Програма на конференцията за Рилския манастир
.jpg)
На 23 и 24 юни 2009 г. ще се проведе научната конференция "Културното наследство на Рилския манастир – състояние и перспективи на проучването, опазването и реставрирането му", организирана от Института за изкуствознание със съдействието на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".
Инициативата се посвещава на 540 години от пренасянето на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир (1 юли 1469 г.) и на 120-годишнината от рождението на Петър Динев (1889-1980). Конференцията е част от проект по дигитализиране и описване на славянските музикални ръкописи в Рилския манастир, финансиран от Министерство на образованието и науката. Тя ще се състои в София на 23-24 юни 2009 г., заседателна зала на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, бул. „Васил Левски” № 88.
Програмата на конференцията е следната:
23 юни (вторник)
09:30-10:00. Откриване на конференцията
Приветствени думи
Негово Преосвещенство Адрианополски епископ Евлогий
– игумен на св. Рилска обител
ст.н.с. I ст. д.изк. Светлана Куюмджиева
540 години от пренасянето на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир
I заседание
Председател: ст.н.с. д-р Вася Велинова
10:00-10:20
Росен Р. Малчев (Асоциация за антропология, етнология и фолклористика „Онгъл”)
Реална и сакрална география. Процесията с мощите на св. Йоан Рилски в северното подножие на Рила планина през 1469 г.
10:20-10:40
Константин Рангочев (Асоциация „Онгъл”)
Фолклорните сведения за пътя на мощите на св. Йоан Рилски през 1469 г. от Средец до Рилския манастир
10:40-11:00
архим. доц. д-р Павел Стефанов (Катедра по теология, Шуменски университет)
Св. Иван Рилски в огледалото на неговите жития
11:00-11:20 – Почивка
11:20-11:40
гл. асистент Костадин Нушев (Богословски факултет, Софийски университет)
Рилският манастир като духовно-просветен център и значението му за развитието на Нравственото богословие в България
11:40-12:00
Благовест Върбаков (докторант, Богословски факултет, СУ)
Принос към биографията на рилския духовник [Ставробосански] митрополит Серафим
12:00-12:20 – Дискусия
12:20 – 14:00 – Обедна почивка
II заседание
Председател: ст.н.с. д-р Елена Узунова
14:00-14:20
проф. д.ф.н. Искра Христова-Шомова и гл. ас. Димитър Пеев (факултет „Славянски филологии”, СУ)
Рилската ръкописна сбирка и нейната дигитализация
14:20-14:40
ст.н.с. I ст. д.изк. Елена Тончева (Институт за изкуствознание, БАН)
Гръцки мелотворци в рилските музикални ръкописи с Хрисантова нотация
14:40-15:00
ст.н.с. I ст. д.изк. Светлана Куюмджиева (Институт за изкуствознание, БАН)
Нотирани песнопения за службите на св. Иван Рилски – нови данни
15:00-15:20
свещ. Георги Десподов (Институт за изкуствознание, БАН)
Причастните песнопения в рилските музикални ръкописи
15:20-15:40 – Почивка
15:40-16:00
Асен Атанасов (Институт за изкуствознание, БАН )
Рилски музикални ръкописи извън манастирските предели
16:00-16:20
Любомир Игнатов (Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“)
Неизвестен рилски музикален ръкопис, писан от Епифаний Рилец.
