Тържествено богослужение във Варненска епархия ще отбележи годишнина от морска битка
Църковното настоятелство при храм "Св. арх. Михаил" в село Българево, с благословението на Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил, ви кани на тържествена Света Литургия в храма на 31 юли (събота) от 8. 30 ч. Литургията ще бъде отслужена от Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил по повод 229 години от блестящата победа на руската ескадра над турския флот в сражението при нос Калиакра на 1 август 1791 г.
В храм "Св. Арх. Михаил", с. Българево, ще бъде пренесена частица от мощите на светия праведен Фьодор Ушаков.
На 31 юли 2005 г. в чест на събитията край нос Калиакра, в знак на братска християнска обич и в памет на това, че победата на светия праведен Фьодор Ушаков се помни и се почита в България, частица от неговите мощи беше дарена и тържествено пренесена от гр. Ярославл – Русия, до гр. Варна. Светите мощи се съхраняват в Морския храм "Свети Николай Мирликийски Чудотворец".
Адмиралът е роден на 24 февруари 1744 година в село Бурнаково, Ярославска област), в небогато дворянско семейство. Неговият баща Фьодор Игнатиевич Ушаков, е сержант от армията в оставка. Адмирал Ушаков завършва Морския кадетски корпус през 1766 година и служи в Балтийския флот. От 1769 година служи в Донската (Азовска) флотилия. Участва в Руско-турската война от 1768-1774 година.
От 1774 година командва фрегата. През 1780 година е назначен за командир на императоската яхта, но скоро се отказва от кариера на придворен. В периода 1780-1782 година е командир на линейния кораб „Виктор“, който охранява в Средиземно море руските търговски кораби от пиратските действия на английския флот.
В началото на Руско-турската война от 1787 година е командир на линейния кораб "Свети Павел“. При остров Тендра и нос Калиакра прибягва до създаването на нова маневрена тактика, която се отличава от приетата по това време линейна тактика.
През 1793 година е произведен в чин вицеадмирал. Показва образци на организация и взаимодействие между армията и флота. През 1800 година ескадрата на Ушаков се връща в Севастопол. Заслугите на Ушаков не били оценени от Александър I, който го назначава на второстепенна длъжност – главен командир на Балтийския гребен флот и началник на флотските команди в Санкт Петербург.
През 1807 година излиза в оставка. По време на Отечествената война от 1812 година Ушаков бил избран за началник на опълчението на Тамбовска губерния, но поради болест се отказва от длъжността.
Адмирал Ушаков умира на 14 октомври 1817 година в своето имение в село Мордовия. Погребан е в Санаксарския манастир в близост до град Темников.
Паметта на праведния Адмирал Ушаков се празнува в деня на неговата кончина – 2 (15) октомври и в деня на прославянето му 23 юли (5 август).
Все едно гърците да отслужат молебен за годишнината от ослепяването на българските войници на Самуил или румънците – панихида по случай загубването на Северна Добруджа през 1940 г. след намесата на Хитлер.
Пиша си коментари и за какво ли ги пиша – никой не може да каже копче на официалната политика на БПЦ и на нейната стратегия за укрепване на международното й положение и за експлоатация на чувствата на народа и връзките си със силните на деня. Бойко Борисов каза, че нещата накланят към задължително вероучение и хоп – църковна лития, която не се осъществи при предишните правителства. Освен това Държавата дава добри пари за материалин форми на култа, т.е. лустрото изглежда добре, но какво има като дух и слово в тези нови и обновени православни храмове и манастири освен аткракциона и мистиката? Сега литургия за славата на руското оръжие, като че ли руснаците издържат БПЦ, те са я създали и те помагат със средства за развитие на православието у нас. А за българските бойни успехи през всички векове, кой ще изнесе литургия и ще освети историческия спомен, на който лежи и пропагандата на БПЦ? Да, ама тези бойни успехи са били и срещу православни народи – тогава мълчание и гушене в „храма“.
През комунизма ни учеха, че любовта към социалистическа България преминава през любовта към СССР – такава беше интернационалната линия на БКП за подчинение на по-големия брат. Както изглежда БПЦ ще ни учи, че любовта към Бога преминава през любовта към Русия. Навремето един неграмотен ревностен православен ми каза в частен разговор, че ако не е Русия световният ред ще смаже православието. Интересно, помислих си, нали според православната пропаганда и иделогия с православните е Бог, а Той е по-силен от земни военно-политически фактори и си зададох историческия въпрос как българите са пазили православието през османска власт, когато Русия не е била такъв могъщ военно-политически фактор, какъвто става след управлението на император Петър Велики? И пак си зададох историческия въпрос – какво прави Русия от времето на Суворов и Екатерина Велика до края на ХІХ век, та не ни освободи от османска власт, макар да имаше силата и мощта да го направи?
http://www.monitor.bg/article?id=184115
Истината според православното разбиране за нея не е това,което се вижда,а това което е,това, което е същината и смисъла на явленията. БПЦ и новообърнатите православни, или православните по национални съображения наливат средства и ресурс в показни деяния. Дават се луди и то държавни пари за постройки, за материални форми на култа, за церемониал, за коли и предмети на лукса, зада хване окото на обикновения българин и така да го привлече към почитание на хората от БПЦ и към внушение на тайнственост и престиж. За съжаление обаче по данни от реалната ни народопсихология българите се задълбочават изключително във важните според тях неща,и ако религията за тях е важна, те ще се задълбочат не в показните форми на култа, а в същината на хората, които представляват религията в България. Така българите ще потърсят доказателства за връзката с Бога на расоносците, за това дали се чуват и изпълняват техните молитви и треби, за реалното приношение на божественост в делата и помислите на БПЦ и т.н.
Драги Chingis:
Негативните точки за твоя (дълъг) коментар отразяват не качеството на разсъжденияta. Те са интересни и аз ги споделям. За съжаление обаче коментираната статия е посветена на друг проблем.
Дон Кихот, който обикновено също се подхлъзва, този път не ни препраща към някой линк дискутиращ класическа музика от Италия (когато статията дискутираше международната среща на монаси и монахини, която се проведе в Рилския манастир). Напротив, този път той го е казал забележително находчиво и точно.
Наистина, къде е светостта в подвизите на Фьодор Ушаков? При тези критерии къде да поставим генералите Скобелев, Гурко, и др. А дали и Сталин (който анихилира хипер-дявола Хитлер) не би се надявал на нещо?
Има ли място църковното възхваляване на военщината от всякакъв калибър и произход? Нима не е очевидно, че „нашите храбри бойци” са в „техните” очи точно това, което ние наричаме враг… Разбира се, без военщина все още не може, но здравият разум едва ли ще открие в нея нещо свещенно.