Симпозиум за свети Наум ще се проведе в Шумен
.jpg)
Научен център “Преславска книжовна школа” към ФХН при Шуменски университет “Епископ Константин Преславски” организира Международен симпозиум “Свети Наум – дело, съратници и последователи” на 29-30 октомври 2010 г. в Шуменския университет. Форумът е посветен на 1100 години от Успението на Свети Наум.
Организаторите канят потенциални участници, които могат да представят доклади до 15 мин. по обявената тема. Докладите трябва да се предадат най-късно до 01.07.2010 г. на CD или по E-mail на Word 2000, придружени от използваните шрифтове и разпечатка на текста (или вариант в PDF формат). Докладът не трябва да надвишава 20 стандартни страници (включително и приложенията), с размер 12 pt и разредка 1,5. Резюмето – до една стандартна страница, 1800 знака, на английски, български (за чуждоезичните доклади) или руски език. Цитиране – под линия. Докладите ще се публикуват в 12-ти том на поредицата “Преславска книжовна школа”.
Работни езици – всички славянски, немски и английски. Има възможност за мултимедийно представяне на докладите, което трябва да се заяви предварително. Таксата за правоучастие е 40 € за чужденци и 20 € за български участници ивключва материалите по време на Симпозиума и изданието на докладите. Разходите на участниците (пътни, дневни и квартирни) са за сметка на командироващата страна. Формуляр за участие можете да изтеглите оттук.
Следвайте ни
Интересното в българската християнска история е факта, че споменът за старинната българска държава се пази по-ревностно в Македония.
“ (…) в Македония, далеч от древната българска столица, най-големия християнски център в България, се е запазил споменът за двама просветители: Свети Климент и Свети Наум, и то не само в християнските книги, но и у самия народ, отдаващ много по-голяма почит на двамата пратеници на Борис І , отколкото на по-старите римско-византийски светци. Македония беше запазила до голяма степен и култа към Свети Иван Рилски – друг християнски деец от времето на Първото българско царство, живял по времето на цар Петър. Оставям настрана по-късните светци като Прохор Пчински, Гавраил Лесновски или Иларион Мъгленски, свързани с края на Първото българско царство и началото на византийското робство.”
Иван Венедиков, Познайте ги по делата им!Българската интелигенция в моите спомени, С., 1993, с.225-226
http://www.bg-history.info/4529/Hristiianstvo-i-komunizum.html
Нова статия на Шкаровски за Българската църква:
http://www.bogoslov.ru/text/565403.html#_edn2
Уместен коментар на архим. Павел към статията на Шкаровски в bogoslov.ru.
Дон Кихоте,
Характерно за селския даскалък, каквото направиха с науката и познанието у нас българските комунисти е ползването на поместни критерии за сравнение, некомпетентни автори , нискакачествени образци на познанието и една грандомания, която мисли българите за най-велики, макар имиджа ни в света да е на бандити и проститутки, които комунистическото образование направи от честните и достойни българи. Българската екзархия е съвсем законно искане на българите, защото тяхната патриаршия беше насилствено закрита след османското нашествие на Балканите и неслучайно Стефанаки бей приема имато Богориди, защото в един от гръцките документи св.цар Борис І е наречен Богорис. Чети Петър Ников. А руското православие тенденциозно подбира факти и авторитети у нас за да изпълни проекта на Екатерина Велика – нова Византия с център Цариград с руски император и гръцки патриарх. Интересното в историята на БПЦ е какво е ставало след 09.09.1944г., когато съветската окупация качи селяните на власт.