Нова книга на ИК Омофор
Тази книга не е история на Православната църква. Още по-малко тя може да се смята за научно изследване. Да се пише история на Църквата върху някакви си четиристотин страници би означавало да сведем същата до едното изброяване на имената и датите. Читателят ще намери тук по-скоро коментар към една такава история с позоваване на най-важните събития, опит в миналото да бъде различено главното от второстепенното, да се отбележат, макар и най-общо, жалоните на дългия исторически път на Православната църква. Без да скривам собствената си оценка за събитията, в същото време аз не я смятам нито за окончателна, нито за изчерпателна. Струва ми се, че размисълът над миналото, неговото оценяване по съвест и безстрашното приемане на историческата истина днес са особено нужни на всички онези, за които Църквата стои в центъра на всичките им стремежи и надежди. Собствената си оценка схващам по-скоро като въпрос, отколкото като отговор или пък съд.
Прот. Александър Шмеман
Голяма книга от голям автор. Всеки, който се смята за православен християнин, трябва да я купи и прочете внимателно. Ето съдържанието:
ОГЛАВЛЕНИЕ
Глава 1. Начало Церкви
Глава 2. Церковь гонимая
Глава 3. Победа Христианства
Глава 4. Эпоха Вселенских Соборов
Глава 5. Византия
Глава 6. Темные века
Глава 7. Русское Православие
Послесловие
Разбира се, един професионален историк на Църквата не би приел всички без мнения и тълкувания на о. Шмеман. Неговото твърдение, че монтанизмът от ІІ век защитавал „абсолютен нравствен ригоризъм, отказ от брак, доброволно мъченичество“ според мен е остаряло и трябва да се ревизира, което в момента правя.
Днес монтанизмът е възкресен от петдесетничеството, а в България – от добросамарянството.
Ако човек трябва да се запознае с историята на православието в една книга , препоръчвам тази. Много добре са уловени тенденциите в духовния живот на църквата и проблемите , които го съпътстват, без да се затормозява изложението с излишни факти. Тезите дори , когато са спорни са изложени така , че достатъчно дълбоко се навлиза в проблема.Единственото , на което не е отделено достатъчно място са исихастките спорове от 14век .