„Вяра и общество“ ще постави въпроса за канонизацията на мъчениците от Априлската епопея
В деня, в който честваме годишнината от началото на Априлската епопея, във „Вяра и общество” ще си говорим за все още несъстоялата се канонизация на мъчениците, избити при потушаване на въстанието. Наш гост е архимандрит Касиан, игумен на Копиловския манастир, който е радетел да има нови канонизации на светци в нашата Църква.
Едновременно с това духовникът заявява, че такъв важен акт в живота на Църквата трябва да се подготви внимателно, защото всяко прибързване не е от полза за нейния духовен живот. „Сред жертвите на Априлското въстание има и случайни хора, но и святи люде, които са отстоявали вярата с живота си, и те наистина трябва да бъдат канонизирани” – смята архимандрит Касиан.
След разговора с него ще ви разведем из духовната територия, очертана от княза покръстител св. Борис-Михаил, в търсене на седемте катедрални храма, издигнати от него в земите на тогавашна България – от Унгарската пуста и поречието на Днепър до Адриатика и Бургаския залив.
В края на предаването ще може да видите едни от най-старите икони, запазени по нашите земи. Те за първи път станаха обществено достояние чрез изложбата, открита в Криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски” тази седмица.
Тази събота (1 май) „Вяра и общество” се излъчва по БНТ 1 от 10.30 ч., а по БНТ САТ – в неделя (2 май) от 10.05 ч. Повторенията на предаването са сутринта на 3 май от 2.20 ч. по по БНТ 1 и от 6.15 ч. по БНТ САТ.
Може ли манастир да приема дарове от окултист?
„В неделя във Гигинския манастир ще има събор и отец Никанор ни покани. С него сме приятели и имаме обща кауза – събираме пари за рестраврацията на светата обител“, разказва Виктор Крум….. Напоследък се занимавам с рейки и съм доста добър. Току-що завърших второто си ниво и си мисля да го правя професионално в Лондон“
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-04-30&article=323052
Игуменът Касиан е старостилец, силно зависим от гръцкото и американското православие и крайно неразумен и неграмотен човек, настояващ, че истината е личност, а не общочовешко цивилизационно понятие. Не знам неговата селскостопанска централа, какъвто е Копиловския манастир доколко има отношение към знанието, развиването на способността на българите да творят и да славят Бога с продукцията си и доколко е съпричастен към бедите, мъките, неправдите, страданията и бедствията на хората в обрулена България. Като проводник на гръцко и американско влияние Касиан е против исляма и се старае да създава пречки за разбирателство между българи и турци, като почита канонизацията на баташките мъченици и дейците на Априлското въстание. Ако сравним обаче репресиите над мирното население и Църквата през османския период за 500 години и репресиите през комунизма за 50 години ще се види кой е бил по-тежък за вярата. Вселенското православие обаче не иска да признае мъченичество на българите през ХХв.
Въпросът с вярата и националната съпричастност на българите е много тежък. Днес има страх от размиване на нацията, като страховете на повечето българи са свръзани с турската и ислямска мощ, която може да погълне България и затова ВМРО и Атака защитават православието и националната идентичност на българския народ, каквато се е сложила според текстовете на масовата българска културология. Наистина, страховете от мощта на Турция и силата на исляма поставят въпроси пред християнството и особено пред интерпретацията на историята като поддръжник на религиозното и национално чувство на българите. Същевременно обаче сериозна уникална цивилизационна дефиниция за българщината ние нямаме. През турско време е имало понятие „еничар“ – вземат детето от християнско семейство и чрез образование, възпитание и физическа подготовка го правят унищожител на поробените. Интересно какви са българите минали през образователната атеистична гръколатинска схема на комунизма или на вселенското православие ?
От историята е известно, че ние сме гарантирали нашата идентичност чрез силна Църква, българско училище и изключително подготвена войска, която в мирни периоди се е занимавала и с религия и образование на българите. В генералните линии на нашето развитие се откроява борба против византинизма, който иска да ни елинизира и да овладее Църквата, борба срещу исляма, който иска да ни смени вярата и ни третира като черноработници и борба срещу атеизма и интернационализма на комунистите. В тези наши усилия се откроява привързаност към християнството след драматизма на българското Покръстване при св.цар БорисІ , поддържане на славянобългарската идея и гарантиране на органическото единство на нацията, която в своите оригинални текстове и устни предания се вижда предопределена да извърши културна мисия със световно значение. В тези пунктове на българската идентичност се вижда както културна и мотивирана опозиция на елинизма – Екзархията, така и на исляма и на атеизма – мъчениците. А днес БПЦ?
“ Изследвайки напоследък тракийските влияния върху религиозните въззрения на древна Гърция, бях поразен да открия, колко умело съплеменниците на Темистокъл и Еврипид са покривали чуждите пришълци в техния лъчезарен Пантеон, почти систематично премълчавайки всички спомени за северната родина на чуждестранните, натурализирани гости на техния Олимп.
Преклонението у нас пред чуждата идея, пред чуждия език и чуждата култура не е от вчера. То дори не е от Паисий, който само му отправи първото порицание на всеослушание в ново време.Но в по-прежни години покрай това преклонение израстваше и реакцията, стресването, опомването. Априлов не бе единственият, който се върна отсред пътя на нанадолнището. В днешни дни тази реакция, това сепване именно търсим със затаен дъх, с трепет. Защото днес може би е по-малко от всякога позволено да затваряме очи пред угрозата“.
Петко Войников, Култура, цивилизация и демокрация, С.,1993,с.91-92