Към небето
Отлетяха гълъбите рано –
попиляха цъфнала липа,
мойто братче оттогаз не стана,
кротко дигна поглед и заспа.
И свалиха тъмната икона
да светят чемширена вода, –
Божията майка в небосклона
гледа като утринна звезда.
Сред босилек, на четвърта срéда,
ще огрей над него бял пожар
и ще цъфне в устната му бледа
златото на Райския ключар.
Следвайте ни