и самите те са същите вече е отделен въпрос. Не може да се обединяваме по полов признак, тъй като грехът няма пол, както и праведността няма пол. Христос не ни дели на полове, а на „овци“ и „кози“.
„Татяна, не очаквай да се случи.“ … Ох, явно пак съм идеалист! Напълно вярно е, че в Христа „няма мъжки пол, ни женски“, и че спасението на душата не зависи от пола. И все пак аз очаквах, че е възможно да се подкрепим като жени. Изглежда пак съм на път да се излъжа 🙁
Който няма сетива да усети „летаргията, в която гние привидно спокойния църковен живот“, няма да разбере тъжните истини на статията. Доскоро църковният живот у нас се свеждаше до палене на свещи, но вече се оформи една генерация, за която църковният живот се свежда до цитиране на канони. Едва ли може да има по-голяма вкаменелост на сърцето от това, да не можеш да усетиш болката на Таня. Че отгоре на това и да я обвиняваш в неетичност и пр. Нормата за етичност вече е станало премълчаването. Дария заслужава повече от адмирация, за смело употребените понятия – тоталитарни методи, сегрегация, похабяване на качествени хора. „Нека някой от БПЦ има поне толкова смелост, колкото има тя.“
Подкрепям напълно, написаното от г-н Петър Николов. В желанието си за подкрепа към Татяна, авторката прекрачва границите на апостол Павловия, на христовия морал… Не на светския и не на законовия. Прекрачва границите на евангелския образ на жената и това е много опасно явление в съвременния свят. Също тъй опасно, каквото е и младостарчеството. Като крайни проявления на този дух, виждаме еманципация на жената и богопротивен феминизъм. Не искам да обвиня авторката в това в никакъв случай, но няма и да пренебрегна излишната дързост. Морето е бурно, потъващите са мнозина, но все още няма друг спасителен кораб, освен Православната Църква. Кормчията е Господ Иисус Христос. Никой да не смее да хули Църквата! Тя е безгрешна, тъй като не е от тоя свят. Греши човек, а учението на Църквата ни е единствено спасително и не бива да се петни Църквата заради, поддали се на изкушенията на врага на спасението съсъди. „Пред своя Господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен… „
[quote name=“p_stefanos“]Който няма сетива да усети „летаргията, [/quote]
Да, така е. Няма да усети.
[quote name=“p_stefanos“]за която църковният живот се свежда до цитиране на канони [/quote] Надявам се, нямате предвид мен, защото точно аз казвам, че според каноните – всички сме извън Църквата, та затова предлагам да не прилагаме акривия спрямо брат (и сестра) си.
[quote name=“p_stefanos“]Едва ли може да има по-голяма вкаменелост на сърцето от това, да не можеш да усетиш болката на Таня. Че отгоре на това и да я обвиняваш в неетичност[/quote] Съвсем целенасочено се спрях да пиша под статията с интервюто, защото сметнах, че не е редно да обвинявам момичето. Виждал съм я. Правила ми е добро впечатление. След статията, която коментираме, не можех вече да не взема отношение. В православен сайт започнаха да се публикуват обвинения към Църквата, като се цитира Таня. Аз такова нещо НЯМА да търпя, особено след като институциите са взели отношение, доколкото са могли при дадените обстоятелства
Усетих ли болката – вероятно не. Вкаменели сме много, но не мислите ли, че сме вкаменели и в любовта си към владиците и свещениците? Дали не очакваме от тях доста повече, отколкото очакваме от себе си?
[quote name=“p_stefanos“]Нормата за етичност вече е станало премълчаването.[/quote] Не съм твърдял, че трябва да се премълчава, но и не мисля, че единичните случаи на младостарчество са достатъчен повод да обвиняваме БПЦ в нещо. Ако г-жа Захариева или Вие имате други подобни примери – споделете ги със съответните органи.
[quote name=“p_stefanos“]тоталитарни методи, сегрегация, похабяване на качествени хора[/quote]
Това са прекрасни думи, но не разбирам целта на употребата им точно в този случай? Ако целта е да се хвърли вина върху Църквата, аз СМЕЛО се противопоставям на сегрегацията, която думите на авторката ще предизвикат.
Относно „жестоката употреба на пенсионери и жени за символично заплащане“ – същото заплащане получаваше и брат ми, когато беше клисар.
Адмирации за стефанос – великолепно казано! Наистина се освежавам и окуражавам, когато чета такива мнения, защото това ми дава надежда, че не всичко в бг християнството е малоумие, фалш и лицемерие.
