Честит Рожден ден, Пламене!
Бог да ти помага, да те вдъхновява, вразумява и закриля винаги и във всичко, Пламене!
Във всички големи, високи и смели духовни дела най-явното и близкото за всички ни си остана простичката човещина, с която ни изслушваш и изтърпяваш. Вероятно, защото в нея има смирение и спомен за небето.
И понеже нашите думи са слаби, за да кажат достатъчно, нека вместо нас заговорят словата на поета:
обличам балтона, направен по моята мярка.
И моля се – никого в тая нощ не забравяй,
господи, слязъл на пътя с колесницата бяла.
Дай на бедняка спокойствие – до обяд да подреме,
пари на глупака – да се ядосва, когато ги харчи,
помогни на джуджето от бъчвата мед да си вземе
и да намери в театъра своето място играча;
покани на вечеря поета – напълни му писалката
и овес дай на коня му, вместо да слуша стихове,
поседни до самотника в дългото негово чакане
и кихни зарад болния с най-сладкото кихане;
избери за палача някое друго призвание,
смачкай кърлежа, който кара жената да бяга,
затегни в самолета на децата коланите
и отведи до леглото стареца, който си ляга;
дай на мъртвия нощна шапка и хубава книга,
рай направи за дървото, което на ъгъла чака…
А на мен помогни в тая нощ у дома да пристигна
и да измия, Господи, нозете на моята майка.