„Пак ще се срещнем след десет години”
Откакто съществува, сайтът Православие БГ е начална страница на компютъра ми. Посрещнах го с радост и го чета редовно. Само дето напоследък не успявам да прочета всичко. Много от публикуваните статии ги запаметявам на компютъра си. Някои от тях, защото не съм успял да прочета, повечето, защото са ценни и важни. Ценни са както по тематика, така и с погледа, който дават. Преди да се появи Православие.БГ четях богословски материали предимно на руски, тъй като рускоезичното интернет пространство е огромно. А на български нямаше почти нищо. Православие.БГ запълни една ниша и я запълни изключително качествено. Едно от най-важните неща както в богословието, така и за всичко в живота е критерият. Затова трябва специално да се отбележи, че критерият, с който се подбират материалите за сайта, е много добър и верен.
Сайтът има стил, има облик и това привлича.
Привлича и това, че не е назидателен, защото назидателният тон се е превърнал в запазена марка на днешното богословие, а в същността си изразът „назидателно богословие” е оксиморон. Привлича и това, че е ориентиран към съвременното светоусещане. Привлича и това, че не разказва за славното ни минало, не оповестява кой владика къде е извършил водосвет и не мирише нито на манастирски курбан, нито на мухъл. С две думи – от Православие.БГ лъха на православие.
Сайтът отвори един прозорец към световното богословие, който драстично и трагично липсваше в българското християнско пространство.
Десетилетия наред всичко беше застинало в някакво традиционно богословие на ниско ниво, остаряло, мухлясало, плитко, неактуално, неталантливо, откъснато от процесите, които се развиват в света. Именно затова беше такова, защото беше откъснато от останалия свят. Като че ли бяхме някакъв остров, изолиран от реалния свят. Много пъти съм мислил кои са причините за това. И те са много – десетилетия наред нашата църква живее и функционира в схизма, тоест в изолация от останалия християнски свят. Този период е последван от десетилетия на тоталитарен комунистически атеизъм. Просветната дейност на църквата беше почти прекратена, а издателската – сведена до минимум: издаваха се календарчета и по две книги на година в минимален тираж. Участието на БПЦ в икуменическото движение, тоест контактите с другите църкви, със световната църковна дейност и богословска мисъл бяха казионни, бяха под контрола на ДС и бяха допускани само за да бъдат използвани изключително за политически и външно-пропагандни цели. Веднага след комунистическата епоха последва злополучният църковен разкол. Яростните, но празни вътрешноцърковни борби ангажираха цялото внимание и цялата дейност на църквата. За богословие, за просвета, за социална дейност и за каквато и да било дейност не оставаше нито енергия, нито време. И като че ли Православие.БГ трябваше да компенсира целия този десетилетен пасив, да запълва всичкия този духовен вакуум, както откъм количество, така и откъм качество. Не зная дали създателите на сайта са имали всичко това като конкретна цел, на така или иначе получи се точно това. И слава Богу, че се получи, при това получи се добре и продължава да се получава.
Колкото е важен критерият, не по-малко важен е и балансът. В сайта така са балансирани информационните материали и богословските статии, че дори човек да не чете нищо друго, ще бъде информиран за случващите се събития и ще добие богословска култура на ниво да му бъде издадена диплома за богословско образование.
Спомням си един случай – на една пресконференция казах, че издателство „Омофор” (порталът още не беше създаден) е направило повече за християнското образование от Светия Синод. Една известна журналистка и публицистка се нахвърли върху мен за тези думи. Но аз и сега мисля, че това е вярно и е още по-вярно след създаването на сайта, защото чрез него християнското благовестие достига до много по-широка аудитория. Излиза от капсулираното състояние, в което беше принудително поставено в продължение на атеистичните години и от което на Светия Синод, по разбираеми причини ,му е трудно да излезе и до днес, а сайтът прави това много по-успешно и практически полезно.
Преди години няколко свещеници водехме рубрика за отговори на въпроси, задавани от читатели. Тази рубрика продължи няколко години. Мисля, че беше еднакво полезна и за тези, които задаваха въпросите, и за нас – няколкото свещеници, които пишехме отговорите, а и за всички останали читатели. Въпросите бяха от най-широк спектър. Беше истинско предизвикателство – ровене по книги, справочници и енциклопедии, защото не можехме да си позволим да отговорим с няколко изречения. В много християнски сайтове съществуват подобни рубрики и ми е правило впечатление, че в някои от тях отговорите са именно такива – кратки, формални и назидателни. Мисля, че това е не само безполезно, но и вредно. Такъв подход формира послушничество, инертност, формализъм и нагаждачество, а това са основните недъзи сред съвременните православни християни. А е необходимо да се формират качества за търсене, за мислене и за отговорност.
Духовният живот тогава ражда плодове – когато го живееш пълноценно. Когато мислиш и когато търсиш с всичките рискове от грешки в този процес. Когато не чакаш готови инструкции.
Защото опитът на всеки човек е индивидуален – това, което е важно и ценно за мен, за друг може да се окаже напълно безполезно. Християнството няма за цел да ни превърне в унифицирани изпълнители на готови рецепти, няма за цел да ни направи инертни подражатели на чужди разбирания и чужд опит, няма за цел да ни формира по калъп, по матрица. Водени от тези разбирания, надявам се, че нашият неформален екип, които водехме рубриката „Въпроси към свещеника”, да сме помогнали на много хора в техните първи стъпки във вярата, в техните търсения на пътя, в тяхното формиране като православни християни. Във всеки случай мога със сигурност да заявя, че на мен подготвянето на отговорите ми беше полезно във всичко това. Защото и аз също съм изправен пред подобни въпроси и проблеми. Защото като пиша отговори, аз нямам самочувствието, че съм властелин на правилните отговори. И най-вече защото съм убеден, че ако един човек не си задава въпроси, той няма никакъв шанс и да достигне до отговори. В този смисъл съм се старал да насочвам хората да си задават смислени въпроси. Понякога един смислен въпрос е дори по-ценен от отговора. Защото отговорът може и да е неверен. Защото не бива да живеем със заблудата, че можем да си отговорим на всички въпроси. Животът е много по-богат и пълноценен, когато си изпълнен с въпроси… Когато въпросите ти са повече от отговорите. Това е част от детското, което Христос ни поставя като условие, за да наследим царството небесно, да бъдем Божии деца в него.
Днес сайтът вече е на десет години. Това е все още детска възраст, но нали самият интернет е още в тийнейджърска възраст. Но, от друга страна, десет години от един живот са си сериозен период, това мога да заявя със сигурност, защото съм вече в предпенсионна възраст. За изминалите години сайтът придоби, спечели, завладя и запази своята читателска аудитория. Особено важно е това, че я запази, тоест опази. Това е апостолска дейност и изисква апостолски дух и апостолска отговорност. Днес вече сайтът има и конкуренти, и опоненти. Полезни са и конкурентите, и опонентите, защото ако те липсват, съществува реална опасност от самоизолиране и самозатваряне в самочувствие на единствено богоизбраничество и богопомазаност.
Православие БГ не е последната инстанция на православието, а път към православието, защото самото православие е път, а не достигната крайна цел.
В заключение мога от сърце да пожелая да вървим заедно по този път, за да гори сърцето ни. Така ще разпознаем Христос, когато Той преломява хляба.