16:20-16:40
ст.н.с. д-р Вася Велинова (Център за славяно-византийски проучвания)
Сбирката от старопечатни книги в Рилския манастир
16:40-17:00 – Дискусия
17:30
Откриване на изложбата „Из книжовното наследство на Рилския манастир”
18:00
Концерт „Православна музика”
24 юни (сряда)
III заседание
Председател: ст.н.с. д-р Елисавета Мусакова
09:00-09:20
ст.н.с. I ст. д. изк. Иванка Гергова (Институт за изкуствознание, БАН)
Сцената "Смъртта на праведника" в стенописите на главната църква в Рилския манастир
09:20-09:40
ст.н.с. II ст. д-р Елена Генова (Институт за изкуствознание, БАН )
Проблеми на атрибуцията в творчеството на банския зограф Тома Вишанов -Молера
09:40-10:00
доц. Младост Вълкова (Национална художествена академия)
Методи за изследване на украсата в старобългарски ръкописи върху хартия. Примери от библиотеката на Рилския манастир
10:00-10:20
Румяна Дечева (Център за славяно-византийски проучвания)
Върху реставрацията на документи от сбирката на Рилския манастир
10:20-10:40 – Почивка
10:40-11:00
ст.н.с. д-р Елена Коцева
Грамотност, книги и духовност в една гражданска общност (Белчин, XIII-XX век)
11:00-11:20
Диляна Радославова (Институт за литература, БАН)
Рилските ръкописи от XVII век
11:20-11:40
Веселин Хаджиангелов (Археологически музей, с. Белчин, Самоковско)
Датиращи археологически находки и книжни постъпления в музея в с. Белчин, Самоковско
11:40-12:00 часа
Ружа Симеонова (Български исторически архив, Народна библиотека)
Рилският манастир през погледа на фотообектива
12:00-12:20 – Дискусия
12:20 – 14:00 – Обедна почивка
IV заседание
Председател: ст.н.с. I ст. д.изк. Елена Тончева
120 години от рождението на Петър Динев
14:00-14:20
доц. д-р Юлиан Куюмджиев (Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство, Пловдив)
Петър Динев и спорът за истинското българско църковно пеене
14:20-14:30
протоиерей Кирил Попов (храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”, София)
За църковно-певческото творчество на Петър Динев
14:30-14:50
Стефка Венкова (Институт за изкуствознание, БАН)
Източнокатолическата „Света литургия на български език“ (съст. К. Патронов) по музика на Петър Динев
14:50-15:20 – Почивка
15:20-15:40
Доц. Александър Куюмджиев (Югозападен университет, Благоевград)
Относно указанията на Петър Динев за изпълнението на църковна музика и някои аспекти на приложението им в съвременната практика
15:40-16:00
Мария Вълчанова (Институт за изкуствознание, БАН)
Творби на Петър Динев, посветени на дамския хор при патриаршеската капела „Св. Николай Мирликийски“, София
16:00-16:20
Димитър Дамянов Димитров (преподавател, Софийска математическа гимназия)
Творчеството на Петър Динев, като част от музикално-художествената самодейност на гр. Монтана
16:00-16:20 часа – Дискусия. Закриване на конференцията
-520x245.jpg)
В България заради въвеждането на западната система на образование, наука и култура всъщност много малко се работи по изясняване на принципите и характера на българската религиозност. Неправилно в популярното знание се счита, че в България има езически останки и че народа не е вярващ. Места като Рилския манастир доказват, че българите са силно вярващи хора, с вкус към аскетиката, тайнственото и мистичното знание. Затова по наша автентична традиция знаещият не е само онзи, който може да разпознава буквите и да прави свързани изказвания, каквато всъщност е 80 на сто от по-новата българска „нителигенция“. В нашето разбиране за знание има представа за Божие откровение, за достигане до тайнствени откровения, които с модерния български език и западен смисъл на тълкувание на културологията не могат да бъдат разгадани. Защото е много важно да се разбере смисъла на устното творчество и на народните предания, които пазят спомена и смисъла на християнската философия и житейска нравственост. Затова вещите и материалният свят на Рилската света обител трябва да бъдат разтълкувани в смисъла на българската аскетика, чувство на общност на основата на почит към светците-покровители и търсенето на висше знание и нравствен идеал, заради което е живял св.Иван Рилски според известната книга на световния български историк акад. Иван Дуйчев. Поклонничеството до Рилския манастир пропада, ако на посетителя не са обяснени смисъла и символиката на християнската аскеза и душевната борба със страстите.
„Тайнствени откровения“ от „устното творчество и на народните предания“? Записаният български фолклор, който на практика е мъртъв, произхожда от последните няколко века и е смес от криво разбрано православие и езическа магия. Той е интересен като паметник на едно отминало светоусещане, но нищо повече. Никакво откровение, още повече окултно, няма в него.