Трудолюбиво сърце
Това се опитвам да измоля за себе си – трудолюбие. Всеки човек се скапва. Ти, аз, той, тя – всички, които се опитваме да живеем с Христос. Думата отчаяние произлиза от корена на глагола чакам и представка, с която означава „спирам да чакам“. А в Символа на вярата се казва „Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век“. Не бива да се спира чакането, защото тогава униние покрива душата, безмерна и неоправдана печал. А когато чакаш, когато знаеш Кого чакаш и какво чакаш, нещата си идват на мястото. Може да паднеш, може да кажеш на някого зла дума, да излъжеш, да погледнеш с пожелание, но после бързо ставаш и продължаваш. Приемаш, че е част от битката, част от пътя. Но не спираш чакането. Възкресяването на мене мъртвеца в този свят може да започне още тук, това е добрата новина.
Необходимо ми е едно трудолюбиво сърце, което сутрин се събужда и казва Слава Богу, че и този ден ще имам възможност да се помоля. Бог помага на човек, който Го търси и вика. По един или друг начин, но го прави. Понякога е невидимо, неосезаемо, неочаквано, но винаги е от полза за душата.
Не съм богослов, не съм изучавал подробно цялата дисциплина теология с всичките й предмети, не знам много факти. Но много добре познавам от личен опит някои малки подробности. Като това, че Божията милост не закъснява, утешава, прощава. Знам, че има и друг живот, друг светоглед, различен от угрижения, ежедневния, скучния, че Благодатта ни чака да я поискаме.
След полянката, на която сме разположени всички ние, децата, след тази зелена, слънчева поляна е пропастта. Там някъде, не ти трябва да проверяваш къде. Но ако все пак по една или друга причина стигнеш до края и надникнеш в пропастта – депресията те поглъща без остатък. Забравил си пътя за връщане.. Няма лек. Тъга е всичко наоколо. Обаче има един миг, в който Бог ти протяга ръка и те повежда обратно, на сигурно и спокойно. Благодатта е всеки един мирен и щастлив ден, в който си се радвал на децата си, жена си, приятелите си, близките си. Благодатта може да се прояви и в минути на скръб. Усещал съм я. Толкова осезаемо е присъствието й, че в миг всичко се укротява. Това са мигове на Откровение. Те не са самоцелни, не са задължителни, мнозина живеят тихо и мирно, без да са изпитвали разни такива драматични усещания. Просто сме различни. Всеки е различен. И една от задачите ни е да приемаме различията си с любов.
Няма друг лек срещу скапването, освен молитвите. Постът е молитва в действие. И когато сам доброволно и лениво се лиша от поста и молитвата, какво остава от мене? Един слаб човек със слаба вяра. Малодушие. Но вярата не е сирене, да си отрежа едно кило и да го изям. Вярата е дар, който трябва да си поискам. И колкото и да се насилвам, колкото и да крещи у мен душата ми понякога, тя тая вяра си остава все така слаба, защото не съм притихнал, не съм размислил и не съм направил усилието, което Христос ми е показал как се извършва. Постите за Рождество и Възкресение са около 40 дни, дори повече, и е блажен онзи, който има тази вътрешна воля и дисциплина да бъде внимателен през цялото време. Но за една сразена душа е важно дори самото усилие. Лекарствата са различни за всички нас.
Внимателният човек е внимателен винаги. Ще дойдат празниците, ще срещнем обичани хора, ще се съберем и между другото ще изпозабравим цялата си внимателност. За себе си говоря. Знам го от опит. Това е всичко, което мога да споделя с вас. Нищо друго, защото нищо друго тук нямам. Това всъщност се опитвам да правя вече много години. Натрупаха се, но съм си все същият непоколебим в греха, нищо не се е променило от онзи миг през 2001 пролетта, когато с помощта на моя приятел Любомир, сега отец Любо, който служи в Ловеч, направих първи стъпки по един труден и криволичещ път. Всъщност е една планинска пътечка с много завои и стръмнини, същински лабиринт в джунглата на този свят, но само по нея се излиза от джунглата и се стига до място светло и прохладно. И ще ви го обясня малко профанно, но ще ме разберете. Когато си на 27, е трудно да се научиш да си миеш зъбите редовно, ако допреди това не си го правил. Значи зъбите си можеш да миеш, а сърцето си не? И какво като е навик, думата „навик“ и думата „обич“ са от един и същи корен. Навик е това, което правиш с обич. И ако се молиш с обич според своето лично правило всеки ден, това не прави молитвата по-малоценна или автоматична. Този процес не може да бъде автоматичен и в това се различава от простото миене на зъбите. Молитвата е голямо изкуство, за което светиите са говорили и писали. Но дали молитвата ти е със сила като тяхната или е просто едно първолашко „Господи, помилуй“, тя извършва едно и също нещо – установява връзката между теб и Създателя ти. Ти, творението, поискаш ли го това общуване, потърсиш ли я тази връзка, Той, Творецът, не остава равнодушен. Това е неизменно. И почувстваш ли го веднъж, после никой не може да те разколебае в най-важното, в стремежа ти към Бога.
Сега, за съжаление, не възпитах и децата си в молитва, но Бог всичко ще нареди, само да има у нас стремеж към Него. И да правим поне малки стъпчици по онази пътечка. Но само по нея, защото има толкова много разклонения и много от тях водят до пропастта. Иво Иванов, когото чета понякога, нарича тази същата пътечка с един много светски и нецърковен термин, но става дума за същото, без да го подозираме дори – „кривата на щастието“. Тя не бива да слиза до ада в тази вселенска координатна ос. Времето и пространството не напразно ни изглеждат така необятни за нашите тесни човешки умове – за да схванем колко огромна е бездната и как лесно можем да се изгубим в нея и да потънем някъде без остатък. Тази „необятност“ има една единствена цел, да ни покаже нашата немощ. Мога да съм щастлив само край Бога. Всичко, което е далече от Него, е ад. И всяко едно погубващо отклонение парадоксално всъщност в дъното си е само едно, самоугаждане и задоволяване на егото ми. Всички лични нещастия започват от гордостта и само оттам. Така че разнообразието, сготвено и предложено от демоните, е само привидно, отдолу е все същият блудкав вкус на манджата с грозде.
Защо да искаш да прочетеш молитва? Да отвориш молитвеника, Псалтира или някой от другите псалтири – Богородичен, на св. Ефрем Сириец… Такива хубави думи са подредени там. Да схванеш, че значението на „молитва“ не е просто молба… Молитвата е разговор. Признаване на човешката немощ. Оттам се почва… А докъде се стига – всеки от нас някога ще разбере.
