Великият петък
Денят така е чуден – синина
струи от свода днес – едно момиче
подпряно до църковната стена,
раздава китки, здравец и игличе.
На храма украсените врата,
отворени, от шума зеленеят
и сякаш там на Майката света
очите кротко и набожно греят.
На църквицата кръста позлатен
сега блести с Христовата зеница –
във спомена ми тоя чуден ден
е петъка на страстната седмица.
Публикувано в „Българска християнска лирика”, Т&Т, София 1991 г.
Следвайте ни
