Във Велико Търново и Омуртаг ще бъдат чествани 200 години от гибелта на св. мчк Йоан Търновски
С възпоменателни служби и научен форум във Велико Търново и Омуртаг ще бъдат чествани 200 години от гибелта на св. мчк Йоан Търновски (Трапезицки).
Историкът Стоян Долапчиев – председател на инициативния комитет за отбелязване на годишнината, посочи, че целта е да се популяризира животът и делото на търновския светец.
Във Велико Търново възпоменанието ще се състои на 16 юли в Катедралния храм. На този ден преди 200 години светецът, чието светско име е Иван Димов, бил обесен на 18-годишна възраст заради отказа му да приеме исляма, посочи Долапчиев.
Най-сериозният изследовател на живота на св. мчк Йоан Търновски (Трапезицки) е вече покойният академик Иван Радев. Той открива, че двама атонски монаси – Никифор и Йеротей, са присъствали на обесването му през 1822 г., написали са негови жития и молитви, а година по-късно, на същия ден в патриаршеската църква „Св. св. Петър и Павел“ в старопрестолния град той е бил обявен за мъченик и канонизиран.
В житията се посочва, че светецът е роден в Омуртаг през 1804 г. в семейството на търговец. На 14-годишна възраст се мести в Търново, където започва работа в керемидчийска работилница. Интересна подробност е, че днес е изучено и запазено родословното дърво на светеца, публикувана е книга за него и това е дело на учителката от Търговище Димитринка Карамфилова, която е негова пра-прародственица по майчина линия.
На 17 юли в Омуртаг ще се състои родова среща на неговите наследници, която ще започне с литургия и шествие и ще завърши с поставяне на паметна плоча пред църквата в града. „Това е един от малкото случаи, в които родът помни своя предшественик. Споменът за светеца е жив и се пази от следващите поколения“, посочи Карамфилова. „Сред родствениците му е и вторият български космонавт Александър Александров, който е от Омуртаг и е присъствал на първата родова среща“, допълни тя.
Две икони са създадени с лика на св. мчк Йоан Търновски (Трапезицки) от богослова д-р Пламен Събев, който също е в инициативния комитет за честването на годишнината. Той подготвя и трета икона с 14 житийни сцени. Една от идеите, свързана с годишнината, е изграждане на параклис във Велико Търново, чийто патрон ще бъде светецът, посочиха организаторите.
На 14 октомври е предвиден голям научен форум във Велико Търново, на който ще бъдат представени проучвания за живота на светеца, чудесата около неговата смърт и възможностите да бъде открит неговият гроб, посочват инициаторите.
Мъченик Йоан Търновски е българин от гр. Осман пазар (днес Омуртаг). Майка му се казвала Мария, а баща му – Димо и въртял голяма търговия с Германия и Италия. Поради обезценяване на тогавашната монета флорина през 1812 г. той фалирал. Наскоро Димо починал. Починала след него и жена му. Тогава Йоан се преселил в Търново и станал съдружник на някакъв тухлар и керемидар. Обаче като млад се увлякъл в някакъв заговор. Турците го арестували. Те обесили сподвижниците му, а когато дошъл неговия ред, той от страх припаднал. Турците го свестили, но и го измамили да приеме мохамеданство, ако иска да остане жив. В онова състояние на уплаха той обещал и изпълнил обещанието си. Но 8 месеца по-късно в него заговорила съвестта. Той не намирал покой ни денем, ни нощем. Пък и никой от християните не смеел да му помогне със съвета си – нито миряни, нито духовни, защото голяма била отговорността пред корана и турските закони, ако християнин посъветва вече потурчения да се върне в християнската вяра. Само единствен йеромонах Йеротей от Светогорския манастир Каракал си позволил да го посъветва да се пресели някъде, гдето не го познават, и там с пост и молитва да се приготви за мъченичество. Дал му и една сребърна кутия с изображение на кръст върху нея, за да я продаде, защото му трябвали пари, а се срамувал сам да я продава. Като видели в ръцете му тая християнска кутия, турците започнали да издирват откъде може един мохамеданин да има такова нещо. Издирването стигнало дотам, че Йоан публично изповядал от наболялата си душа Христа и прокълнал Мохамеда. Това било съобщено на градоначалника. Йоан бил отново разпитван, но останал непоколебим в своята християнска вяра. Подложен бил на продължителен жесток бой по краката. Той не издал нито един стон – само тихо говорел: „Помени ме, Господи, в царството Си!“ А след като мъчението свършило, за почуда на всички Йоан скочил на крака, като че ли нищо не е било. Окован в тежки железни вериги, той бил хвърлен в тъмница, гдето имало множество затворени за неплатени данъци. Те свидетелствували, че през време на всенощната му молитва виждали над главата му голяма светлина. В продължение на 7-дневния си затвор Йоан не вкусил от турците ни хляб, ни вода. Хранела го Божията благодат.
Подир седем дни управителят отново изправил мъченика на съд. Сега той се помъчил с ласки и обещания да го върне в мохамеданството. Показал дори куп злато, което обещавал да му подари, както и най-хубавия дом в Търново. Всичко било напразно. Мъченикът отново изповядал Христа и похулил Мохамеда. Последвал пак жесток побой и поругание, които св. Йоан като истински християнски мъченик приемал с радост. Особено нощно време мъките в тъмницата били тежки, жестоки. Но мъченик Йоан непоклатимо пребъдвал в християнската си вяра. Тогава го извели в градското съдилище и три пъти го питали: „Мохамеданин ли си или християнин?“ Той и трите пъти отговарял: „Християнин съм и желая да умра за Христа!“ Тогава съдията произнесъл смъртна присъда – мъченикът да бъде обесен на определено място вън от града. Когато войниците водели осъдения, той надясно и наляво се кланял на срещаните християни, като просел прошка и се молел: „Пресвета Богородице, спаси ме! Обхванат от множество напасти, към тебе прибягвам да търся спасение, о майко на Бог-Слово и Дево, спаси ме от моите тежки и горчиви обстоятелства!“ Пред бесилото помолил да му се разреши да си направи последна молитва. После казал на войниците: „Сега изпълнете заповедта!“ И го обесили. Мъченик Йоан Търновски предал духа си в Божиите ръце. Било е събота, 12 часа през деня, 16 юли 1822 г. Втората нощ след обесването снели тялото на мъченика от бесилката. Не е известно где са го положили.
Източник: БТА; „Жития на светиите“, Синодално издателство, София, 1991 г., под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев)
