Манастирска тишина
към тишина с молитви напоена,
клепалото със равен глас зове
душата ми, от мъки уморена.
Гласът му се понася и ехти,
и всеки звук усоите повтарят –
небето в златен блясък се разтваря
и манастирът расне и блести.
О, тая манастирска тишина
и тоя звън на бавното клепало!
Пътеката е тиха засияла
и струва ми се свята благодат
край плочите зелената тревица
и тоя кръст на слънчевия свод,
изправен като Божия десница.
Живота е далече от света
и дните – напоени с мирна радост –
на буките от пресните листа
струи се само влажната прохлада.
И само пъстри облаци летят
към залеза без никаква тревога,
А дървесата тих покой струят –
да бъде тихо ложето на Бога.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
