Папагали и късметчета
Когато настъпи голям църковен празник, българските медии се сещат за религията и изпращат репортерките си, за да обикалят православните църкви и да вземат интервюта и мнения от вярващите. Интересно е да се узнае за какво се молят повечето обикновени хора (предимно жени). Тъй като у нас липсва християнско възпитание както в семействата, така и в училищата, българите са непросветени.
Те разчитат на информация от роднини и познати, която често е примесена със суеверия и грешки. Почти всички хора, излезли от църквите, се молят на Бога за здраве, благополучие и успех. Само по себе си такова желание е естествено и не е грях. То става грях, когато се превърне в единствена цел на религията. Ясно е, че както сме се родили голи на този свят, така и ще умрем голи, като оставим всичко натрупано зад себе си (1 Тим. 6:7). Във време на лично нещастие или обществена криза подобна суетна „вяра” често се изпарява и човек изпада в пълно отчаяние и богохулство.
По-тревожен е фактът, че немалко вярващи влизат в църквите, за да се молят за получаване на „късмет”. Думата „късмет” не е българска, а турска. Тя е навлязла в българския речник през османското иго и е свързана с ислямския фатализъм, т.е. с друга религия и друг светоглед. Произхожда от арабското qisma, което се превежда като ‘съдба’, ‘участ’, и означава предопределение, съдба или щастие на човека, което съпровожда някои хора без значение на това дали са го заслужили или не.
Ние, християните, не вярваме в измислен „късмет”, а в Божията благодат. Какво представлява тя? Това е невидима, но осезателна сила или енергия, която се дава от Бога на Неговите избраници. Благодатта очиства, освещава и оживотворява душата на човека, който върви по пътя на спасението. Но тя е свързана и с материалното благополучие, както подчертава апостол Павел: „Бог е силен да умножи във вас всякаква благодат, та като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело” (2 Кор. 9:8).
Кой може да получи благодат? Тя се дава според вярата и решителността да се живее по Божиите заповеди. Този, който я иска, трябва да осъзнава своята греховност и нищожество пред Бога и да се стреми да живее праведно. „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат”, пише ап. Яков (4:6). Как се проявява благодатта? Тя се вижда в многобройните дарове на Светия Дух, които са както вътрешни, нравствени добродетели, така и външни – прозорливост, ясновидство, чудотворство, нетление на тялото след смъртта и пр.
Напоследък нашумя един английски термин – приоритет. Ние като християни трябва да помислим над нашите приоритети и на първо място трябва да поставим не здравето, което постоянно рушим, и не материалните придобивки, които са преходни, а спасението и пребъдването с Бога във вечността. Това е висшето благо и щастие за всеки човек.
„Тя се вижда в многобройните дарове на Светия Дух, които са както вътрешни, нравствени добродетели, така и външни – прозорливост, ясновидство, чудотворство, нетление на тялото след смъртта и пр.“
Не мисля, че сред даровете на Светия Дух е ясновидството. Библията говори за пророци, не за ясновидци. Често врачки и „ясновидци“ използват православието като параван, за да оправдаят собствените си действия – поставят икони, съветват хората да отидат в храма, за да им прочетат молитва „за разваляне на магия“ и т. н. Изобщо, преструват се на вярващи. Но това не е вяра, а суеверие, болна мистика. Вие знаете от чий дух е това.
Тук терминът „ясновидство“ е употребен в православен, а не сектантски смисъл, като виждане на бъдещето. Пророчеството в Църквата е табу от времето на монтанизма през ІІ век досега.
Честно казано не мога да разбера хората от БПЦ и особено такива като доц. Павел Стефанов. Благодатта се дава и по рождение – има понтие за харизматичен водач, така че има много средства за разпознаване на тази благодат – и психологически и исторически от известните текстове и дела на историята и онези, които живеят сред нас. Не виждам нищо лошо хората да се молят за здраве и за по-добър живот на Земята. И опасното за вярата не е нейното разбиране сред народа, който знае за християнството от 1300 години и ако не е разбрал учението на Христос значи е пълен кретен – нещо, което българските учени, с трудовете си опровергават. Опасното за вярата е проникването на дух на лукавост, на сметкаджиийство, на личен егоизъм и на двоен стандарт в помислите и делата на ръководството на БПЦ. Така например БПЦ призовава в името на общото национално дело, възпято от Ботев и Вазов, да помагаме на Църквата. Колко владици и попове ще се откажат от комфорта и властта си в името на общото дело на вярата?
