Изпълват се 134 г. от кончината на първия български Екзарх Антим
На днешния ден се изпълват 134 г. от кончината на първия Видински митрополит и пръв и многозаслужил български екзарх.
Портрет на Екзарх Антим I, 1872 г. Източник: ДА-Видин
Негово Блаженство Антим I е виден политик, държавник и общественик, останал в историята като истински проповедник на евангелското слово, изявител на Христовата свобода, борец за независимостта на Българската църква и за засилване на нейната роля като обединителка на народа. Негови са думите: „Ще бъда блажен, ако с моята саможертва възскръсне България за нов свободен живот!“
Той е роден през 1816 г. в Лозенград, Източна Тракия (днес в Турция) със светско име Атанас Чалъков. През 1837 г. Атанас Чалъков приема монашеско пострижение в манастира Каракал на Света гора Атонска, с името Антим, в чест и памет на св. Антим, епископ Никомидийски, който всяка година според църковния календар се чества на 3 септември, като впоследствие е зачислен като брат в Хилендарския манастир.
През 1843 – 1844 г. младият йеродякон Антим учи в най-реномираното светско училище в Османската империя – Великата гръцка народна школа в цариградския квартал Куручешме. През 1848 г. завършва с първия випуск богословското училище на Великата Христова църква в Хaлки, днешна Турция – Принцови острови. (Халки е вторият по големина Принцов остров в Мраморно море, близо до Истанбул. Официално е квартал от истанбулския район Адалар). От запазената диплома, написана на старогръцки език на пергамент през 1848 г., става ясно, че бъдещият екзарх е завършил училището с отличие, че преподавател по свещено богословие и философия му е бил ректорът Константин Типалд, а сред подписите е и този на Неофит йеромонах Рилски – професор по славянска филология.
След завършването на богословското училище на остров Халки постъпва в Одеската духовна семинария със стипендия, издействана от руския консул в Измир – Османска империя, Турция. Продължава образованието си в Московската духовна академия, която завършва през 1856 г. с магистърска степен по богословие. Заради изрядните си качества бил ръкоположен в йеромонашески сан (презвитер) лично от митрополит Филарет Московски.
От Русия бъдещият екзарх се завръща в Цариград и Патриаршията го удостоява с архимандритско достойнство. Известно време е преподавател и ректор на богословското училище на о. Халки. На 25 май 1861 г. Антим Първи получава епископски сан и е назначен за Преславски митрополит, но отказва да заеме поста си, докато не се реши българският църковен въпрос. От 1865 г. митрополит Антим е ректор на семинарията на остров Халки, а през 1868 г. е назначен за Видински митрополит. Същата година Антим Първи отхвърля църковното подчинение на Цариградската патриаршия и заедно с други архиереи повежда борба за независима българска църква. С писмо от 16 декември 1868 г. Видинският митрополит Антим се отказва заедно със своето паство от ведомството на Цариградската патриаршия и се присъединява към Иларион Макариополски и Паисий Пловдивски, заедно с които подписва изложение до Цариградския патриарх. На 20 февруари 1870 г. излиза султански ферман за учредяването на Българската екзархия.
След учредяването на Българската екзархия Антим Видински участва заедно с четиримата архиереи (Иларион Ловчански, Панарет Пловдивски, Паисий Пловдивски и Иларион Макариополски) във Временния свети синод, подготвящ Първия църковно-народен събор, който трябва да приеме екзархийски устав и да избере български екзарх. През март 1871 г. митрополит Антим е избран за член на Привременния синод на Българската екзархия и участва в Църковно-народния събор от 1871 г. На 16 февруари 1872 г. Видинският митрополит Антим е избран от Църковно-народния събор за български екзарх. Трябва да се отбележи, че свиканият през февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх Ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран Видинският митрополит Антим I.
Активният и просветен екзарх играе съществена роля в борбата с униатската пропаганда, за изграждане на Екзархията и за духовното, културното и просветното издигане на българския народ. Екзарх Антим I подпомага морално и материално освободителното движение за освобождаване от турското иго. В екзархийския дом в Цариград той се среща с Христо Ботев (есента на 1875 г.) и с други революционери, дава им пари за подготовката на Априлското въстание и ги благославя с думите:
„Бъдете блaгословени, вие бългaрски чедa. Когaто се върнете при вaшите другaри във Влaшко, предaйте им, че от високия екзaрхийски престол, нa който ни постaвихa, кaкто вие, достойни чедa нa Бългaрия, aз не ще престaнa дa бъда носител нa духa нa нaродa си и с нaй-буден поглед и твърдо постоянство ще вървя към постигaне нa великaтa неговa нaционaлнa зaдaчa (освобождението).“
След жестокото потушаване и баташките кланета през 1876 г. по инициатива на екзарх Антим I са събрани доказателства за турските жестокости в Перущица и Батак. Екзарх Антим I ги обобщава в доклад, изпратен до посланиците на великите сили в Цариград. Той уведомява и правителствата им за турските жестокости, като на свои разноски изпраща Марко Балабанов и Драган Цанков в Западна Европа, а сам оглавява делегация до турското правителство в защита на българския народ. Дейността на екзарх Антим I води до свиквaнето нa Цaригрaдскaтa послaническa конференция през декември 1876 година. Екзархът връчва на конференцията мемоар, с който иска подобряване участта на българския народ, като му се даде автономно управление в областните му граници, определени с фермана от 28 февруари 1870 г. Великият везир Мидхат паша иска Екзархът да оттегли мемоара и да го замени с друг, подобен на другите патриарси, в смисъл, че техните народи са доволни от мира и правовия ред в Отоманската империя. „Не мога да изменя мемоара си – заявява категорично екзарх Антим. Как мога да бъда благодарен на правителство, което коли, беси и притеснява тъй жестоко българите. Не, аз няма да изменя на народа си!“ Конференцията взима под сериозно внимание мемоара на Екзархията и се изказва в полза на българския народ. Решението на конференцията не се прилага. Това става причина за печалния завършек на екзаршеското служение и жертвено родолюбие на екзарх Антим Първи.
