Кога сме свободни



БЛИЗКИ ТЕМИ:

5 коментара

  1. Радост каза:

    „Какво ни спираше например вчера или миналата година, или преди пет години така да правим?“

    И вчера, и миналата година, и преди пет години се говореше за проблемите в Църквата. Миналата година акцентът беше досиетата (митрополитите сътрудници на ДС); още по-рано архонтският скандал; скандалът с изгонените младежи с увреждания от Троянския манастир; скандалът с подпалването на Гложенския манастир – доколкото си спомням, от неговия игумен; преди няколко години бяхте написали статията „Варненски главоблъсканици“ във връзка със сделки с църковни имоти… Скандалите брой нямат – дори не мога да си ги спомня всичките.

    Но трябва да се говори за проблемите в Църквата. Само така тя ще е жива и проблемите могат да бъдат решавани. Често обичат да цитират библейската случка с Ной и синовете му. Но Църквата е и обществена институция и е изложена пред погледите и на вярващите, и на невярващите. От „битовия“ грях на Ной не страда никой. Но духовниците са отговорни и пред обществото.

  2. iliana sivova каза:

    здравейте радост,

    точно така мисля и аз – трябва да се говори за проблемите в църквата. но за проблемите, не за скандалите; и да се говори в църквата, не в медиите. ние правим обратното – отразяваме реакциите на медиите на определено скандално събитие и спираме да реагираме, когато медиите спрат да го отразяват. скандалите са индикация за някакви по-дълбоки проблеми, които са ги породили. понякога са средство за прикриване на други проблеми. но ние не стигаме до проблемите – това притеснителното. със статията, която посочвате, се опитах да говоря не толкова за скандала, колкото за начина на управление на църковната собственост. смятам, че това и досега е неправилно поставена практика; не знам доколко тихо взетото решение на синода за оторизиране на външна консултантска фирма за управление на недвижимите имоти, за което прочетох в медиите, ще внесе някакъв ред. но църковна логика надали ще внесе. само че статията тогава предизвика яростна съпротива на идеята някой от миряните да обсъжда подобна тема. говоренето от църквата донякъде и днес е табу. все пак мисля, че много по-сериозни критики биха се приели спокойно, защото през тези медийни скандали за съжаление бяха дискредитирани много представители на клира. мисля, че трябва не да спираме, а да намерим баланса и да не оставаме при скандала. защото така и проблемите остават. тоест – да бъде градивна, не разрушителна критиката, ако ме извините за клишето. поздрави :).

  3. Радост каза:

    Здравейте,

    Аз мисля, че духовниците сами се дискредитират. Не журналистите изгониха хората с увреждания от храма, не журналистите произвеждаха архонти и т. н.

    Много от свещенослужителите имат убеждението, че хората са длъжни да ги уважават само защото са духовници, независимо какво е поведението им. Но уважението трябва да се заслужи. В коментара си пишете, че проблемите трябва да се обсъждат в Църквата, не в медиите. Но Църквата е част от обществото. За останалите проблеми се говори, защо да не се говори и за църковните. Все пак Църквата не e тайно общество само за избрани хора, а за всички.

    А журналистите отразяват и хубавите събития в Църквата. Но те са малко, за съжаление.

  4. iliana sivova каза:

    здравейте,

    съгласна съм с всички тези неща. отговарям ви, не за да споря, а защото предствяте текста така, сякаш е насочен срещу свободата на медиите. а той не е; и ми се иска да бъде разбран правилно.

    не оспорвам правото на медиите да отразяват църковната тема; много пъти съм писала това, а както се вижда – този текст е публикуван в медия :). въпросът тук не са медиите, а нашата реакция. ако искаме не просто да научаваме за проблемите, а да ги решаваме някак и ако не искаме ролята на медиите в църковния живот да хипертрофира (да бъдат някояси по ред власт в църквата, както претенцират да са в обществото), реакцията – реакцията на медийното събитие, на скандала, на проблема, за който се съобщава – не трябва да е първосигнална и трябва да се случи в църквата, не пред микрофоните. в общия случай това не става. поздрави

  5. Котаракът в чизми каза:

    Манипулативна и конюнктурна статия, според мен, а приличието може би изисква да кажа – „Макар с добри мотиви“… Безобразията просто стигнаха и преминаха границата на търпимост, за това говорим сега така, а не преди. Преди имаше някакви лъчи светлина из тунела, някакви надежди. Сега вече има убийство, има и открита симония, безпардонна. Не е време да се мълчи, когато вече злото свали маската, когато станаха явни „помислите на много сърца“

Споделете в социалните мрежи