Любов на предела
Една книжка за чудесата на свети Йоан Рилски четох преди години. Тънка беше, по-скоро брошура, с истории за изцеления на поклонници в Рилския манастир. Историите, различни и повечето наистина удивителни, съм забравила вече. Но друга мисъл ми остана – оттогава, та досега – за това, колко различен е бил пътят на ония поклонници, сравнен с нашия поклонически туризъм днес.
Днес наистина е въпрос на няколко часа да се стигне до манастира от всяка точка на България. Предлагат се всевъзможни екскурзии и туристически пакети, така че в крайна сметка всеки може да избере подходящ и достъпен. И да, в неделни и празнични дни манастирът наистина е пълен с поклонници. Но като четете книжката разбирате, че в онези времена (не чак толкова далечни, впрочем) пътуването до Рилския манастир за много хора е било събитието на живота им. Години наред са събирали пари, подготвяли са се и са тръгвали да пътуват – седмица и повече – с волски коли, а понякога и пеша, за да стигнат до манастира. Болни, бедни, през зимата, хората рискували понякога живота си в това пътуване. Сега е трудно да го погледнем така… И когато изваждали дрешките на болно дете, за да се осветят, или се провирали през отвора на пещерата, или се намазвали благоговейно с калта от аязмото на гроба… получавали изцеление.
Колко много неща може да каже някой бъбрив богословски текст за тия суеверия, битовизми, фетишизми, невежество и консуматорско отношение към вярата. И колко верни. Но аз си мисля – небогословски и утешително – две неща:
Любовта е природата на тези чудеса. Какво значение имат думите, когато пред нозете на светеца стои свитият от болка човек, събрал цялата си надежда и безсилие в това пътуване, в една шепа вода от аязмото, която изпива с вяра?… Може ли любовта да направи нещо друго, освен да прегърне тази пределна молитва като своя? И отец Йоан прегръща всяка такава молитва. Принася я от наше име пред Бога. Стои заедно с нас пред Бога в нашето страдание, слабост, невежество. Стои до нас. Това е православната святост – любов на предела. Такава любов прави всички обяснения излишни. Суеверни ли са били онези хора? Суеверни ли сме ние днес, или верни? Не знам. Но преподобният Йоан, Рилският чудотворец, е верен.
И другото: дори днес, когато не толкова наивните, модерни, моторизирани и организирани българи отиват на поклонение в манастира набързо, когато на празниците на светията в медиите се завъртяват стандартни кратки житиеописания, когато образът на светеца е на еднолевовите монети… дори днес той стои до нас. Стига само между всичките си суетни грижи и настроения да намерим време да притихнем малко, за да кажем с вяра тези прости думи: “Свети отче Йоане, моли Христа Бога за нас!”
Много хубаво казано. Поздравления за чистия език и сърце. Само една забележка – Не е отец Св. Иван, а е Св. Иоан. Иван е било светското му име. Иоан е монашеското 🙂