Една година от избора на Негово Светейшество патриарх Неофит
На 24 февруари 2013 г. с особена радост, мир и очаквания от българския народ, патриаршеските избиратели от всички епархии на Българската православна църква с голяма отговорност дадоха своя глас и избраха на патриаршеския престол Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Неофит.
След избора всички епархийски избиратели и Божият народ се стекоха в патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски“, където бе интронизиран новият Български патриарх. Това тържество бе първото по рода си след 42 години.
Този момент за мен бе едно голямо и незабравимо преживяване. За мен, защото по волята на вярващите християни от Видинска епархия бях избран за делегат на патриаршеския избирателен събор, да представлявам както себе си, така и волята на мирния и Христолюбив народ. Има една приказка: „Никога не съм мислил, че Бог ще ме удостои с такава висока и отговорна задача“, но това стана факт.
След като датата за избирателния събор бе обявена и след като вярващите разбраха кои са лицата от Видинския край, които ще представляват техния глас, след богослуженията и различните срещи, християни многократно и категорично изявяваха желанието си да чуем гласа им, а той бе: „Дядо Неофит да бъде Патриарх!“.
Денят на избора бе особено паметен за мен. На 23 февруари, когато бяхме извикани за избора, отбелязвах своя имен ден – деня в памет на св. Поликарп, епископ Смирненски. Навечерието на патриаршеския избор съвпадна с празника на моя небесен покровител, което още повече засили духовната тръпка и преживяване. Какво благодатно съвпадение! Каква радост! За един млад духовник да вземе участие и да даде своя глас за бъдещия предстоятел е неописуем радост, спомен и вдъхновение завинаги, както и отговорност за настоящето и бъдещето на църквата ни.
Винаги в нас има едно съмнение –„Дали човекът, който е избран, е подходящ?“, „Дали нещата ще потръгнат?“. За моя и на останалите избиратели радост, трябва да знаем, че нещата не са в наши ръце, а Бог е Този, Който ни внушава чрез своя Дух как да постъпим, за да бъде изборът ни в полза и за благото на всички ни. „Изволися Духу Святому и нам!“. И ето, бе избран митрополитът, който всички вярващи от нашата епархия желаеха.
Измина една година от този ден… Връщайки се назад и спомняйки си за онези съдбовни мигове, отново изпитвам радост и, разбира се, си задавам въпроса: „Всичко наред ли е, сполучихме ли?“. Въпрос, между другото, който си задава всеки.
Бих казал, че да. Първо, защото такава е Божията воля. Второ, защото това заслужаваме, това ни дава Бог. Трето: ако нещо не върви, да не търсим причината в някой друг, а в себе си. Ако трябва да правим разбор на едногодишното патриаршеско служение на Негово Светейшество, освен да благодарим на Бога за това, че ни даде такава личност за водач, друго не трябва да правим. Не бива да правим разбор, поради простата причина, че бихме отсъдили – добро или зло, не защото разбираме, а защото сме пристрастни и се влияем от духовете на
времето. Единственият Съдия това е Бог и историята. Ако трябва ние да правим разбор, то е къде в служението на Патриарха сме самите ние – с какво му помагаме, с какво му пречим и дали изобщо търсим връзка с Църквата да сме отговорни, чисти, свети и изпълнени с християнски добродетели. Всеки ден трябва да имаме в ума си Божиите думи: „Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища…“.(Ис. 55:8). Дали едно дело и поведение от страна на Патриарха е добро за едни и лошо за други, ние не можем да отсъдим правилно, защото не знаем неговите мисли и намерения… и как бихме ги знаели?! Блаженопочиналият Български патриарх Максим казваше: „Времената се менят“. Днес едно за нас е добро, а утре виждаме, че същото това е било лошо, и което днес е било лошо, в последствие се убеждаваме, че е било за добро. Може ли човек да отсъди правилно? Да, може! Само тогава, когато се огради с християнски дух и евангелско дихание. Само тогава, когато заобича Бога над всичко, над себе си, над своите страсти и над богатеенето и придобиването на земна власт, само тогава. За съжаление,, ако нещо не върви, то е защото сме се превърнали в съдии и в разпоредители от Божието име. Оградили сме се във високомерие, лицемерие и гнусота поради незнанието на Божието Слово, въпреки че то е винаги в устата ни.