От ляво надясно: мит. Иларион Макариополски, мит. Натанаил Охридски, мит. Антим Видински и мит. Иларион Ловчански, 70-те години на XIX в.
През януари 1877 г. Антим I проваля специално свикано „Велико народно събрание“ в Цариград, като нарочно се „подхлъзва“ в Цариградската баня. Единствена цел на събранието е била екзарх Антим да се отрече публично от доклада си за турските кланета. На 14 април 1877 г. с везирска заповед екзарх Антим I e свален от екзархийския престол, осъден е на смърт за държавна измяна, но впоследствие присъдата му е променена. След скорошен преврат в отоманската империя присъдата е заменена със заточение. На 17 юни 1877 г. екзарх Антим I е изпратен на заточение в Анкара, Мала Азия. В писмо чрез митрополит Исидор до руския император Александър II, екзарх Антим I описва тежкото положение на българския народ и моли царя да се застъпи за България. Прочитайки го, Александър II се просълзил и написал върху него „Да се освободи България!“. През март 1878 г., след освобождението от турско робство, в резултат на обща амнистия екзарх Антим отново заема екзархийския си пост и взема дейно участие в изграждането на новата българска държава. От 14 февруари до 16 април 1879 г. екзарх Антим I председателства Учредителното народно събрание, което избира подкрепяния и от него проект за конституция. От 17 април до 26 юни 1879 г. председателства Първото Велико народно събрание в Търново, което избира княз Батенберг за първи български княз. Екзарх Антим е избран и за председател на Първото обикновено нaродно събрaние, но откaзвa да приеме поради старческа немощ и отслабени сили.
През 1878-1879 г. екзарх Антим I се включва активно и в комитетите „Единство“, подкрепя и дава голяма материална помощ на Кресненско-Разложкото въстание. На Шипка екзарх Антим полага основния камък за издигане на първите паметници, които са руски, построени през 1878-1881 г. в памет на героите, паднали за свободата на България. Паметникът на свободата, който е най-големият и внушителен днес, е открит през 1934 г. на връх „Свети Никола“ (днес връх Шипка). Паметникът е осветен от Старозагорския митрополит Павел в присъствието на Н. В. цар Борис Трети. По единодушното решение на Народното събрание Антим I оглавява делегация до Русия, която благодари на руския народ и на Царя-Освободител Александър II за освобождаването на България. Екзарх Антим се връща във Видин и поема ръководството на Видинската митрополия като митрополит, какъвто е бил преди да бъде избран за екзарх. Той завещава цялото си състояние за построявaнето на катедралата „Св. Димитър“, за изграждането на читалище и за развитие на просветното дело във Видин и построява голяма двуетажна прогимназия (която днес е IV ОУ „Св. Климент Охридски“).
След Берлинския конгрес през лятото на 1879 г. Антим I организира масово събиране на подписи във Видинска и Врачанска епархии срещу решението за разпокъсване на Сан Стефанска България. За разлика от повечето русофилски настроени политици и йереи, Антим I отстоява неизменно българските национални интереси. Когато разбира, че руските империалистически интереси ги застрашават, той подкрепя либералите в лицето на Стефан Стамболов и Петко Каравелов, с които е и дългогодишен приятел. „Вие ни освободихте от турците, чудя се, кой ще ни освободи от Вaс“, попитал Антим I княз Дондуков през 1879 г. на банкет по повод неговото изпращане в Търново. Видинският митрополит и бивш екзарх Антим I се обявява рязко против преврата, свалил на 9 юли 1886 г. княз Александър Батенберг, и подкрепя Стамболов и Регентството. На 14 ноември 1885 г., през Сръбско-българската война, Антим I отказва да напусне обсaдения Видин с думите: „Трупът нa пaстирa трябвa дa бъде тaм, дето пaдa нaрод и войскa.“ През 1887 г. той е депутат в Третото Велико народно събрание, което избира Фердинанд за български княз и го призовава публично да спазва Търновската Конституция.