Въпросът с вярата на българите е много сложен заради интелигентността на българина и заради всички отрицателни прояви на религиозното ръководство, видяно в 1300 годишна история и изтъквано на преден план през комунизма, който еманципира българите религиозно и сведе БПЦ до битов национален реликт, зависим от СССР и от симпатията и антипатията на БКП. Факт е, то е истина, че най-кадърните, най-честни, най-достойни и най-национално обвързани българи не искат да се занимават с религия, в която има прекрасни хора от всички деноминации, но в която има сериозни проблеми, породени от факта, че ръководството на БПЦ и голяма част от лансираните попове не са на нивото на култура и грамотност на средностатистическия модерен български гражданин. Затова спасението на православието в България има три надежди. Едната е нова сила на руското ядрено оръжие, другата е Божия намеса, третата е християнски-народен събор, на който да се избере и постави достойно и компетентно ръководство на БПЦ.
Монголец,
Ти наясно ли си с разликата между божествената благодат и чисто човешката харизма, каквато са имали и Сталин, и Хитлер? Първо си оправи понятията и после пълни форума с твоите словоизлияния.
Поп премести църква в кръчма –
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-05-10&article=324210
Да, крайно време е да се „отворят картите,“ т.е. да стане пределно ясно че ходенето на църква не е за късмет, и че литургията на големите църковни празнизници не е магически ритуал, който да гарантира че ако се направи дадена поредица от действия, ще има еди какъв си резултат. Мислил съм си как точно може това да стане и ми се струва, че няма „учтив“ начин. Дали не е време празничните литургии да започват с един радостен възглас, че днес, например, ще се съпричастим с Христовото и ще честваме нашето бъдещо възкресение, и че който е дошъл за късмет, против любовна мъка, против уроки, или против бръчки например, просто не е уцелил мястото и времето и може спокойно да си ходи.
Лошото е, че нерядко самите духовници имат ако не толератно, то индеферентно отношение към врачки, екстрасенси и тем подобни.
Една „ясновидка“ участва преди време в телевизионно предаване, посветено на тази тема (в студиото имаше и православен духовник) и въпросната жена каза, че отишла на поклонение в Бачковския манастир, разговаряла с един монах, който й казал, че гадателската й дарба е „харизма“ от Светия Дух?! При което православният свещеник каза, че проблемът е много сериозен и се дължи на ниска богословска култура както сред миряните, така и сред духовниците.
Св. Николай излекува лутеранка:
„Другой мой знакомый пастор Хаммерли, в Штутгардте, неплохо говорил по-русски — с акцентом, конечно, но довольно свободно… Потом дома, в Германии, он в своей Евангелической Церкви стал одним из консультантов по делам Русской Православной Церкви. Его жена — полная, очень добродушная немка — вдруг потеряла зрение, — это было уже давно, вскоре после войны. Муж сказал ей: «Знаешь, Эльза, русские молятся Николаю Чудотворцу. Давай, молись и ты, чтобы он тебе вернул зрение. А ты пообещай делать что-нибудь хорошее». А она как раз вязала ему теплые носки — вязать научилась еще с войны. «Хорошо, — сказала она, — я буду вязать носки всю жизнь, и буду раздавать их бедным». И действительно, глаза у нее поправились без всякой медицинской помощи. Я неоднократно бывал у них — это очень милая семья, — и несколько связанных ею пар носков лежит у меня в шкафу.“
http://www.eparhia-saratov.ru/index.php?option=com_content&task=view&id=9455&Itemid=3
Приносът на БПЦ към икуменизма:
„Извън парламента Бинев е приеман от папа Бенедикт XVI, патриарх Кирил, патриарха на Йерусалим и Вселенския патриарх. Той е единственият българин, държал реч в Кнесета, а архонтският му сан му е позволил да бъде приет в Непал като брамин.“
http://www.novinar.net/news/slavi-binev-ikonomikata-na-edna-strana-e-otrazhenie-na-duha-na-naroda-j_MzI5Mjsx.html#comments1214718