След избора на патриарх Неофит всички се надяваха и очакваха генерална промяна в църквата. Така или иначе, това не се случи поне за тази една година. Какво обаче означава точно „генерална промяна“? И може ли Патриархът сам да я направи? Когато се замислим над тези въпроси, ще се убедим, че да, би могло, но дали самите ние реално желаем тази промяна… За съжаление, малко са хората, които искат и които се жертват за промяната в Църквата. Повечето искат, надяват се, но само на думи. Когато дойде денят за работа, никакви ги няма; или ще се оправдават, или пари ще искат. Да, „всеки заслужава своята прехрана“, но нека първо се потруди… Христос нахрани хората след като цял ден стояха и жадно Го слушаха, а не преди това. Така че, много е лесно да се прави разбор на нещо, без да си си мръднал пръста за каквото и да било. Без да си направил и най-малкото да дадеш на църквата, на хората. Надявам се, че Патриархът сам ще направи този разбор и ще види кое как е свършено и какво трябва да се направи. Ние нека гледаме нашата си работа, за да сме достойни за мястото и служението, на което сме се посветили или на което сме поставени.
Служението на Негово Светейшество патриарх Неофит за този период от една година бе изпълнено с много радост и тъга, с много благодатни и съкровени мигове, както и с много проблеми, духовни и социални. Но от личния си контакт в малкото моменти, в които съм имал възможността да присъствам на срещи с Негово Светейшество и лично да разговарям с него, разбрах и почувствах, че той преживява всичко и желанието му е Българската православна църква да заеме своето достойно място в сърцата на хората и да бъде тяхно крепило. Неговият неуморен бащински глас многократно е отеквал с призив и молитва за мир, братолюбие и единство. Силата на проповедта му е именно в неговия благ и наставляващ всички ни глас. Силата на думите на патриарх Неофит се крие в топлината, спокойствието и уравновесеността на неговия дух, което вдъхновява вярващия човек и заглушава омразата и завистта на всяко едно ниво в църквата ни.
Затова имаме нужда от него. Защото Господ казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали; сега, обаче, нямат извинение за греха си.“ (Йоан 15:22) Патриархът е духовен отец, той ни учи на благото Божие Слово, той не е администратор или чиновник. Затова неговият глас е важен, както е важно ние да го слушаме и да се молим на Бог за него.
Както ние, като немощни християни, имаме нужда от духовния си отец в личността на патриарх Неофит, така нека бъдем уверени, че и той има нужда от нас – неговите духовни чада. Както той ни наставлява, така и ние да го слушаме. Защото, когато децата слушат родителите си, те с радост ги обичат, а когато не ги слушат, с тежина на сърцето им обръщат внимание. Така е и в духовното родителство.
Нека не забравяме, че Бог на когото колкото е дал, толкова и ще изисква от него, затова нека бъдем благосклонни и да заслужим патриаршеската любов, както и да предизвикаме с радост патриарха да се грижи духовно за нас, не на сила, а с чисто сърце. Не да се отегчава в служението си, а да благоденства. Тогава ще бъдем достойни. Тогава, в едно такова състояние ще видим всички, че това, за което сме се поздравявали и пожелавали преди една година на 24 февруари наистина се е случило, наистина го има в родната ни църква. Нека очакванията, които имаме, не да ги очакваме от друг, а от нас самите да ги изискваме. Защото един отец бил запитан: „Отче, защо няма духовни отци?“, а той отговорил: „Защото няма духовни синове.“
Това е и отговорът на нашия „разбор“ на едногодишното служение на Негово Светейшество патриарх Неофит, на когото нека от сърце да пожелаем Бог да го укрепи, да му даде мир, здраве и мирен дух, та достойно да изпълнява мисията си, която, никой да не се съмнява, му е дадена чрез нашия глас от Бога, Който знае на всеки какво му е потребно и това му дава за изпитание и спасение. Това се отнася за всички ни.
На многая и благая лета, Светейши владико! Честита първа годишнина, Ваше Светейшество, и дай Бог дълги години да управлявате Българската православна църква, да ни обичате и да ни радвате с добри и благодатни плодове, а ние да Ви бъдем за радост и радостно служение!
