Специалност „Теология и социално служение“ се открива в Търново
От тази година в Православния богословски факултет на Великотърновския университет стартира нова специалност – "Теология и социално служение", която ще подготвя специалисти в областта на църковната социална работа.
Професионално направление : 2.4. Религия и теология
Образователно-квалификационна степен : Бакалавър
Специалност : Теология и социално служение
Срок на обучение : 8 семестъра
Форма на обучение: Редовна
Професионална квалификация : Теолог
Квалификационната характеристика е разработена на основание Правилника за устройство и дейността на ВТУ “Св.св. Кирил и Методий“, чл. 41, ал. 2, в съответствие с Наредбата за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен “ Бакалавър “, Утвърдена с Постановление № 162 на Министерския съвет от 2002 г.
Изисквания за кандидатстване по специалността
1. Завършено средно образование.
2. Положен писмен конкурсен изпит по избор:
– Богословие
– История на България І
– История на България ІІ (тест)
– История и цивилизация – ДЗИ
– Философия
– Философски цикъл – ДЗИ
– Български език и литература
– Български език
– Български език и литература – ДЗИ
Основни знания и умения
Основни знания
Бакалавърската програма по теология и социално служение запознава студентите с фундаменталните за православното богословие постановки. Курсът на обучение дава цялостна представа за основните направления на православната теология – библеистика, систематическо, историческо, нравствено и практическо богословие; допринася за овладяване на инструментариума и методологията на богословския анализ, на християнските ценности и православни църковни традиции. Завършилите специалността:
– имат точна представа за ролята и мястото на религиозната проблематика в съвременното общество;
– притежават задълбочени знания за християнската традиция;
– познават проблемите, свързани с инославните изповедания;
– имат знания и разбиране за формирането и еволюцията на богословските понятия и категориии;
– познават тенденциите в развитието на теологията и мястото и ролята на българското богословие в световната наука;
– запознати са с актуалните въпроси на социалното служение в теологията – в България и чужбина;
– имат знание за социалните проблеми в обществото и ролята на Църквата в тяхното решаване;
– познават националната система от социални дейности и тенденциите в развитието й;
– притежават задълбочени знания за социалната дейност на Българската православна църква;
– имат знания по социална работа с лица, семейства и уязвими групи от населението.
Основни умения
– притежават способност да интерпретират събития и факти чрез осмислянето им в православен църковен контекст, като формулират съответните изводи и заключения;
– познават и владеят възможностите за анализ на извори, като прилагат съвременни методи при разглеждане на църковните процеси – сравнително-исторически и богословски анализ, структурен подход и др.;
– извършват самостоятелни издирвания и проучвания на извори и научна литература;
– предлагат и защитават собствени тези по изучаваната проблематика;
– представят информация, идеи и проблеми както на специализирана, така и на неспециализирана аудитория;
– поддържат знанията си на ниво в съответствие с развитието на богословската наука с цел устойчиво професионално развитие;
– развили са онези умения за учене, необходими им да продължат обучението си на нива, изискващи по-висока степен на автономно учене.
– притежават умения да работят индивидуално и в екип с лица и семейства в неравностойно положение;
– развиват доброволческа и благотворителна дейност
– притежават умения да организират и управяват социални проекти и програми
Образователни връзки и възможности за реализация
Квалифицираната фундаментална и специализираща подготовка на завършилите образователно-квалификационната степен “бакалавър” на специалността “Теология и социално служение” се постига чрез изучаването на задължителни, избираеми и факултативни дисциплини.
Завършилите специалност “Теология и социално служение” ще се превърнат в специалисти с висока теоретична и методологическа подготовка, с умения за осъществяване на преподавателска, научна и обществена дейност, отговаряща на православната традиция, християнската ценностна система и нуждите на съвременна България от интелигентни хора с адекватен на съвременността светоглед и актуален профил на образование, творческо мислене и активно гражданско поведение.
Обучаваните в специалността “Теология и социално служение” са специалисти, които притежават знания и умения за работа с нискодоходни и уязвими групи от населението.Способни са да допринесат за развитието на социалните услуги, извършвани от стопанки, нестопански и религиозни организации. Това са кадри, които ще позволят на Българската православна църква да възстанови своята ангажираност в социалната област и да заеме достойно място в решаването на редица социални въпроси на съвременното общество, както това вършат другите православни и неправославни църкви по света.