[quote name=“Fileva“] И все пак аз очаквах, че е възможно да се подкрепим като жени. Изглежда пак съм на път да се излъжа :sad:[/quote]
Не се натъжавай. В живота винаги подкрепата идва точно от там, откъдето най-малко я очакваш 🙂
[quote name=“Читател“]…Като крайни проявления на този дух, виждаме еманципацията на жената…
Морето е бурно, потъващите са мнозина, но все още няма друг спасителен кораб, освен Православната Църква. Кормчията е Господ Иисус Христос. Никой да не смее да хули Църквата! „[/quote]
читателю, коя еманципация ви тревожи така; и защо? за по-лесно може да заместите „жена“ с „човек“, понеже са синоними, и да поясните мисълта си, моля ви.
а колкото до втория цитат – къде видяхте в статията да се хули Църквата?!
След като настоявате, да Ви отговоря iliana :
читателю, коя еманципация ви тревожи така; и защо? за по-лесно може да заместите „жена“ с „човек“, понеже са синоними, и да поясните мисълта си, моля ви.
Мисля, че тук няма нужда да се коментира. Всеки православен християнин разбира, какво съм имал в предвид. Еманципираната жена, не може да слуша мъжа си, тя всичко сама знае и може и счита това за нормално. Изчезват най-красивите добродетели като кротост, въздържание, смирение… Еманципацията е следствие от материалния и груб свят, в който живеем и жената е принудена да се справя с куп неща, но това не я оправдава, ако тя по този начин е повредила на душата си. Еманципацията не се кае за това, че е еманципирана…
а колкото до втория цитат – къде видяхте в статията да се хули Църквата?![/quote] Ще копирам: „А Църквата предпочита да не вижда и чува такива като нея.“, „Осезателната надменност, с която ни посрещат от свещеноначалието“, „Изглеждаше ми убедителна медийната тенденция
Да, ето тук опираме до две различни неща. Църквата като Тяло Христово, което никой няма право да хули и смятам, че търсейки Нейния идеал приведох съвременни примери за псевдоцърковност. Точно за подмяната, която ни се представя за Църква говоря, не за Църквата. Едното и другото не може да се смесват. Според силите си, обичаме и служим на Църквата. В нищо не я хуля, това са лични предположения, господа!
Аз съм убеден, че авторката е наясно какво е правилно и сама може да си даде равносметка… Всеки, има някакви подбуди, когато пише статия. Трябва да бъдем много внимателни. Както казваше блаженопочившия неврокопски митрополит Натанаил: „Да се научим да проявяваме любовта, а не само да се ползваме от любовта в Църквата!“. Сега всеки може да отиде до манастира „Св. пр. Илия“ и потърси майка Матрона за съвет. И на Таня и на Даря ще им е от голяма полза. След трудностите там, манастира преживя своето възраждане за духовен живот. Никой да не унива! Църквата ни има своите духовни стълбове… „Не бой се малко стадо…“
Приемам упрека и раздразнението на Читател и г-н Петър Николов в частта, в която казвам: „Такива проблеми има и струва ми се не са свързани само с една-единствена фигура, а с определени кръгове, с нагласи, начини, по които се работи с жените в Църквата. Да, трябва да бъде в „църквата ни“, не искам да клеймя Христовата Църква и това е мое недоглеждане, за това имате право да недоволствате. Поправям се както в случая, така и по-долу: „А църквата ни предпочита да не вижда и чува такива като нея. “ Тези фрагменти са важни и това е моя грешка, по инерция съм написала така, че се разбира неправилно.
Приемам критиката на Читател и г- Петър Николов там, където по инерция съм написала Църква, а трябва да бъде „църквата ни“, в родния модел на това, което трябва да бъде. В емоционалния ракурс, наистина изглежда доста скандално и хулителски. Моля за извинение, нямах това предвид!
Бог поруган не бива!
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3143021
[quote name=“Дария Захариева“]приведох съвременни примери за псевдоцърковност. [/quote]
Кои са тези съвременни примери? Кои са конкретните личности, които унижават жените? Всички председатели на храмове ли визирате? Аз смело твърдя, че от познатите ми председатели няма нито един такъв. Нека назовем виновниците, да им направим бележка първо лично, после пред свидетели, а после да пратим оплакване до митрополията. Аз основно протестирам срещу вдигането на врява в медиите, преди да сме си свършили работата по места. Има поне милион човека в страната ни, които заявяват, че не желаят да стъпят в Църква, в която има неуредени неща (друг въпрос е, че не са прави да мислят така повърхностно). С такива хора съм постоянно в спор и всяка статия с подобно съдържание налива в тяхната мелница. Това мен ме съсипва. Иска ми се поне в православните сайтове да чета повече за положителните примери. За отрицателните пишете, но не преди да сте се опитали да минете през стъпките, които дадох по-горе, моля.
