Светините на древния Владимир

В този град ме доведе желанието да се поклоня на мощите на светия изповедник Атанасий (Сахаров), пострадал по съветско време, които се пазят в местния манастир “Рождество Богородично”. При това имах щастливата възможност да посетя не само тази обител, но и други местни светини, за които искам да ви разкажа. По молитвите на св. Атанасий винаги се намираха добри люде, които ми показваха града и неговите храмове. Така краткото ми посещение в този град се превърна в истинско поклонение на светините на древния Владимир.

Манастирът “Рождество Богородично”

Манастирът “Рождество Богородично” е разположен недалеч от гарата, само на десет минути път от нея, на висок хълм над река Клязма – някога там е била градската крепост.  Дори и сега, за да попаднеш в обителта, трябва да се изкачиш по пътечка, която води нагоре по склона. За поклонника този път е сякаш пропуск за един мъничък и уютен град.

Една от най-старите обители в Русия, манастирът “Рождество Богородично” е основан от владимирския княз Всеволод Голямото Гнездо. Смята се, че това се е случило през 1191 г.

Главен център на монашеския живот на Владимирско-Суздалската Рус, едно от средищата на руските книжовници и летописци, резиденция на общоруските митрополити — такива са славните страници на историята на манастира. В течение на три и половина столетия той бил смятан за майка на руските манастири, докато тази слава не преминала към Троице-Сергиевата Лавра край Москва.

През 1263 г. в манастира е погребан благоверният княз Александър Невски, който умира по пътя си от Златната Орда за Владимир. Оттук през 1724 г. неговите свети мощи ще бъдат пренесени в Санкт-Петербург.

В историята на обителта е вписано също така и името на св. Теофан Затворник, който управлява три години Владимирската епархия и освещава през 1866 г. престроения катедрален храм “Рождество Христово”. Духовната семинария, която се разполага днес на територията на манастира, носи името на този изтъкнат руски богослов и духовен писател.

Храмове, бяла камбанария, уютни пътечки, сенчести дървета…  Уютният изглед на манастира “Рождество Богородично” е резултат на продължителен труд по неговото възстановяване, започнал през 1991 г. За съжаление много от манастирските постройки, в това число и храмът “Рождество Богородично”, са разрушени по време на съветското безбожие.

Поклонническият кръст напомня за трагичното минало на обителта. След революцията тя е била заета от местната служба ЧК (ГПУ, НКВД). През 30-те години на ХХ в. тук са се провеждали разпитите, следствията и разстрелите на „враговете на народа“. Труповете на жертвите са били погребвани в манастирската градина. Така че това място е осветено от страданията и кръвта на загиналите в страшната месомелачка на терора.

Заточеник сред стените на вече ликвидирания манастир бил и някогашният негов игумен епископ Атанасий Сахаров. Но Господ му приготвил не мъченически, а особен изповеднически път, продължил 75 години.

Имах щастието да се поклоня три пъти на мощите на светителя Атанасий, почиващи в рака под балдахин в дясната част на манастирския храм. Трудно е да се опишат чувствата, които те обземат пред останките на един мъжествен изповедник на вярата. Радост, почит, съзнание за собствената ти немощ и слабост пред висотата на неговия дух. И, разбира се, благодарност към Бога за това, че Той ти е позволил да се окажеш тук и да се докоснеш до великата тайна на светостта.

Катедралата

 

Можеш ли да кажеш, че си посетил Владимир, ако не си видял прочутата катедрала “Успение Богородично”? Тя се намира недалеч от обителта.

Паметникът на древноруската белокаменна архитектура, в който са се запазили стенописите на преп. Андрей Рубльов, привлича туристи и поклонници от цял свят. Той е построен по заповед на благоверния княз Андрей Боголюбски през 1158-1160 г., а след това е значително разширен по времето на княз Всеволод Голямото Гнездо. Тук, в този главен храм на Североизточна Рус, са се извършвали коронациите на руските князе.

През своята дълга история Успенската катердала е видяла много неща — нашествия на татарите, пожари, многобройни преустройства и обновления. След революцията през 1917 г. комунистите правят в него музей на научния атеизъм. Но през 1944 г. катедралата отново отваря вратите си за вярващите и оттогава вече не ги затваря.

Величествената Успенска катедрала поразява с външната си красота и вътрешното си изящество, с древните си стенописи и икони. Но главното откритие за поклонника са множеството светини, които се пазят в нея.

В иконостаса може да се види чудотворно копие на Владимирската икона на Божията Майка, направено през XVII в. Древната икона-оригинал, от която е направено копието, в момента се пази в храма “Св. Николай Чудотворец” към Третяковската галерия в Москва. Някога обаче тя се е съхранявала тук, в Успенската катедрала на Владимир. По молба на московчани, като национална светиня, иконата е била донасяна в Москва в трудни моменти, когато столицата е била заплашвана от нашественици и врагове – и впоследствие е останала там.

Всичко, свързано с тази икона, се радва на особена почит във Владимир. Съвременно нейно копие видях и в хотела, в който ме настаниха.

Ала това, което особено поразява в катедралата, са множеството погребения на владимирските велики князе, членовете на техните семейства, а също и на владимирските митрополити в специални ниши в стените на галериите. Те са повече от 40!

Мнозина от погребаните в катедралата са отдавна канонизирани като светци. Ето го митрополита на Киев и цяла Рус Максим, който през 1299 г. пренася общоруската митрополитска катедра във Владимир и се удостоява с видение на Пресвета Богородица, която му връчва светителски омофор. Това събитие е изобразено върху Максимовската икона на Божията Майка.

