На 15 септември – първият учебен ден на нашите деца и само един ден след големият християнски празник Кръстовден, нашият град бе сполетян от беда – единственият ни храм, граден с вяра и много труд от нашите деди беше ударен от мълния и кубето на централния купол изгоря. Суеверен страх обхвана много сърца, някои виждаха лоша поличба в това, други го свързваха с трагедията на удавените младежи, а имаше и такива, които прагматически казваха: нямала черквата гръмоотвод и затова…
Това кубе близо трийсетина години се извисяваше над нашия град и привличаше само погледите към себе си, за да призове към Божия дом и към Православната вяра всички, които погледнат на там. Но уви – от ден на ден хората забързваха своя делничен ход и, увлечени в своите злободневни проблеми, сякаш забравяха да хвърлят и поглед натам. А в неделните и празнични служби броят на черкуващите се християни все повече намаляваше. Черквата се изпълваше с голямо множество само по Великденските празници, и то от хора, дошли да се бутат в навалицата за върбови клонки или пък просто ей така. Съвременните троянци решиха, че е по-добре техните деца да изучават само това, което ще е полезно за бъдещата им професионална реализация, но не и да бъдат учени и възпитавани в истините на светата ни Православна вяра. Тъй безпаметно се нижеха дните в Троян до този знаменателен 15 септември, когато мълния озари небето над града и изключително мощен гръм го разтресе. А това което последва, всички го знаем – след мълнията кубето отново привлече погледите на троянци към себе си, но този път – в буйни пламъци, искрящо като ярка звезда в троянското небе. Може би да озари много помрачени души? Може би да спаси децата на Троян? Не знам, но лично аз се надявам това да е така. Надявам се тази светлина да не е светила напразно, а да е трогнала всяко троянско сърце. Надявам се Троян да се е събудил от духовния си сън за духовен живот. Надявам се всички ние троянци, да осъзнаем, че троянският храм не е паметник, а нашият дом за молитва; че това е всъщност спасителен кораб за нашите души. Кораб, чието последно пристанище е Небесното царство на нашия Спасител и Господ Иисус Христос! Надявам се, а в сърцето ми напират словата от песента на един руски монах:
“Слава Богу за всичко! Слава Богу за всичко!
Слава Богу за скръбта и за радостта! …”
Архиерейски наместник и председател на Ц.Н. при храма:
Ставрофорен свещеноиконом Марин Войнов Божков
Църковното настоятелство при храм “св.Параскева”- Троян призовава всички православни християни да помогнат за възстановяване кубето на храма.
Сметка на църковното настоятелство в лева:
банка ДСК-ТРОЯН BG14STSA93000007526650 банков код: STSABGSF
Сметка на църковното настоятелство в евро:
“БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, Клон “ТРОЯН”
сметка BG95 PIRB 8056 2699 5980 91
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
Сега разбирате ли защо загива БПЦ? Поповете се кичат с всевъзможни титли като тиквени медали и строят апартамент след апартамент, но храмовете им рухват и бедняците трябва да събират от залъка си за ремонти. „броят на черкуващите се християни все повече намаляваше.“ Като служиш на неразбираем за никого език и изобщо не проповядваш, как може да е другояче?
не е ли гениално? ако гръм беше ударил я джамия, я някой гнусен еретик, щеше да има: „видяхте ли Господ си зне работата, така им се пада, те си го заслужаваха, защото се отклониха от Божията Истина и т.н.“, а сега „мълния озари“, „помрачени души“, „да спаси деца“, всичко се обръща на 180 градуса, тук вече имаме „Божият промисъл“ действащ като гръм (Зевс Гръмовержец), искащ да привлече вниманието на избраните от предвечни времена да наследят вечността. „Спасителният кораб“ гори, защото вярата не гори в сърцата на миряните…АХ! не мога повече да пиша, отивам да си взема кърпичка…подсмрък, подсмрък…