Конференция за Етрополската книжовна школа ще се проведе през май
През май 2010 г. Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий, съвместно с Църковно-историческия и архивен институт в София ще организира национална изложба, посветена на писмените паметници от Етрополската книжовна школа от XVII век. Изложбата ще бъде придружена от национална конференция под наслов "Етрополската книжовна школа и културният живот през XVII в българските земи". Конференцията ще се проведе от 19 до 21 май 2010 в Заседателната зала на НБКМ.
Организаторите отправят покана до потенциални участници за представяне на доклад (до 15 минути) или съобщение (до 10 минути). Материалите от конференцията ще бъдат издадени в сборник до края на годината.
Заявки за участие се приемат до 31 март 2010 на адреси e.musakova@nationallibrary.bg и eluzbg@yahoo.com. За допълнителна информация можете да се обърнете към ст. н. с. д-р Елисавета Мусакова и ст. н. с. д-р Елена Узунова, отдел "Ръкописи и старопечатни книги" – НБКМ, тел. 9882811, вътр. 391
Ето как се рекламират книги – с тичане из цялата страна, а не с прозяване в канцелариите:
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2010-02-16&article=313646
Централната интрига в българската история е състоянието на религиозния въпрос и съответно представителните фигури, въз основа на чиито биографии и произведения можем да правим преценка за българите са военните и книжовниците. Освен това свода на народни умотворения, както е замислен през късното Възраждане не се занимава с произведенията на културната градска и книжовна среда у нас, а се занимава със селото, което е считано за чиста национална изява на българския бит и душевност. Към това се наслагва мирогледа на комунистите с техните лъжи за българската народопсихология и история , както и факта, че голяма част от модерното българско духовенство и интелигенция произхождат от село, тъй като градските чеда са ставали военни или търговци. Имам двама приятели от София, атеисти, с математическа гимназия и сериозно висше образование. На Великден и Коледа винаги ми правят подаръци и ме поздравяват, за разлика от енорийските ми свещеници, хора от село, които дори не ме поздравяват.
Човекът и обществата страдат от няколко основни грешки. Първата основна грешка е неправилната себепреценка, плод на непознаване на качествата на личността, неверни твърдения за нея, направени от некомпетентни хора, било то родители, било то учители, било то духовници, използването на връзки и пари при израстването на личността в обществото и липса на правомерни сравнения с исторически и актуални примери на себеподобни. Другата грешка е неправилното знание за обществото и народа, в които човек живее. Това е грешка, която проваля днешните български социолози и политолози, които са учили при хора, които нищо не знаят за българите. Третата грешка е да се действа прибързано без да са проучени нещата. Четвъртата грешка е да се мисли , че с комбинации и конспирации на национална основа можеш да станеш фактор, особено в условията на пазар и свободна конкуренция. Всички тези грешки българите са ги допуснали след 1878 г.и затова страдаме. Но истината никога не се скрива завинаги – Раковски.