А тук е погребан дори не само един отделен човек, а цялото семейство на благоверния княз Георгий Всеволодович. Всички те загиват в огъня, когато през 1238 г. татарите запалват древния храм.

До солея в лявата част на катедралата се пазят мощите на неговия строител, светия благоверен княз Андрей Боголюбски. Обединител на руските земи и първи руски самодържец, той пренася руската столица от Киев във Владимир. Построява тук множество храмове и манастири, също и прочутата Златна порта.

Известно е, че именно княз Андрей е въвел два нови празника — единият е посветен на Всемилостивия Спас и Пресвета Богородица, а другият, който православните славяни днес особено почитат, се нарича Покров на Пресвета Богородица (1 октомври). Докато бил на път от Вишгород за Суздалската земя, той се удостоил с явление на Самата Божия Майка. На това място, получило името Боголюбово, той издигнал храм и княжеска резиденция.

През 1174 г. светият княз бил злодейски убит от заговорници-боляри.

В Успенската катедрала почива и благочестивият син на св. Андрей Боголюбски – Глеб, умрял 19-годишен – малко преди да бъде убит баща му. Край неговите нетленни мощи са се извършвали чудеса.

А ето го благоверния княз Георгий Всеволодович, загинал в неравен бой с татарите през 1238 г. С неговите мощи е свързана удивителна история. Князът бил погребан в Ростов: първо само тялото, а след това до него била положена и отрязаната му глава. През 1239 г. благородните останки на Георгий Всеволодович били пренесени във Владимир. При погребението се оказало, че главата по чудесен начин се е сраснала с тялото.

Това било засвидетелствано и при направеното от комунистите отваряне на мощите през 1919 г. Забележителен факт: замислената от комунистическата власт дискредитация на светите мощи на Успенската катедрала се превърнала въпреки очакванията на богоборците в триумф на православието. Когато портите на храма се отворили за събралия се за „изложбата“ народ, йеромонах Атанасий Сахаров отслужил молебен на владимирските светци и хората започнали да се кръстят и да се молят.

Свети гробове, мощи, икони… В Успенската катедрала царува особена, благодатна атмосфера. Сякаш встъпваш в друг свят и миналото е на една ръка разстояние. Сякаш можеш да го докоснеш! Тук със сърцето си започваш да разбираш какво е историческата памет. И ясно усещаш, че зад гърба ти стоят десетки и стотици поколения, с които си свързан по непостижим начин.

Служителят на музея разказва за местните светини, а след това в безмълвието на древния храм тихо чете духовна поезия, написана от него. Впечатлена съм от всичко видяно и чуто, иска ми се отново и отново да благодаря на Бога за тези радостни и вълнуващи минути.

Княгининият манастир

 

Тихо кътче на 600 метра от центъра на Владимир. Не успяваш веднага да намериш скрития от градския шум старинен Успенски манастир. Основан е през 1200 г. от великия княз Всеволод Голямото Гнездо по молба на жена му княгиня Мария. Оттук и името — Княгининият манастир.

След раждането на дванадесетото си дете Мария се разболяла тежко и лежала на легло седем години. Тъкмо тогава в благочестивата душа на княгинята узряло желанието да прекара последните години от живота си в манастир.

През 1201 г. в новата обител бил построен каменният храм “Успение Богородично”. А след още пет години Мария се сбогувала завинаги с близките си, завещала на децата си да живеят в мир и се преселила в манастира.  Само 18 дни след замонашването ѝ тя се преселила при Бога с името Марта.

Гробът на съпругата на великия княз се намира тук, в манастирския храм. Благоверната княгиня се почита като местна светица. Изглежда че именно по нейните молитви Успенската обител е издържала всички  неволи и премеждия през вековете.

През 1923 г. Княгининият манастир е закрит от съветските власти. Много негови постройки са разрушени, но за щастие храмът “Успение Богородично”и Казанският храм са се запазили.

През 1992 г. манастирът бе отворен отново. А през следващата година тук бе пренесена запазената част от мощите на св. Авраамий Български, християнин от Волжка България, погубен мъченически от неговите сънародници през 1233 г. заради християнската му проповед. Това бе небесен благослов за възраждащата се обител, защото в течение на много векове мощите на светия мъченик са почивали тук: донесъл ги от похода си във Волжка България синът на княгинята – Георгий Всеволодович.

През 1919 г. мощите на св. Авраамий са конфискувани от богоборческата власт и изчезват безследно. Но една част от тях е запазил йеромонах Атанасий Сахаров, който ги предал на игуменията Олимпиада. Пазена в дълбока тайна във Владимир, тази светиня впоследствие се завърнала в Княгининия манастир.

Във възродения манастир няколко години пребъдваше и още една светиня — чудотворната Боголюбска икона на Божията Майка от XII в., нарисувана по заповед на св. княз Андрей Боголюбски. На нея Пресвета Богородица е изобразена така, както Тя се е явила на княза по пътя му за Суздалската земя.

За съжаление състоянието на иконата се оказва толкова плачевно, че през 2009 г. реставраторите настояха тя да бъде предадена на Владимирско-Суздалския музей за реставрация и съхраняване. А в Княгининия манастир остана точно копие на чудотворния образ.

Ярки впечатления, нови имена за поменика ми, икони на владимирските светци — с всичко това се завърнах от пътуването си до древния Владимир. А молитвеното застъпничество на светителя Атанасий усещам и до ден днешен. Кой знае, може би някога ще имам щастието да посетя Владимир още веднъж. А може би там ще отиде някой от моите читатели. Древният гостоприемен град очаква гости.

Източник: Pravoslavie.fm

Превод: Андрей Романов