„Снимките за мен са записи на преживявания“. Светини от Соловецките острови
„Снимките за мен са дневник, те са записи на съкровени преживявания. Снимам Соловецките острови повече от тридесет години, това е една от основните теми в моята работа. Петте снимки, които избрах от цялата серия, са ми особено скъпи.“
Соловецкият архипелаг се намира в залива Онежка губа, между Карелското Поморие и Летните брегове на Бяло море, на 164 км от Северния полярен кръг. Соловецките острови са най-големият архипелаг на Бяло море. Историята на архипелага се простира около 7 хиляди години назад. Тук се намират 1200 археологически и повече от 250 исторически и архитектурни паметника, свързани с историята на Соловецкия манастир – един от на-големите манастири в Русия.
Монасите Херман и Савватий от Кирило-Белозерски манастир са първите монаси, които се заселват на Соловки през 1429 г. Те издигнали кръст на 13 км от бъдещия манастир. За дата на основаване на монашеското селище се счита 1436 г., когато на соловецка земя стъпва монахът Зосима.
Соловецкият манастир е бил един от най-богатите манастири в района; до 17 век тук са живели над 350 монаси, 600-700 послушници и селяни. Архитектурният ансамбъл на Спасо-Преображенския манастир е формиран през 16-19 век. В края на 16 в. територията на манастира е била заобиколена от високи стени и кули. Така се появява и Соловецката крепост.
Постепенно на територията на манастира се появяват нови скитове. В много отношения тяхната специфичност се е определяла от дейностите, които са се извършвали в близост – бране на плодове, градинарство, риболов, събиране на сено. На Голям Соловецки са основани Савватиевски и Исаковски скитове, както и скитът на Секирна планина. На остров Голям Заешки е построен Андреевският скит, който е служил като „морска порта“ на архипелага. Скитът Сергиев-Радонеж е основан на остров Голяма Муксалма. Скитовете на остров Анзер – Троицкия и Голгото-Разпятиевски са били обитавани от монаси-пустиножители и са заемали специално място в традициите на манастира.
Андреевският скит на Бяло море – „морската порта“ на Соловецкия архипелаг
Скитът е разположен на малък остров в Соловецкия архипелаг. На древния кей се издига църквата „Св. Андрей Първозвани“. Ако се намирате в центъра на острова, можете да видите бреговете му от всички страни. Тук има невероятно усещане за пространство, затворено от морето – прилича на уединение в монашеска килия.
Богослужение
Нощна служба в църквата „Възкресение Христово“ от Голгото-Разпятиевския скит на остров Анзер. През юни 1999 г. бях член на работна група, търсеща гроба на мъченик Петър (Зверев), архиепископ на Воронеж. Владиката умира в Соловецкия лагер за специални цели[1] през 1929 г., а седемдесет години по-късно ние търсихме неговия гроб по склоновете на планината. След тази служба гробът беше намерен.
Бяла нощ
Винаги съм искал да запечатам образа на бялата нощ на Соловки, невероятното перлено сияние и меката, ефирна светлина. Нощта, в която заснех този кадър, беше много тиха. На кея видях поморски карбас[2], лодката беше напълно неподвижна, а морето – замръзнало огледало.
Соловецката крепост
Архангелската кула на Соловецкия манастир е самата Древна Рус. Тя е една от най-живописните кули на крепостта, сякаш излязла от славните легенди. Запазила се от 16 век до днес и може би ще ни надживее със стотици години…
Морският мост
През втората половина на 19 век е построен язовирния мост от остров Голям Соловецки до остров Голяма Муксалма. Изграден е от естествен камък и е дълъг повече от километър. В централната си част има три сводести пътеки. Камъните се притискат един в друг повече от сто години, подчертавайки изразителния облик на моста и гения на соловецките архитекти.
Източник: foma.ru
Бележки:
[1] Специален лагер Соловки (по-късно Специален затвор Соловки) е създаден през 1923 г. като отдалечено и недостъпно място за задържане, предназначено предимно за противниците на новата болшевишка власт в Русия.
[2] Карбаси – традиционни плавателни съдове на поморите и руските индустриалци-пионери, пригодени за ветроходство или използване на гребла. В зависимост от строежа и предназначението им, карбасите са били наричани: поморски карбаси, Холмогорски карбаси, весновални карбаси, приморски карбаси и Облас. Помори – малобройна, самобитна етнографска и етнорелигиозна група сред руските народи, населявали бреговете на Бяло и Баренцово море, както и крайбрежията на северните реки в Русия.