Ето какво пише св. Йоан Златоуст, тълкувайки 18 глава от Матей – „Если бы Он искал только пользы оскорбленного, то не повелел бы кающегося прощать до седмижды седмидесяти раз и не указал бы столько врачей для его болезни, но раз он остается упорным после первого обличения, и приказал бы его оставить; напротив, Он повелевает врачевать его однажды, и дважды, и трижды, и то одному, то с двоими, то, наконец, со многими.“
Така искам да постъпваме, а не да пишем по медиите. Как очакваме да се съгради силна Църква, след като не слушаме св Отец? Какво очакваме от отците си, след като ги охулваме и омаскаряваме пред цялото общество? Как да проповядват нормалните, след като обществото си е създало лошо впечатление, гледайки предимно слабите?
На Таня ще кажа – простете, ако съм ви засегнал с думите си. Не мога да си представя колко ви е тежко и се радвам, че в предаването Вяра и общество казахте, че не всеки духовник е такъв.
Говоренето с болка за неприятни факти не означава отрицателно отношение към отците или към митрополитите, изместваме фокуса. Забележително е тълкуванието, че от желание да се отрече издателското дело на Зографския манастир коментираме темата за опасностите от младостарчеството и нанесените от него духовни, житейски и други щети на немалко хора. Има споделена болка и желание за отговори. Част от коментарите потвърждават тъжните предположения, че се крием зад свещените текстове и често кухи постулати вместо да комуникираме.
[quote name=“Читател“]
Мисля, че тук няма нужда да се коментира. Всеки православен християнин разбира, какво съм имал в предвид. Еманципираната жена, не може да слуша мъжа си, тя всичко сама знае и може и счита това за нормално…
[/quote]
а така! ами какво да прави жената, която няма мъж. има ли тя някакви шансове да се случи в света, като няма кого да слуша :). вижте, наистина разбрах какво имате предвид. въпросът ми беше начин да го проблемантизирам, явно неуспешен.
има една интересна мисъл, че православното богословие поставя жената най-високо в историята на човешката култура, а православният праксис – най-ниско. защо е така може много да се говори, но едва ли ще стане тук. ако трябва с една дума да се каже – доколкото еманципацията означава освобождаване от зависимост, предполага непълноценност, ограничени права, жената в християнството е „еманципирана“ поначало. схващането, че съветът на апостола жената да се покорява на мъжа си дава на мъжете някаква особена власт над жените, макар и широко разпространено, не е така дълбоко християнско. проблемът при нас има исторически, а може би и георграфски обяснения, както пише дария 🙂 но понеже женската гледна точка в тези разговори е изначално дискредитирана – ето ви едно мъжко разсъждение по въпроса на един православен митрополит:
„Изразът „мъжът е глава на жената” е изключително Павлов. Неговото (на Павел) вдъхновение е чисто библейско, свързано с Евангелието, според св. Марк: „Човешкият Син не дойде, за да Му служат, но да послужи и да даде душата Си откуп за мнозина” (Марк. 10:45). Мъжът е преди всичко слуга. „Мъжът е глава на жената” е покана към съпруга да бъде водещ в служенето.
Следователно, нямаме никакви индикации да предположим, че мъжът стои над жената по природа или според сътворението и че, следователно, е неин защитник. Това вероятно е резултат от „патриархално” или мъжко общество. Но в основата, в началото, такова нещо не е съществувало.
Коя е била тази жена, която ап. Павел е искал да бъде покорна? Отговорът се намира в стиха му: „Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея” (Еф. 5:25). Къде е тази жена, която не се покорява на изливащата се любов? Павел не предполага подчинение извън границите на любовта….“
целия текст:
http://www.pravoslavie.bg/%D0%91%D1%80%D0%B0%D0%BA/%D0%9C%D1%8A%D0%B6%D1%8A%D1%82-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0
Към iliana: . Интересно само, как успявате да поместите такива дълги свои писма?
Няма нищо смущаващо в цитираното от православния митрополит, освен неуважителното обръщение по малко име към св. ап. Павел, чието вдъхновение е от Св. Дух, до колкото тогава още той е действал ръководен от пламенна любов към Бога, а не че е четял Евангелието, което разбира се е в същия дух. Ако се стремим да разбираме духа, а не буквата, то тогава всичко ще си дойде на мястото. Не си спомням да съм правил разлика между жена и човек 🙂 или да съм поставял мъж над жена. И ако жената няма мъж какво? Никого ли не трябва да слуша и да си прави каквото си иска? Трябва да слуша и пак да слуша гласът на своята съвест и да я очиства според учението на нашия Спасител и съветвайки се с духовния си наставник…
С Вас малко трудно ще постигнем съгласие, както ми се струва и тъй като нямам това за цел, мисля да не продължавам с коментарите… На православни хора не прилича дълго да спорят… Не сме протестанти нали?
Не съм чела интервюто на Т. Филева и затова може би се изказвам малко неподготвена. Но като видя изказвания от типа „че не всичко в бг християнството е малоумие, фалш и лицемерие.“, не мога да се въздържа. Първо как можем отстрани да разберем кой християнин е малоумен, фалшив и лицемерен. Аз поне не мога да преценя, мисля, че само на Господ е известно кой е истинен християнин. Съкращението „бг“ какво ще рече?! Християнството няма народност, както и фалша, лицемерието, малоумието. Един християнин не може да слага всеки и всичко под общ знаменател, а да гледа отделната личност с всичките й слабости и недостатъци, каквито имаме всички ние, даже и тези, които живеят в по-уредени държави и взимат по-високи заплати!
В града, в който живея има две действащи черкви (изключвам кварталите) с петима свещеници. Мога да кажа, че това са прекрасни духовници, които не са пренебрегнали или подценили никого – нито мъже, нито жени!
[quote name=“Читател“]
Няма нищо смущаващо в цитираното от православния митрополит…[/quote]
не ми е минало през ум да ви смущавам със статията на митрополита :). спорът също не ми е самоцел. надявах се да се изясни основното (цитирам вас): „че (жената) трябва да слуша и пак да слуша гласът на своята съвест и да я очиства според учението на нашия Спасител и съветвайки се с духовния си наставник… „. напълно съм съгласна. ще продължа още малко мисълта ви, което не сте направили: това трябва да прави и мъжът. като цяло – църковният човек, бил той мъж или жена. идеалното в отношенията между мъжа и жената би било препоръчаното от апостола – жената да се покорява на мъжа си а мъжът да обича жена си като себе си. затова и послушанието не е външно изискване априори към нея, а е следствие от доверието й към този, на когото ще се покорява. така е впрочем послушанието към Бога – то идва от вярата, от доверието ни към Него.
така че на тази основа не съм съгласна да съдите авторката, че прекрачвала границите на евангелския образ на жената .. „като крайно проявление на този дух е еманципацията и феминизмът“….цитирам по памет.
смятам,че евангелският образ на жената не е поробен, зависим или подчинен и не се нуждае от еманципация. а когато се случи в практиката на християнството жената да е потискана, както и мъжът – еманципацията или освобождавенито са желателни. в християнството човек вярва, обича и се покорява свободно. а онова, което не се прави свободно и от любов – доколкото знам не ни ползва.
Наистина Бог поругаван не бива, Георгиева. Нали се сещате за какво говоря?
[quote name=“Georgieva“]Бог поруган не бива!
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=3143021%5B/quote%5D
Ето, доживяхме до феминизъм в Църквата!
Мили сестри, госпожи и госпожици, пример за всяка жена в Църква е Дева Мария. А не Роза Люксембург.
http://www.kultura.bg/bg/article/view/21863
Не става дума за никакъв феминизъм, ама така е по-лесно – етикетчето, рафтчето и повече да не се мъчим…
Феминистка статия!
Не знам дали сте наясно, но 80% от жените се влюбват в духовниците си. Освен това за духовниците постоянното кръжене и жужене на жени около него е кошмарно. Свещеници са ми споделяли, че с жените в църквата е повече от трудно, понякога едва поносимо. Жените в църквата казва апостола да мълчат, ама а некой мъж каже тва, веднага го обвиняват, че е женомразец, че е жесток тиранин и сексист. нема послушание у БГ църквата, тука и читави монаси да дойдат пак ще ги дискредитират. Не знам къв е случая с отец Василий, ама знам кво представяляват жените и как се влюбват в духовниците си. Авторката твърди, че 90% от църквата били жени. Нема такъв филм у БГ. В Русия може и да е вярно, но тука не. Поне сред младите енориаши мъжете сме поравно, че и повече. Младите жени в БГ се интересуват от всичко друго , но не и от духовност. така, че нека авторката не разправя врели-некипели.
[quote name=“Дария Захариева“]Не става дума за никакъв феминизъм, ама така е по-лесно – етикетчето, рафтчето и повече да не се мъчим…[/quote]
А за какво става дума? Да кажем в това етикетче: „„ШОВИНИЗИРАНИ И ОБЕЗПОКОЕНИ САМОПРОВЪЗГЛАСИЛИ СЕ ВЛАСТЕЛИНИ В РАСО”?
Феминизъм в Църквата?! Мисля, че няма основание да се безпокоим. Женските движения и общности в България никога не са били особено силни и в светския живот, а още по-малко в църковния! Но определено смятам, че Църквата трябва да може да защитава жените от посегателствата, във всякакъв смисъл, на самозабравили се и развилнели се духовни лица! И да желае да го прави, което е по-важното. Но тук трябва да си помогнат и самите жени (взаимно и всяка на себе си), защото „търпението“ към злото не е добродетел и не спасява!
до Филева
Не говоря за движение. Говоря за начин на мислене. Това плаче за промяна. И тогава няма да има нужда в защита от посегателства. Господ ще го прави.