Тиха светлина – ангели
На 7 ноември, в навечерието на Архангеловден, от 18.00 часа в Пловдивската градска художествена галерия ще се открие изложбата на Андрей Янев "Тиха светлина – ангели", която ще продължи до 21 ноември.
Платната са вдъхновени от пътуванията на автора до Света гора – Атон в рамките на проекта "Света гора и българската култура" на Висшето училище по застраховане и финанси.
Андрей Янев е завършил Рисувалното училище в Казанлък, Художествената академия в София (при проф. Мито Гановски) и Художествената академия в Санкт Петербург (при проф. Таласчук).
Проф. Аксиния Джурова:
"Картините на Андрей Янев носят елементи на забравеното днес съзерцание и смирение; той в действителност си извоюва свое пространство в художествения живот в България и в живописните му послания зад граница, които придаваха една очарователна привлекателност на нашата страна. Андрей Янев е и от малкото художници, които сами си избират заглавията на картините и за да ги разбереш, трябва да ги прочетеш и после да се вгледаш в тях. Неговият философски разговор с времето и традицията, с вечното и божественото водят до усещането за космическа тишина и вселенска хармония."
Сп. International Artist, август-септември 2004 г.:
“Балканският художник Андрей Янев черпи вдъхновението си от легендите, музиката и ритъма на неговата родина, които са дълбоко втъкани в подсъзнанието му.”
проф. дфн Мирослав Дачев:
"Атон обединява и придава дълбочина на ранните визии, облича мистичното в конкретика, поражда ново тайнство. Пътниците на Янев откриват дълго търсената идентичност, ямурлуците заменят яркостта си в нова смирена тоналност, краката извървяват пътя към храма, ръцете сключват молитвени жестове, прошката открива къде и защо е родена и превърната в житейско поведение. Чрез Света Гора Янев не открива нова тема, а открива и назовава фрагменти от своята душевност. Разпилявани през годините в посоките на различни търсения, сега те се събират в едно. Света Гора продължава и осмисля търсенията на художника, навлиза в света на почерка му – като рисунък, като тоналност, като цялостно възприятие.
Акварелите, които рисува, макар и да представят отделни манастири или пейзажи от Атон, са по-скоро събирателни образи. Едновременно конкретни, позволяващи да бъдат положени до фотография, и едновременно символни – това са манастирите и пейзажите, към които пътуват неговите пътници, в който търсещият научава кой е, а листата на маслиновите дървета са покрили изписаното по всяко от тях Божие име с тихата светлина на молитвите. Ако се разходим из галерията от картини на Андрей Янев, маслени бои, двете картини под надслов “Близо до морето” и “Път”, както и “Пътека”, подсказват един несъзнат копнеж по Атон. Този копнеж е видим и в “Отношения”, и в “Благословия”. “Поклон на земята” е друго усещане за Атон. След “Легенда” и “Нова легенда”, Света гора сякаш не само добавя нови и нови легенди, а изписва истината за легендата изобщо."
