За „Новото (старо) познание“
Въртележката
Зад злободневните ни обществени проблеми надничат трайните ни комплекси. Тези, от които няма освобождаване векове наред. Те там си стоят, в подсъзнанието загнездени, тормозят ни, избиват наяве, ядосваме им се, безпомощни сме. Докъде се простира общото и къде започва частното? И не е ли всичко лично? Историци и изследователи като Иван Хаджийски говорят за „душевност на народа“, това са ония типичните черти, които ни различават от другите народи. Някои от тия черти ме карат истински да се срамувам. И се опитвам да проумея дали има нещо повече от констатиране на проблемите, тоя срам с терапевтична цел ли е, по-добър ли ставам, когато се срамувам?
Знам, че е вредно да се мълчи. Христос не си е мълчал, когато истината трябва да бъде казана. Опитват се да ме убедят разни познати, че да си християнин значи да бъдеш овчедушен, те го наричат с хубавата дума „смирение“, но за мен смирение е нещо съвсем различно. Да, отвътре навън почва промяната, това няма да се уморя да го повтарям. Изчисти си вътре, ще ти е по-чисто после и навън. Логически нещата се подреждат в тази последователност. Когато вътре е хаос, отвън грозотията става нетърпима. Когато не се отказваме от езичеството си, как да искаме да имаме чисти улици и чиста природа? Фасовете в пясъка на плажа свидетелстват за мръсотията в съзнанието ни.
Пътувате ли с кола или това го правят само ония другите, цапащите? Крайпътните отбивки в България са ослепителна метафора. Спира човек за почивка и вижда боклука. Тонове боклучак. Или не го вижда. Зрението му вече не долавя такива гледки. Зрението е потъмнената съвест. За нея вече няма угризения, защото не съзира злото. Причината за вътрешната и външната ни нехигиеничност е една и съща. Сблъсквам се с тоя феномен постоянно. Интелигентни хора, възпитани уж, образовани наистина, в следващия момент виждаш на ръката им вързан червен конец. Смесват понятията. Не различават кладенчовата вода. Всичко им е едно. Влизат в църква понякога, палят свещичка, попрекръстят се, може дори „Отче наш“ да знаят наизуст. Символа на вярата обаче им е далечен. Четат си хороскопа, ходят да им баят, твърдят, че „така им било писано“.
Няма друг лек освен просветата. Четене и образование. Но и тук го докарваме само донякъде. И не отстъпваме от езичеството. Телевизионният окултизъм, който ни готвят от една обществена национална медия, издържана с нашите пари, е закономерен. Напълно ясен. Очаквах го. Той само потвърждава предреченото в Светото Писание. Не ни чака нищо по-добро и това не е песимизъм, защото съм оптимист, ама от една по-различна гледна точка. И публиката не е виновна. По върховете на политиката, университетите, в изкуството са хора, които не различават чисто от мръсно, езичество от Истина. И за тях всичко е едно, какво остава по-надолу в средностатистическия пласт. На някого пука ли му изобщо? Всичко е материализъм, бизнес. Какви чувства намесвам и аз. Боклукът си настъпва по всички фронтове необезпокоявано. И в това лукавият е най-силен, не подбира средства. За него ограничения няма.
Тръгна подписка за спирането на тв проекта. Изведнъж осъзнахме къде сме и изревахме на умряло. Изненадахме се. След масовото връзване на мартеници и възхвалата на „мъжкото хоро“. Ама пак оная дребнавост е в дъното, да сме добре и с тия, и с ония, и с руснаците, и с американците, и с ангелите, и с падналите ангели. Да не е нещо да се прецакаме, бай Ганьо. А и нещо трябва да им противопоставим на ония либерали и глобалисти, нали. Колорит такъв пъстър. Окултизъм и безпросветност, мрак и тъпота ще се леят от телевизора. Земята ще стане плоска. Ще спре да се върти. Ще слезем от въртележката. Ще я наблюдаваме отстрани. Ще идем на село и ще гледаме кози. Ще си изгорим банковите карти. Ако не направим това, ще трябва да си плащаме, щото живеем и ние в езичеството, няма такова нещо като независимост. Част ли си от обществото, плащаш си. Официално вече окултизмът триумфира. Не, няма да приема мълчанието пред това за смирение. Както не е смирение да твърдиш, че всяка власт била от Бога. Нали ония от властта давали били по някой лев за строеж на църкви – все едно че постройките могат да променят душите ни. Сбъркана работа.
