Епитафия за Камен Чанев
Камен Чанев
Този текст е посветен на един рядък певец и истински артист – българския тенор[1] Камен Чанев.
Животът му е изцяло посветен на истинското изкуство, свидетелство за което е музиката, която той правеше. Бродски твърди, че биографиите на поетите са като на птиците – звученето на гласовете им е тяхната история. Не мисля, че ще сгрешим, ако приложим тези думи към маестро Чанев.
Камен Чанев е роден на 27 август 1964 г. в Сливен, където завършва Френската гимназия. По-късно завършва и Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Специализира в Рим в Академията на Борис Христов, когото счита за най-великия световен бас (Борис Христов му е казвал, че един ден може да стане голям певец). Работил е с Александрина Милчева, Гена Димитрова, с пианиста Леоне Маджера. Лауреат е на конкурса „Джуси Бьорлинг“ в Швеция.
През 1992 г. Чанев започва работа в Софийската опера, където се изявява в продължение на 5 години. След това се мести в Прага, където пее 2 години. На представление в Прага го чува Йоан Холендер – по това време директор на Виенската Щатсопер, и го кани за гост солист[2].
Изявява се на големите оперни сцени в Европа, Азия и САЩ, има ангажименти във Виенската опера и Арена Ди Верона. От 2016 г. е в трупата на Старозагорската опера[3].
В началото на кариерата си той се изявява в по-лиричен теноров репертоар, а по-късно изпълнява роли с драматично звучене – главно Верди и Пучини.
Камен Чанев почива на 26 ноември 2020 г. в Стара Загора на 56-годишна възраст, след усложнения от COVID-19.
Камен Чанев в последната си роля – Отело в операта „Отело“. Снимка: Държавна опера – Стара Загора
Смъртта му е поредното доказателство за несъстоятелността (за да не използвам друга, по-остра дума) на конспиролозите, които отричат опасността от коварния вирус, връхлетял целия свят. И трябва да признаем, че ако Бог е взел почивка от всичките Си дела в седмия ден (Бит. 2:2), то за посредствеността няма почивен ден. И историята, и настоящето го доказват.
България и светът се разделиха с артист от международна величина, който в последните години блестеше на родния ни оперен небосклон като най-ярката звезда. Смирен служител на една музика, която е предназначена за душата, а не за краката (позволявам си да ползвам фраза на журналиста Бойко Василев). Музиката, скъпи читатели, има своите високи етажи, и Камен Чанев беше там. А когато сме нависоко, знаем до Кого сме по-близо, нали?
За да стигне обаче до тези високи етажи, на човек не му е предоставен бърз превоз във вертикална посока. Още повече, че ние почти винаги избираме по-лесния път, включително и в музиката – тук ще спомена думите на Камен Чанев: „Не можем да влезем в Европа с анадолска музика“. Защото изкуството не е еднократна салфетка, а нещо, което влиза в сърцето. И когато отдаваме внимание на музика със съмнително качество, правена от не по-малко съмнителни автори, ние неволно я допускаме в сърцата си, откъдето тя излиза под различни изкривени форми. Халтурата, която някои ни предлагат за култура, няма да издържи най-важния изпит – изпита на времето.
С отличие ще го преминат творци като маестро Чанев (ненапразно името му означава камък). Освен това знаем, че понякога живите са като мъртви, и обратното. Камен Чанев е жив не само в Бога, неговия Създател, а и в сърцата на тези, които го обичат, в сърцата на обичащите изкуството му.
Един от ценителите на това изкуство е митрополитът на Старозагорска епархия, Негово Високопреосвещенство Киприан, който показа на дело уважението си към артиста – предложи погребението на Камен Чанев да се извърши в двора на Митрополитския храм „Св. Димитър“. Така, Камен Чанев легна в земята, приютила в себе си духовници като Старозагорските митрополити Павел, Климент и Панкратий, с които той вече ще дели своя „вечен дом“. Стореното от митрополит Киприян свидетелства за това, че съзнанието на Църквата за важността и моралната сила на високото изкуство е будно. И как би могло да бъде другояче – знаем, че в продължение на много векове европейското изкуство се е създавало под сводовете на християнските храмове. Вярвам, че митрополит Киприан (който е и прекрасен музикант) е бил воден от съзнанието, че изкуството (представител на което е маестро Чанев) ни напомня, че човешкото лице трябва да бъде отчетливо, а не сливащо се с тълпата. „А една тълпа – твърди поетът Т.С. Елиът – няма да бъде по-малко тълпа, ако е добре нахранена, добре облечена…“.
