Нощ в Рилския манастир
Пробудих се от силен гръм смутен.
Ослушах се. Ревеше планината.
Излязох вънка. Вятърът студен
ме духна и разроши ми косата.
Фучеше нощна буря там ужасна –
ту с плач подхване смътен разговор,
ту екне като арфа многогласна
в столетната гора на Бричебор.
Плющеше дъжд. Браздяха мрачната
светкавици. Залисан във нощта,
си мислех: туй не са ли на земята
въздишките и сълзите горчиви,
които с клетви вихрите бурливи
са грабнали, кръстосвайки света?
Следвайте ни