На 1 декември 1888 г. екзарх Антим I предава Богу дух в град Видин и е погребан, както споделя Видинският митрополит Неофит, „с подобаваща за сана и заслугите му към българската държава, народ и Православната ни църква церемония в старата черква „Св. Николай“. Църковният изследовател иконом Йордан Н. Василев достойно описва погребението на Антим I така: „На 1 декември (четвъртък) 1888 г. в два часа след обяд на скромен монашески одър в стаята си в старата Видинска митрополия се преставя пред Господа един от най-ярките представители на нашата възрожденска и предосвободителна епоха. Борец за църковно-народни правдини, първи Български Екзарх на възобновената независима Българска църква и строител на Третата българска държава, приснопаметният Екзарх Антим I и митрополит Видинский“. От престолния град Видин се разпращат скръбни телеграми до Св. Синод, Народното събрание, правителството и по цялата страна.
На извънредно траурно заседание Св. Синод под председателството на Доростолский и Червенски митрополит Григорий (1828 – 1898) разпорежда опелото на блаженопочиналия Екзарх да бъде извършено от Доростолский и Червенски митрополит Григорий, ученик на дядо Антим в Халкинското богословско училище. Траурно заседание провежда и Петото Обикновено Народно събрание под председателството на Панайот Славков, който в присъствието на 279 народни представители казва:
„Господа народни представители, по повод пристигналото печално известие (в това време всички народни представители застават прави) за смъртта на Негово Блаженство Екзарх Антим I, митрополит Видински, първи председател на Първото Велико Народно събрание, многозаслуживши деятел за възраждането на Църквата и народа ни, отличен и искрен патриот, предлагам на Народното събрание, в знак на съболезнование, да се вдигне днешното заседание.“
Обявява се траур за цяла България, а парламентарните секретари З. Градинаров и Иван Антонов са определени да представляват Народното събрание на погребението във Видин. Всички тогавашни вестници излизат с траурни съобщения и некролози, поместени на цялата първа страница. Престолният град Видин е изпълнен с черни знамена, а ковчегът с блаженопочиналия Екзарх се полага в средата на катедралния храм „Св. вмчк Димитър“. Две денонощия край него са свещеници от епархията на молитва, по дежурство четат Псалтир и хиляден народ преминава да се поклони на дядо Антим. Архиерейската заупокойна света Литургия и опелото, отслужени от Доростоло-Червенския митрополит Григорий в съслужение с архимандрити, свещеници и дякони от епархията, започва рано, в 7 часа сутринта в катедралния храм – неделя на 4 декември. След извършване на опелото дядо Григорий произнася от името на Св. Синод трогателно слово, в което обрисува живота и дейността на Екзарх Антим I. След това свещеници в пълно свещеническо облачение [одеяние] изнасят ковчега с великия покойник от храма. Почетна рота от видинския гарнизон взема за почест, а духовата музика, оркестър на Трети пехотен Бдински полк изпълнява погребалния химн „Коль славенъ“ (Какъ славен е нашият Господъ на Сион…). От двора на катедралата погребалното шествие се изтегля и спира пред митрополитския дом, където дядо Григорий казва кратка заупокойна молитва, а след това директорът на Видинската гимназия Д. Благоев прочита биографията на дядо Антим. След това ковчегът с блаженопочиналия дядо Антим се вдига от шест свещеници. Около него застават шестима висши държавни служители с дълги черни ленти пред раменете, държащи големи бели запалени свещи, обвити в черно. До тях застават председателят на окръжния съд, градският прокурор, съдебният състав и директорът на Видинската гимназия. Погребалната процесия се предвожда от представителна войскова част, състояща се от пехота, конница и артилерийско отделение, следвана от учащата се младеж, представители на разните сдружения, търговски, културни и родолюбиви организации, всички със своите знамена, обвити в траурни ленти. Духовници и видни граждани носят върху кадифени възглавнички многото ордени на блаженопочиналия Антим I. Пред ковчега върви в пълно архиерейско облачение Доростолският и Червенски митрополит Григорий и духовниците. След ковчега пристъпват роднините на дядо Антим и представителите на Двореца, на Народното събрание и Правителството, следвани от офицери, учители и хиляди граждани от епархията и страната. Пред Военния клуб процесията спира и отново се казва заупокойна молитва, след което видинският учител Г. Паунов казва дълбоко прочувствено слово за дядо Антим. В двора на старата църква „Св. Николай Чудотворец“ се отслужва последната заупокойна молитва. Митрополит Григорий казва прощално братско слово и от името на Българската църква и опечаления народ се прощава с дядо Антим. В два часа след обяд, при пеенето на „Вечная памят!“, „Христос воскресе…“ и прощални залпове на почетната рота ковчегът с приснопаметния Екзарх Антим I се спуска в гроба.“
От 4 декември 1888 г. до 3 септември 1934 г., близо 46 години, гробът на Антим Първи се намира в гроб под навес на стария храм „Св. Николай“. При започване на строителството на новия храм „Св. Николай“ и изграждането на мавзолея, гробът на Екзарха е отворен от Видинския митрополит Неофит и протосингела на Видинската митрополия архимандрит Евгений, като останките са извадени, надлежно измити и благоговейно са положени в саркофаг, намиращ се в криптата на мавзолея, където почиват и днес.
Белоградчишки епископ Поликарп
„Омофор“, 2019
