Жертвата
На майка ми
Пред малкото креватче на колене
тя трети ден, немигнала, се моли
и бавно гълта сълзите солени.
Едничкият й син е тежко болен
и само нишка го дели от края,
а долу другите деца играят.
И слънцето в прозореца поглежда
и дюлята подава пълни клони,
но той е ням и сляп, и безнадежден.
През първи ден към старата икона
мълвеше тя, прекръствайки се мигом:
"Върни детето ми, от смърт спаси го!"
През вторият, очите без да снема,
се молеше, от скръб обезумяла:
"Вземи живота ми – и дай го нему!"
А днес, на третия, едва прозряла,
тя рече мъдро: "Майко свята, стига,
вземи го, но от мъките спаси го!"
И стана чудо: мина малък пламък,
детето мръдна устни загорели
и промълви полека:"Хлебец, мамо!"
Публикувано в „Българска християнска лирика”, Т&Т, София 1991 г.
