И Словото стана плът

…И отново е Рождество, и отново ангелите ликуват, и на земята е мир, и между човеците – благоволение… През тези дни човечеството отново си спомня великата, нечувана, обръщаща света с главата надолу вест: “И Словото стана плът, и заживя между нас”.

Какво?! Създателят на всемира – роден от слаба, крехка земна жена?! Царят на вечността, Устроителят на галактиките – под човешки покрив, запокитен директно сред човешката мъка и мизерия, оказал се не другаде, а в едно палестинско село, при едно мизерно, мигрантско, ориенталско семейство?! Кой би могъл да повярва това?! Безумие! Абсурд! – чуваме гласовете на трезвомислещите хора, на мъдреците и умниците на този век. Човешкият разум отказва да го приеме… Философите в Рим, Александрия и Антиохия се смеят на абсурдното предположение, министрите и императорите вдигат презрително рамене, преторите и консулите, адвокатите и банкерите се мръщят надменно – и само изметта на човечеството, овчарите-бедуини в пустинята, боси, окъсани, груби, прости, с тъмни и диви мозъци, се дивят умилно и простодушно на един младенец и поднасят с треперещи от радост ръце единственото, което имат – млякото, издоено от тях – на Бога.   

Бог е слязъл при бедните, отритнатите, онеправданите. Като парий, аутсайдер, чужденец е дошъл Той в света. Невъобразимо, непредставимо за нас е смирението на Бога Слово. Непроумяема е онази зашеметяваща бездна на унижението, на което се е подложил Той. Дали президентът на САЩ или британската кралица биха се отказали от властта си, дали биха напуснали пищните си дворци, за да слязат доброволно сред нас, милионите, да споделят мъката на света, мизерията на света? Но даже и да го направят, това не би ни дало и най-малката представа за неописуемото понижение на Бога. Дивното Слово на Отца се облича в смъртна плът като в груба, мизерна дреха. От надкосмичните Си чертози слиза на нашата сирашка, сиромашка планета, на нейната корава земя. Въплъщението е по-голямо чудо от сътворението на света, по-светло и по-сияйно нещо и от слънцето и месечината. Това е неизказано благоволение към към човешкия род. Дъхът ни спира, когато си мислим за това. Какъв странен, дивен, неописуем дар, какво зашеметяващо благодеяние – та кои сме ние, че Бог прави това за нас?! Предвечният ни слага на едно ниво със Себе Си… Дори слънцето да беше слязло от небето и да бе стъпило в къщата ни, това пак нямаше да може да се сравни с умопомрачителния факт, че Предвечният ни е дошъл на гости.

Въплъщението на Бога… Съгласен съм с мнението на онези, които смятат, че това е единственото ново, единствената истинска новина в този свят на безкрайни повторения. “Няма нищо ново под слънцето”. Нима не е прав Еклисиаст? Всичко на тази печална, мрачна планета вече е било виждано – милиони пъти. И динозаврите са се разкъсвали някога помежду си, и човеците правят същото днес. Глупостта, жестокостта, коварството и злодейството са еднакви и в древен Вавилон, и в съвременна България. Историята се върти в кръг, и цезаровци, наполеоновци, сталиновци, хитлеровци идват и си отиват с равномерността на безкрайни приливи и отливи. Човек и добре да живее, умира, и друг се ражда… Скука, дяволска скука – би казал някой герой на Достоевски. В този евклидов плосък свят, в който А винаги е равно на А, две и две винаги правят четири, а смъртта и материята винаги побеждават човека, каквото и да направи той, се е случило само едно нещо, за което изобщо си струва да се говори: историята на дърводелеца, сина на Мария. В цялата човешка – какво говоря? – в цялата космическа история това е единственото ново под слънцето – и единственото, заради което си струва да се живее.

Пустиня е животът, и в тази пустиня има само един истински извор – Христос. Дивни, невъобразими надежди и упования, неописуеми на човешки език обещания глаголят от сладките му струи. Ще пием ли от този извор? Или ще си изгнием в пустинята? Всеки решава сам. Но Благовестието все така гърми през историята и няма да замлъкне никога: И Словото стана плът, и заживя между нас, пълно с благодат и истина (Йоан. 1:14). Амин.

Коментари

коментара