Манастирска тишина

Гласът му се понася и ехти,
и всеки звук усоите повтарят –
небето в златен блясък се разтваря
и манастирът расне и блести.

О, тая манастирска тишина
и тоя звън на бавното клепало!

Пътеката е тиха засияла
и струва ми се свята благодат
край плочите зелената тревица
и тоя кръст на слънчевия свод,
изправен като Божия десница.

Живота е далече от света
и дните – напоени с мирна радост –
на буките от пресните листа
струи се само влажната прохлада.
И само пъстри облаци летят
към залеза без никаква тревога,
А дървесата тих покой струят –
да бъде тихо ложето на Бога.

Коментари

коментара