Вероятно ще има и отрицателни реакции на решението на Старозагорския владика – някои ще питат: откъде-накъде в двора на храма ще се погребва един оперен певец? Веднага отговарям, и то с думите от благодарствения акатист „Слава Богу за всичко“: „С напътствието на Светия Дух, Ти озаряваш мисълта на художниците, поетите…“ (икос 7). От тези думи разбираме, че Бог може да действа и чрез многоликото изкуство. А истинските певци са художници (нашият оперен певец Никола Гюзелев е бил художник, руският бас Шаляпин е рисувал графики и е правил скулптури) и поети в областта на музиката, защото те подаряват на сетивата ни една по-хармонична картина на битието, по-красива и ярка от сивотата на това, което е видимо за всички. Вероятно и по-близка до онзи Небесен град, „чийто художник и строител е Бог“ (Евр. 11:10).
Не е случайно, че в Александро-Невската Лавра, най-големия манастир в Санкт Петербург, освен духовници и аристократи, са погребани и много хора на изкуството, като руските композитори Глинка и Бортнянски. Също така, световно известният оперен певец от миналото столетие – баритонът Тито Гоби е погребан в Рим, на гробището Кампо Верано, разположено около древната базилика (VI в.) на св. Лаврентий (†258), построена над мощите на римския архидякон.
Трябва да подчертаем, че надгробните паметници не се строят за тези, които се покоят под тях, а за тези, на които ще напомнят за миналите дни и великите личности, които повдигат националното ни самочувствие. Което, съгласете се, има нужда от повишаване, особено в днешното време на чуждопоклонничество и размити ценности.
Като малък Камен Чанев прави първите си музикални стъпки в хора на академик Методий Григоров, диригент и протопсалт (първопевец) на БПЦ, към когото оперният певец е засвидетелствал неведнъж добрите си чувства: „За музикалното изкуство ме откри диригентът Методи Григоров.“ Академик Методий Григоров, който преведе и нотира много от богослужебните текстове на български език, почина през юли тази година. Вероятно някъде горе тези двама мъже вече са се срещнали и създават музика заедно.
Маестро Чанев казва следното: „Затова в Пpавославната църква няма инcтpyменти, защото човешкият глас е божествен”. Според мен думите му говорят много за отношението на певеца към Този, Който му е дал дарбата да пее. Маестрото, който смята българската публика за една от най-топлите и добронамерени, приживе е бил много скромен човек. Той споделя: „Винаги трябва, когато излизаш на сцената, да си много смирен. С боязливост и с вътрешно страхопочитание към произведението, към ролята ти, към публиката.“
Мой близък, музикант, ми сподели, че през 80-те години на XX в. с Камен Чанев са били заедно войници, част от Ансамбъла на строителни войски, ръководен от маестро Валентин Бобевски. Чанев още тогава е имал изключителен глас (т.нар. белкантова школа[4]), звучащ по-скоро лирично. В разказа обаче имаше нещо по-важно както за разказващия, така и за мен, слушащия – младият тогава Камен е бил много отзивчив и добронамерен, „и през годините след това, когато сме се виждали тук-там, никога не се е правел, че не ме познава, както някои други…“ – споделя моят приятел.
Бог да прости Своя раб Камен. Да му даде покой. А покоят е важно нещо – особено за човек, част от световния оперен елит, който споделя, че през последните 20 години животът му преминава в самолета, в хотела и в операта. Смъртта му е огромна загуба за България и целия оперен свят.
До второто славно идване на Христос, когато Той ще дойде със слава да съди живи и мъртви, мястото на маестро Чанев в двора на храма „Св. Димитър“ ще бъде осенявано от крилете на тези, които винаги гледат лицето на Небесния Отец (срв. Мат. 18:10). Това, съгласете се, вдъхва много надежда, а знаем от св. ап. Павел, че „надеждата не посрамя“ (Рим. 5:5).
Накрая – нека се насладим на прекрасния и незабравим глас на Камен Чанев, изпълняващ ариозото[5] Ingemisco (лат. „въздишка“) от прочутия Реквием (произведение за хор, солисти и оркестър с траурен характер) на Джузепе Верди, където впрочем имаме възможността да чуем: „В стадото Си място Ти ми отреди, отскубни ме от рогатите козли и от дясната Си страна ме постави.“
Бележки:
[1] В пеенето тенорът (от италиански tenore, от латински tenere – държа) е високият мъжки глас. Мъжките гласове се делят на баси (ниски), баритони (средни) и тенори (високи). По законите на акустиката височината на звука зависи от честотите на трептене, т.е. от тяхното количество в секунда. Съществуват различни класификации на теноровите гласове, като най-често те се разделят на лирически и драматически. Тенорът е с диапазон от до на малка до до на втора октава. Тенорите са най-редките и крехки по своята природа гласове.
[2] Бончев, М. Великите тенори на България. С., 2012, с. 200.
[3] Почина оперният певец Камен Чанев, www.bnr.bg, 26.11.2020 г.
[4] Белкантовият стил се отличава с лекота на пеенето, красота на звука и напевност. Възниква в италианската опера в средата на XVII в. Срв. Клостерман, Е. Кратък музикален речник. С., 1995, с.19.
[5] Ариозо – малко вокално съчинение, неголяма ария.
