Необходимо обяснение
.jpg)
Във връзка със заглавието на новоизлязлата книга „Православие и постмодернизъм” на издателство „Омофор” към Фондация Покров Богородичен, смятам за необходимо да се обърна с обяснение към редколегията, участниците в сборника и читателите. Наистина, както навременно са забелязали участниците в коментарната секция на портала Православие.БГ, съществува разминаване между заглавието на книгата и заглавията на докладите в съдържанието.
Заглавието „Православие и постмодернизъм” беше работното заглавие на предварителния семинар от 2005 г., проведен в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Той бе проведен във връзка с избистрянето на тематиката и заглавието на бъдеща научна богословска конференция. Там, по време на разискванията, беше решено темата на конференцията да не е „Православие и постмодернизъм”. В последствие конференцията се състоя от 5 до 10 ноември, 2006 г. във Велико Търново и нейната тема беше: „Свидетелството на Църквата и обществените очаквания”.
Тъй като събирането на материалите, подготовката и публикацията им закъсня много време, в краткия предговор, направен от мен (подписан: Д.П.), съм отбелязал само работното заглавие на предварителния семинар „Православие и постмодернизъм”, а съм пропуснал самото заглавие на конференцията „Свидетелството на Църквата и обществените очаквания”. Това е създало погрешно впечатление у издателите за заглавието и те са приели първото заглавие като заглавие на конференцията. Като благодаря на читателите на Православие.БГ, които повдигнаха въпроса със заглавието, предвид получилия се резултат и обстоятелството, че нещата не могат да се поправят, моля – най-вече колегите от редакторския колектив, участниците в сборника и читателите – да ме извинят за досадната грешка. Вярвам, че читателите ще оценяват сборника по съдържанието и че няма да бъдат повлияни от некоректното заглавие.
Използвам случая да препоръчам сборника на всички читатели с интереси в областта на богословието и църковните проблеми.
Добре, като темата е била Църквата и обществените очаквания, тогава защо няма материал за комунизма, атеизма и налагането на мистико-епическия култ към силата след 1878 година и блянът за Велика България, в името на който станахме курбан през ХХ век? И какви може да са очакванията към Църквата – репресирани духовници в течение на 45 години, свеждане на представата за Църквата като национален спасител през годините на робствата или владичествата, превръщането на известни храмове и манастири в музей на национално-революционното движение, снижаване на нивото на богословието и религиозните науки,въвеждане на историческия материализъм като свещена догма на българите, която властва и днес в народното съзнание въпреки манифестациите и изявленията на властта колко е важна Църквата, нулева социална, здравна и образователна дейност с всички светски алтернативи на религиозния живот извън мистико-ритуалната дейност. Какви да са очакванията към Църквата – Тя просто няма културен облик и дейност.
За съжаление анализа на религиозните факти от изминалите 20 години показват надрелигиозни и надполитически културни сходства между делата и словата на БКП и делата и словата на БПЦ. Единствената разлика е, че БКП се позовава на закономерностите на историята за да има властническа легитимност и да се разпорежда надзаконово и неограничено с тоталния ресурс на нацията, докато БПЦ се позовава на своята богоизбаност и на връзката си с Бога, макар че колкото БКП може да докаже, че е избрана от хода на историята, особено в случая на българските исторически автентични закономерности на националното ни развитие, толкова и БПЦ може да докаже връзката си с Бога, което е единственият довод да я поддържаме – всичката друга характеристика и дейност на БПЦ я има в светски алтернативи. За какво ни е БПЦ ако не е във връзка с Бога и не може да издейства от Него благодеяния?
http://www.bg-history.info/5261/-Za-bulgarskata-civilizacionna-sistema-na-razpoznavane-na-iavleniiata-ot-istoriiata.html