ПД – Православна държава



Nikolai Fenerski„Ислямска държава“ е отвън. Там е и Юдейско-масонска държава (ЮМД). Вън, далече някъде все още, колкото и да се опитват и двете да навлязат у нас. Двете страни на една и съща монета са те. А Православна държава е вътре в онова, което тупа вътре у корубата ти, някъде в гръдния ти кош с около 60 удара за една земна минута. Такава малка държавичка е това, такава микроскопична, пухкава, миличка като новородено пиленце. И толкова всеобхватна. Тази държава има закони, разбира се, като всяка друга. И законите са също така малки, прости, разбираеми, всяко земно същество разбира тези закони и това законодателство не се нуждае от адвокати, прокурори и съдии. Защото Съдията е един, а прокурор си си сам ти на себе си, от адвокатстване и лицемерия нужда няма, братленце. И освен това този Съдия ти е личен Приятел, ако си намерил пътя към Него, така че Той ще си те съди според твоята мяра, няма общовалидни и справедливи постулати, има само лични отношения. Царството Христово не е от този свят, затова и законодателството в това царство е малко по-особено.

Гражданинът на Православна държава е терорист, разбира се, но тероризира само своите недъзи, своя егоизъм чупи, пречупва и тъпче, взривява своите страсти и стреля срещу своите демони. У тях няма нищо положително и симпатично, така че с тях трябва наистина безмилостно. Те са единствено врагове и с тях преговори не се водят. С терористи не се преговаря. За гражданина на Православна държава религията не е важна, религията е безсмислена, защото на никой съвестен гражданин не му пука за външните правила, закони, показност, защото той се ръководи само и единствено от вътрешните правила, тоест правилата за вътрешния ред, вътрешния ред на сърцето, на което му е заповядано „Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове…“, и също така му е казано от Сина, нищо друго, само това, да обикне Бог повечеPravoslavie_sarce от всичко останало. Когато това е в наличност, не казвам условие, нито правило, защото то не е нито условие, нито правило, та когато любовта към Бога я има, всичко останало се подрежда, всичко си отива на мястото, няма престъпност в тази държава и няма социално недоволство, а ако някой все пак престъпи своята любов, ако за миг спре да обича Бога, Христа и се отдалечи от Него, тогава изпада в безтегловност, изчезва центърът на битието му, завихря се надолу, става слуга на дявола, на лъжата, на блудството и изпада от Неговия уют, изгонен бива на изток от сърцето си, където е плач и скърцане със зъби, и е нужно покаяние и пречупване, преобръщане на волята, за да се завърне, ако намери сили и ако помоли Христос, Богородица, светиите…

Разбирате ли ме, защото аз си следя мисълта, но за другите не съм сигурен. ИД е проект за завладяване на нови територии, политически проект, какъвто е ислямът по подразбиране и изначално. В ПД човекът живее с благодатта, с Божието присъствие всеки ден, час и миг, всяко дихание слави Господа и не е нужно да се завладяват земни територии, защото на тази планета сме само за малко, а Царството Божие е другаде и това не е самозалъгване, илюзия, мечта, защото опитът на гражданите на ПД им доказва реалността на тоя живот. Повече от реалност е Христос, Той е свръхреалност, допреш ли се до Него веднъж, очите ти се отварят. И не че после не могат отново да се затворят и обикновено така става, а и може би е правилно, защото терористът Егоизъм има нужда от изтребване, територията на сърцето трябва да бъде прекопана, изорана, преобърната, пренаредена, оплевена, тогава тя ще е изправена, ще е подходяща Бог да влезе в нея и жителят на ПД да заживее чудно и праведно, неземно и спокойно. Но вътрешната борба не бива да спира. За оставане в пределите на ПД са нужни усилия.

В ПД мъжът е мъж, жената е жена. И двамата в Бога са едно. А проектът за овладяване на целия свят от онова зло, което мрази човека, е най-силно изразен в ЮМД, където мъжът вече не бива да бъде мъж и жената – жена. ЮМД заедно с Холандия и други такива сателитни земни поднебесни държавици се опитват да наложат на законодателствата на всички останали земни държави да признаят тяхната версия за правилна – Содом и Гомор трябва да бъдат узаконени и рекламирани, трябва да обхванат всичко, каквото могат, за да прогние всичко и да стане на тор, защото дяволът така или иначе ни мрази и иска да унищожи, но само в ПД душата може да намери политическо убежище. В ПД душите и телата на обитателите са красиви. Нищо грозно не се допуска на територията. И никаква хомосексуална сквернота и поквара не може да стигне дори до съзнанието на тези обитатели. Под диктата на ЮМД всички ретроградни държави като България ще бъдат залети от съдебни искове от гей двойки, желаещи да им признаят законно тяхното нечисто съжителство. Така ще се стигне до земна и външна победа върху планетата Земя, но не и над ПД, защото там вътре е така чисто и светло, така подредено и ясно, че нищо от сквернотата не може да проникне, нито косъм, нито молекула или атом. И даже хигс-бозон мръсотийка няма шансове да премине границата. Защото границите на ПД са други, охраняват се с други средства, в ПД медии няма, тихо е, различно е.

След статията за това, че гей активистите ще съдят България, попаднах и на друга, озаглавена „Защо браковете в днешно време са толкова трудни?“. Там поредните професори от ЮМД и други свърталища на нищото, на празнотата и пустотата, на нечистотията и мизерията „анализират“ и дават предписания за „щастие“ като тези трите: „1. Не очаквайте от съпруга или съпругата си да задоволи всички ваши нужди. Използвайте и другите ресурси, с които разполагате – например приятели, хобита, работа. 2. Ако искате много от брака си, то трябва и да давате много. С други думи за да задоволят високите си очаквания, двойките трябва да инвестират повече време и психологически ресурси в брака си. 3. Ако никоя от тези възможности не ви звучи добре, може би е време да промените високите си очаквания и да искате по-малко.“

В Православна държава човек няма „нужди“. Той служи на човека до себе си, защото само това го радва, да положи душата си за него. Нуждата в ПД е само една – Христос. Само че Той не може да бъде наречен „ресурс“. Понеже ресурсът е нещо изчерпаемо и ограничено. От ресурси се възползват консуматорите, за които другият е средство за забавление, средство за задоволяване на личните потребности, другият не е друг, а е предмет, придатък, инструмент за собственото удоволствие. От ресурси имат нужда хората, в чийто център са си самите те, те са си най-висше благо и най-голям идол, собственият им гъдел е върху пиедестал, само понякога усещат празнота и липса на смисъл и любов, но това се потушава бързо с намирането на поредния ресурс. В ПД любовта не се интересува от вземане и даване в отговор. Търговски отношения не съществуват и принципът е само един – даване. Вземането е непознато понятие и липсва в речника. Да, там езикът също е различен. Прочетете Богородичния псалтир или някой акатист, за да добиете представа от него.

В Православна държава се влиза с виза. Скъпа е. Струва егото ти.

 

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ: