Издателство Омофор през 2008 година
Изминалата година беше една от успешните за Издателска къща "Омофор" на фондация Покров Богородичен. В ръцете на нашите читатели попаднаха много интересни книги – биографията на о. Серафим Роуз, романът "Кълбо и кръст" на Честъртън, празничният катехизис "Въплътилият се Бог", "Посланието на Библията" на Дж. Кронк и други – общо 8 нови заглавия.
За 2008 година издателството планира публикуването на 14 нови заглавия, с които, надяваме се, ще зарадваме своите читатели. Това са:
Преподобният Максим Изповедник и византийското богословие, С. Л. Епифанович
Книгата е фундаментално изследване върху богословието на преп. Максим Изповедник и разкрива всички аспекти от творческия характер на неговата система – аскетика, богопознание, онтология, антропология.
Ялдаваот: история и учение на гностическата религия, архим. П. Стефанов
Първо систематично изследване на български език върху историята и теорията на тази еретическа система в разнообразните й форми, превъплъщения и влияния в продължение на последните две хилядолетия.
БПЦ – социо-исторически анализ на развитието на отношенията между църква, народ и държава в България, Джеймс Хопкинс
Книгата представлява историческо изследване, посветено на Българската православна църква, нейната роля и връзката й с българската държава. На фона на обстойно разглеждане на византийската и османската епоха, вниманието на автора е съсредоточено върху новата история – ХІХ и ХХ век и църковно-държавните отношения в късния османски, в комунистическия и в следкомунистическия период.
Старец Силуан, архим. Софроний (Сахаров)
Книгата е посветена на живота и писанията на стареца Силуан. Авторът е създал достоверен духовен портрет на стареца Силуан, който по пътя на подвижническия живот стига до духовно съвършенство, придобива великите добродетели на смирението, духовната мъдрост и любовта към Бога и ближния.
Св. Тома от Аквино и св. Франциск от Асизи, Дж. К. Честъртън
Две забележителни личности от Средновековието, през погледа на съвременния християнски апологет Честъртън.
Изкуството на иконата: богословие на красотата, П. Евдокимов
Книгата е посветена на темата за църковното изкуство и включва въпроси като космология, църковна символика, както и вечния стремеж на човека към неизречимата красота на Небесния Йерусалим. В светлината на „богословието на красотата” се дава оценка на светската култура и се разкрива богатството на православната икона.
Два милиона километра в търсене на истината, Клаус Кенет
Авторът К. Кенет, който е наш съвременник разказва за духовните си лутания и перипетии в личния си път към Православието.
Пътят на Христос, Т. Стилианопулос
Книгата е съвременно изследване в областта на библейското богословие.
Стълб и крепило на истината, Павел Флоренски
Книгата на известния руски религиозен мислител и православен богослов представя теория, обединяваща изследванията в областта на лингвистиката, изкуствознанието и философия на културата.
Пеещо сърце, И. Илин
Една книга, износена в сърцето, написана от сърце, която говори за сърдечното пеене. Не я препоръчваме на безсърдечния читател.
Вярата на отците, проф. Джордж Драгас
Книгата е систематичен труд в областта на светоотеческото богословие.
Приказки от стари времена, Ивана Бърлич-Мажуранич
Книгата е на известната хърватска писателка, известна още като "хърватския Андерсен" заради виртуозността й в детския разказ и "хърватския Толкин", заради потапянето в света на митологията.
Думи от обич за малки и големи, Дорина Пашмакова
Детска книжка за малки и големи. Оформена като молитвени послания, в които се отразява светът като Божие творение през очите на детето.
Пътят на Касандра или приключения с макарони, Юлия Вознесенская
Новият приключенски роман на авторката на „Моите посмъртни приключения”.
Аз, естествено, нямам думата при определянето на издателския репертоар на „Омофор“. Радващо е, че се засилва темпът за разлика от угасващото Синодално издателство. Но поне три неща смущават тук.
Павел Флоренски е гений и мъченик, но неговата книга е по-скоро неоплатоническа, отколкото християнска и сигурно ще съблазни мнозина.
Заглавието на Епифанович е остаряло, защото е издадено за първи път през 1915 г. Има нови и то по-добри монографии за св. Максим:
1) Aidan Nichols, Byzantine Gospel: Maximus the Confessor in Modern Scholarship. Edinburgh, T. & T. Clark 1993 – авторът е доминиканец и това много си личи.
2) Thunberg, Lars. Microcosm and Mediator: The Theological Anthropology of Maximus the Confessor. 2nd ed. Chicago (IL), Open Court, 1995, 512 pp. (1st ed. – 1965) – според мнозина учени това остава най-доброто изследване досега.
3) Louth, Andrew. Maximus the Confessor. London, Routledge, 1996, 240 pp. (Early Church Fathers) – авторът е прочут патролог и православен свещеник в Дъръм.
4) Larchet, Jean-Claude. Saint Maxime Le Confesseur (580-662). Paris, Éd. du Cerf, 2003, 228 p. (Initiations aux Pères de l’Église); руски превод – Жан-Клод Ларше. Преподобный Максим Исповедник – посредник между Востоком и Западом. М., Сретенский монастырь, 2004, 271 с. (Православное богословие, 1).
Интересно е кой и как е превел книгата на Джеймс Лъв Хопкинс, която ще бъде публикувана от изд. на университета „Кълъмбия“ през… май 2008 г.!
Това, че изданието на книгата за преп. Максим е от 1915, не го прави по-малко цено. Мисля че е една добра основа, за да се тръгне към по-новите изследвания. Ако издадем по-новите, ще ни упрекнат, че сме подминали Епифанович. По отношение на Флоренски – авторът е непознат на бълг. читател и е добре да направим нещо по въпроса,. Освен това да го оставим да си състави собствено мнение, може би не се поддава толкова лесно на съблазни. По отношение на Хопкинс – авторът предложи изследването си на Омофор и книгата ще излезе съвсем скоро. Преводач е Борис Маринов.
Случайно да не остана неразпозната – Мария Иванова съм