Възможностите за реализация на завършилите студенти, придобили образователно-квалификационната степен “бакалавър” по специалността “Теология и социално служение”, са:
– Служители в системата на Българската православна църква
– Служители в гражданската и църковната администрация
– Служители и управители на социални услуги, предоставяни от Българската православна църква и от нестопански, стопански и религиозни организации
– Експерти в неправителствени организации и сдружения, работещи по проблеми на вероизповеданието, религиозните права и свободи, социалните дейности.
– Регионални сдружения
– Научни институти
Прилагането на системата за трансфер на академични кредити на ВТУ “Св.св. Кирил и Методий“, разработена на основа на Европейската система за трансфер на академични кредити (ECTS), дава възможност за академична мобилност и международна сравнимост на получаваните знания и придобитите умения.
Бакалавърската образователно-квалификационна степен, предоставяща широкопрофилни теоретични и фактологични знания, както и практически умения по специалността “Теология и социално служение”, дава възможност на студентите да продължат своето образование в следващите образователно-квалификационни степени “магистър” и “доктор” в същата или друга сродна специалност от хуманитарната област във Великотърновския университет или други висши училища.
„Служители в системата на Българската православна църква“ Това духовници ли означава, ако не къде учат те, какво е различното?
Че богословието трябва да е и социално ориентирано, няма съмнение, но едва ли такава специалност ще даде подготовка и ще осигури реализация на младежите. БПЦ с отделни изключения нехае за такава дейност, а държавните социални заведения изискват друг тип специалисти. За целта има много по-профилирана и по-задълбочена Социална педагогика и медицинска Психиатрия.
Не виждам в системата на обучение на тази специалност разработка на човеколюбие, състрадателност, съпричастност, милосърдие и заангажираност с проблемите на ближния. Сериозните култури, които са християнски, като френската, например си дават сметка за възпитанието на чувствата , което е много сложно, още повече, че в България има една неконтролирана национална емоция, която заедно с ниската грамотност и слабата култура на българите е напомпана с грандомания, най-вече чрез целеви факти и целева интерпретация от свода на историята. И честно казано, много ми е смешно, защото тъгата, натрупана вследствие на придобитото познание ми носи печал, както се казва и в Библията, а тази печал избухва в нездрав смях. Европа каза, че нейните основи са гръцката култура, римското право и идеите на Просвещението. Така православието, славянобългаризма и националната идея, т.е. устоите на националната ни идентичност отпадат. Никой, нито „народната“ БПЦ, Атака и ВМРО не казаха нищо за това заявление
В България липсва разбиране за провала на комунизма. Комунистите учат, че са избрани от хода на историята да управляват и да разполагат с целия ресурс на населението, което е мобилизирано до крайност за построяване на светлото бъдеще. Затова комунизмът има претенциите за научност и историческите разработки, в това число тесни специализации, докторантури, целеви исторически изследвания и популярни представи доказваха правото и легитимността на БКП да бъде всичко в България. Същевременно обаче в областта на науката се даваха скромни теми и заглавия за придобиване на научна степен, като се следеше главно за идеологическа чистота и вярност към Партията и народа, защото всички официални зулуми в България се правят в името на народа. Така комунистическите учени станаха нискокачествени и на практика партийните функционери не можеха да се справят нито с противниковата идеология, нито с настроенията сред хората. За жалост същото и в БПЦвж. темата и обема на доктората на митрополит Кирил.
Характерното за разработването на перспективния модел на вярата навсякъде по света е търсенето на връзка между наука и религия. Това положение изисква от хората, които са се посветили на религията да имат реална представа за истинската наука, с реални научни титли и познания на принципите на научното дирене. Руската и българската религиозна позиция е да се търсят чудеса, божии знамения, да се говори за духовност, която е от сферата на невидимия свят и много трудно се поддава на проверимост освен от опита на историята и идеите за духовност, популярни сред населението. Има обаче научно проверими неща, които могат да докажат божественото присъствие в свещеника, ако то е факт. Например според православните св.причастие става Божия кръв. Ако биохимически анализ потвърди промяната на съставките на виното и хляба след претворяването от попа, тогава е ясно. Естествено може да има Божие тайнство, но известните биохимически съставки могат да дадат неопровержимо доказателство за вярата.