Нощта шуми

Нощта шуми с крила над планината,
снегът на бели гроздове вали.

И, сгушен мълком, дебне светъл вятър
там в меките люлякови мъгли.
Стоя. Насипва. Цял потънах вече –
главата ми остава само вън.
И знам, че туй е сетната ми вечер,
и тоя сън – последният ми сън.

И знам, че няма връщане от тука,
но чакам пак и тръпна във нощта –
и в моя взор, заключен с ледни куки,
пак грей любов и жажда през леда.

И ето: виждам сребърна одежда
и златен кръг, и румени страни,
и Сам Христос над мен глава привежда,
и буди ме и шепне ми: стани!

Стани и пей: душата ти е млада,
вземи, що сляп отмина във света:
небето, зноя, синята прохлада,
ръцете и засмените уста.