Новината

Защо няма реклами на Кока-кола за Великден? Защо няма специални епизоди в сериалите, както има за Коледа и за Свети Валентин? Защо няма промоции в молoвете? Не, не е заради теорията на конспирацията. Много по-просто е.

Още в първите часове на онази Неделя, Йерусалим се разделил. На две – точно както в петък по обед завесата на храма се раздрала.

От едната страна: жените мироносици, които тичат от гроба Господен, препъват се по уличните камъни и задъхани стигат до къщата, където са се заключили ученицитe Му в скръбта си и в страха гневът на юдейските първосвещеници да не застигне и тях. „Учителят възкръсна, празен е гробът му”, една през друга говорят те, но дори и самите свети апостоли първо не разбирали, дори и те много се учудили на приказките на Мария Магдалена, която твърдяла, че Той й се бил явил. Но ето, Христос се явява и пред тях – “Мир вам!”, поздравява ги и се оставя да видят ръцете и нозете Му, за да се уверят, че Той е Същият. „Тъй е писано и тъй трябваше Христос да пострада”, разкрива им смисъла на псалмите и Писанията Иисус и от този час нататък апостолите ще разнасят благата вест за Възкресението по всички краища на познатия свят (след като слага пръст в раните Му, св. ап. Тома ще разкаже за всичко дори и в Индия). “Воистину воскресе” ще им отговарят хиляди по пътя им, въпреки всичките гонения, “вярваме, че всичко, което ни казвате, е истина”.

От другата страна: първосвещениците. Те дълго ще обсъждат донесенията за празния гроб, ще дадат много пари на войниците и онези с готовност ще потвърдят, че всъщност никакво чудо не е станало. Учениците ги били издебнали, ще кажат, промъкнали се незабелязано, докато те спели, отместили камъка и сами откраднали тялото. Ето виждате ли, ще обявят първосвещениците, нищо от онова, което се бръщолевило из Йерусалим не било вярно. Възкресение на мъртви ли? По-голяма глупост не можело да има (Бързо! Намерете Лазаря от Витания и го сплашете да не говори!).

По-късно през годините ще има и още много, които ще се усъмнят, дори и сред християните. “Във всичко, което разказвате за Иисус, ще повярвам – говори някой си коринтянин на св. ап. Павел, – няма по-мъдри слова от Христовите. Но за възкресението на мъртви – откъде-накъде питам? Човек умира, погребват го и пак става шепа пръст. Това е.“

Напразна е вярата ти, щом така мислиш, коринтянино – отговаря му св. ап. Павел – “Суета и нищо повече. Нима не помниш какво ти разказвах за онази неделя? Ако не вярваш във Възкресението, защо въобще си се кръстил тогава? Ето – повтарям ти го още веднъж – ако само през този живот се надяваме на Христос, ние сме най-окаяни от всички човеци, запомни го добре.”

Някои и в момента се подсмихват. Че защо въобще да се вярва на Евангелията? Всичко е измислица и манипулации, не знаете ли колко противоречия има вътре, не знаете ли, че римляните са преиначили всичко както на тях им е изнасяло, че цялата история за Христос е copy-paste от митраизма и култа към Хор и Озирис… И въобще как може да не разбирате – религиите са пълна отживелица. Едно време са били нужни на хората, но днес вече светът е друг, миналия месец окончателно доказахме Големия взрив… А защо, защо не ми дадете поне едно доказателство, че Бог съществува? Вярата ли ви е доказателството?

И въпреки всичко всяка година празникът се нарича Велик. Въпреки всичко веднага след дванайсет GSM-клетките около храмовете блокират като по Нова година и тъй като не можеш да се свържеш с всичките си близки, започваш с есемесите: Hristos Voskrese, пишеш на църковнославянски с измислената латиница и задължително добавяш поне една удивителна. Vqrvam, 4e vaskrasna v tretiq den, spored Pisaniata i vazleze na nebesata i sedi otdqsno na Otsa! – това пишеш и чакаш близките ти на свой ред да го потвърдят. Voistinu Voskrese, ще ти върнат почти веднага, I az vqrvam sashto kato teb, nali tova vsashtnost ni pravi hristiqni. Vqrvam, vapreki che ne sam Go vidql i che mnogo dobre znam, che po zakonite na racionalnia svqt nqma kak da e istina. No vapreki tova – vqrvam. I imenno zatova dnes shte praznuvamе. Това се крие зад тези две думи, макар и в 90% от случаите те да идват само като рефлекс.

Възкресението като новина за споделяне (в наши дни все по-неосъзнато и все повече като ехо от традицията). Християнството като социална мрежа, чиято парола за достъп са именно тези две думи, написани на всеки от познатите езици на Земята.

Лесно е да харчиш коледните си бонуси за подаръци и богата трапеза, дори и откровените атеисти си тананикат коледни песни и си честитят Веселата Коледа. Лесно е веднъж в годината да излъчваш сълзливи филми за добротата между хората и топлината в семейството. Лесно е да питаш дечицата по детските градини дали вярват в дядо Коледа. Лесно е когато те пораснат да разберат, че са били излъгани и на свой ред да почнат да лъжат братчетата си. Лесно е възрастните да си намигат, докато някой тайно отива и натиска звънеца, за да остави торбата с подаръците пред вратата. Лесно е и затова всички го правят.

Съвсем друго е по Великден. Великден разделя: разпространители на слухове от свидетели; скептици от вярващи; умиращите в Адама от живеещите в Христос. Няма как всички да празнуват. Няма как да примириш едните с другите.

И въпреки всичко в нощта на празника около църквите е пълно с народ. Може да са всякакви, да шумят, да се присмиват, да пият бири по пейките, но когато в дванайсет свещеникът ги поздрави три пъти с най-голямата новина на християнството, всички отговарят и я потвърждават. Всеки път по-силно и ясно от предишния.

 

Близки теми: