Международна научна конференция, посветена на папа Йоан Павел II и Църквите от Централна и Източна Европа
дякон Иван Иванов
„Йоан Павел II и Църквите от Централна и Източна Европа“ – това бе темата на специална международна научна сесия, организирана от Папския Грегориански университет и Факултета по история и културно наследство на 17 ноември 2020 г., по повод стогодишнината от рождението на Карол Войтила. В рамките на конференцията беше представен сборникът „Кръв от кръвта ви, кост от костите ви. Понтификатът на Йоан Павел II (1978-2005 г.) и църквите в Централна и Източна Европа“, съставен от професор Ян Микрут, който съдържа изследвания и анализи на повече от петдесет католически и православни автори (сред които и от България – доц. д-р дякон Иван Иванов и д-р Кирил Карталов), отнасящи се до понтификата на Йоан Павел II и неговите отношения със страните и Църквите от Централна и Източна Европа.
Проф. Микрут изясни: „Всички автори подчертават отношенията, които Йоан Павел II е имал с различните държави. Йоан Павел II беше пастирът, който се поклони да целуне почвата на родината им, напоена със сълзи и кръв след десетилетията на нацистката и комунистическата диктатури, за да им говори от сърце на сърце. Самият Горбачов свидетелства, че Йоан Павел II има решаващ принос за падането на комунизма в Европа и за падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. Дойде краят на Източния блок и съветския режим. Със съвместните усилия и на папската дипломация започнаха инициативи за широко сътрудничество”.
От участниците и авторите в двутомната научна колекция, бяха избрани петима представители, сред които е доц. д-р дякон Иван Иванов, преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и преводач от страна на Светия Синод при посещенията на папа Йоан Павел II (2002 г.) и папа Франциск (2019 г.) в България.
Конференцията се излъчваше онлайн в реално време по целия свят. Откри великият ректор на Папския Григориански университет в Рим проф. Нуно да Силва Гонсалвиш, след него говориха лекторите монс. Марек Йедражевски, архиепископ на Краков; монс. Томо Вукшич, помощен архиепископ на Сараево; доц. д-р дякон Иван Стоянов Иванов, преподавател в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, който предаваше директно от Библиотека „Теология“ в София; д-р Майлинда Дубай, посланик на Албанската република при Светия престол и проф. Ян Микрут, директор на поредицата „История на Църквата в Централна и Източна Европа“. Модератор беше Анджела Амброджети, директор на италианската информационна агенция AciStampa.
Приносът на католически и православни автори
Заглавието на сборника е цитат от думите на папа Войтила при първото му посещение в родната Полша на 3 юни 1979: „Този папа е кръв от кръвта ви и кост от костите ви“. Тогава той се обърна към всички християни от Централна и Източна Европа, но не с политически призив, а с харизмата на „полския папа, славянския папа“, току-що призован да прояви „духовното единство на Християнска Европа. За него Европа трябва да диша с два бели дроба, а именно Източен и Западен…“, се чете в нотата на Папския Грегориански университет. Това отразява и сборника, чиито автори са видни фигури на църковно, академично и институционално ниво, които предлагат плод на завършени изследвания, заедно с най-новата литература по въпроса. Приносът на католическите и православните автори отразява тяхна гледна точка към отношението на св. Йоан Павел II към техните традиции и държави.
Изследването на доц. д-р дякон Иван Иванов
Публикуваното в сборника изследване на доц. д-р дякон Иван Иванов, – „Йоан Павел II и Българската православна църква. Анализ на историческите източници и факти в периода на понтификата на Карол Войтила от църковна и дипломатическа гледна точка“ се отнася до понтификата на първия славянски папа и връзката му с Българската православна църква. Научните анализи са вдъхновени от думите на светия папа Войтила: „Не бойте се! Отворете широко вратите за Христос!”. „Усещайки духовната и харизматична сила на славянския папа, – подчертава дякон Иванов, той помогна на България и на всички християни в тази страна по особен начин в такъв важен момент от съвременната ѝ история, свързвайки нейното минало, настояще и бъдеще с апостолската мисия на светите братя Кирил и Методий. Затова бях воден от желанието да покажа и анализирам някои важни факти, които са известни или непознати на обществото…“.
Кирило-Методиевата мисъл на папа Йоан Павел II и поклонението му пред традицията на БПЦ
Една от главните тези на изследването е, че „Кирило-Методиевата мисъл на Йоан Павел II, от една страна, и свидетелството за всеобщото единство на Църквата благодарение на делото на Светите братя, от друга, са чудесен пример за следване на Евангелието и християнското сътрудничество. Бидейки в трудните условия с които е трябвало да се сблъскат по време на своята мисия, днес те се съотнасят до настоящите условия както в Европа, така и по света“.
„Апостолическото посещение на Йоан Павел II беше осъществено като поклонение, с респект към традицията на Българската църква и нейното свидетелство за вярата. В патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София той направи първата си официална декларация пред олтара, посветен на светите братя Кирил и Методий, в която се обърна към целия свят и потвърди значението им в интеграционния процес на всички онези народи от Средновековието, които трябваше да бъдат признати в световен мащаб, подчертавайки значението на българския народ в този процес. Папа Йоан Павел II се поклони пред мощите и на свети Йоан Рилски в Рилския ставропигиален манастир, и в своята много важна реч за монашеството, за първи път в православна държава, пред целия свят той подчерта важността на монашеството в лицето на смирения, но велик български светец, правейки аналогия със също толкова великия свети Бенедикт Нурсийски“.
„Посещението на Йоан Павел II бе не само пример за смирено служение пред Христовата църква, но и пример за човек, който с авторитета си помогна да се издигне авторитетът на народи като българския. Посещението на папата беше важно както в духовен и политически план, така и във връзка с културната идентичност на българския народ, интеграцията му в ЕС и целия свят, и най-вече заради свидетелството за братолюбието на българския народ и традиция на Българската църква. Всъщност Йоан Павел II показа уважение към българската православна традиция, защото тя все още запазва свидетелствата за християнско взаимодействие между славянските народи на Балканите“.
Дипломацията на Йоан Павел II към българската държава и БПЦ
Базирайки се на историческите отношения между Светия престол и България, станали по-близки след падането на комунизма през 1989 г., като част от процеса на демократизация и възстановяването на дипломатическите отношения със Светия престол през 1990 г., изследването се спира на отношенията между Светия престол и Българската православна църква, които се основават на църковни и дипломатически отношения от времето на папа Йоан XXIII, папа Павел VI, папа Йоан Павел I и се развиват и по времето на папа Йоан Павел ΙΙ, папа Беденикт XVI и папа Франциск.
„По въпроса за отношенията между България и Ватикана по време на Студената война, Българската православна църква и нейните членове изиграха важна роля, от една страна проблематична, а от друга нормална за политическия и църковен живот в България през този период. Документи, институционална и лична кореспонденция, както и кореспондентски източници свидетелстват за този процес.
Българският патриарх Максим и папа Йоан Павел II си казаха малко по време на посещението в сградата на Светия Синод, но гласът им остава да звучи в съзнанието и сърцата както на свидетелите, така и на бъдещите поколения. Малкото всъщност е ценно, защото след думите говорят фактите, а сред тях е молитвата – истинската дипломация на християните“. „Можем да кажем, че след апостолическото посещение на папа Йоан Павел II се родиха много положителни инициативи, включително по отношение на социалната, църковната и политическата дейност. Неговата мисия беше също да отвори вратите на българския народ към света“.
Същото развитие се отнася и за отношенията между Православната и Католическата църква: „От всички факти, мнения и документи, използвани в моите изследвания, публикувани в книгата, трябва да заключим, че личността на Йоан Павел II е имала огромно значение за историята на българската държава и още повече за духовния статус на Българската православна църква, като логично продължение на делото на светите Кирил и Методий. Историята на Българската православна църква от IX до XXI век, особено в трудни периоди на самоопределение и развитие, показва обективния процес на сътрудничество между Православната и Католическата църква.
Църковно-политически акценти в изследването
Изследването не се ограничава само до контекста на църковните и държавни отношения между България и Светия престол, малко преди, по време на, и малко след понтификата на Йоан Павел II, а представя факти, събития и личности, основни за изучаването на гореспоменатите взаимоотношения, които са анализирани и синтезирани, със стремежа да се открият логическите връзки. Целта на изследването е търсенето на истината за процесите, протичащи по време на понтификата на папа Войтила във взаимоотношения с Българската православна църква и за развитието на България и българските християни.
Така например трудността в комуникационния процес между църквите в периода на комунизма; църковния диалог между Българската патриаршия и Светия престол, официалните отношения на Българската православна църква с Католическата църква и с различните ватикански институции; надзорните и ограничителни функции на Държавния комитет по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове до 1989 г.; членство на духовници от Българската православна църква в отделите на Държавна сигурност; дейността на тайните агенти на Българската агенция за държавна сигурност до 1989 г.; официалните и лични срещи на ватиканските прелати с представителите на висшето духовенство на Българската православна църква; икуменическата и антиикуменическа дейност на българското духовенство; първите стъпки в плахия богословски диалог между представителите на Българската православна църква и Католическата църква; проблемите в отношенията между Българската патриаршия и Светия престол в периода, предхождащ интронизацията на Йоан Павел II;
Ролята на Българската православна църква и функцията на българския патриарх Максим и Светия синод на Българската патриаршия като мост между Българската държава и Ватикана; посланията на папа Йоан Павел II за защита на правата на човека и религиозните свободи; трудният период по време на опита за убийство на Йоан Павел II и „българската следа“; „помирителят“ – решаващата роля на патриарх Максим в полза на българската държава, размяната на дипломатически и пастирски писма между патриарх Максим и Йоан Павел II с надеждата да се освободи Сергей Антонов и да се премахне срамната сянка върху България, ролята на Българската православна църква в този процес; началото на процеса за беатификация на епископ Евгени Босилков (репресиран и убит от комунистите през 1952 г., заедно с други двама свещеници); посещението на папа Йоан Павел II в България, София, Рилския манастир и Пловдив – междуконфесионални, църковни и дипломатически отношения.
Заглавна снимка:
Посещението на Папа Йоан Павел II в Синодалната палата в София и срещата с патриарх Максим и членовете на Светия Синод, 24 май 2002 г.; архив vaticannews.va
